Дъщерите на Костотрошача

34

Рики Валънтайн седеше на сгъваемия метален стол, стъпила здраво на циментовия под, сключила ръце в скута си и вперила поглед в тебеширените рисунки на човешки скелет, осветени от мощните халогенни лампи, захранвани от преносимия генератор навън в каменната кариера. До нея със скръстени ръце стоеше отец Хортънс. Художникът, най-вероятно Костотрошача, беше използвал бял тебешир с тънък връх, а не от онези дебелите, с които децата рисуват по тротоарите. И майсторството му беше забележително.

Това беше третото й посещение тук, ако броим и онова, когато бяха арестували Райън Еванс четири дни по-рано. Отначало рисунките по стените не хвърлиха нова светлина върху разследването. Тя вече знаеше, че убиецът има някаква мания по костите и че познава в подробности човешкия скелет. Фактът, че беше доказал познанията си, като бе изпъстрил стените с рисунки, все едно са страници от учебник по анатомия, само потвърждаваше онова, което вече знаеха.

След бягството на Райън ден по-късно Рики отново дойде, за да ги огледа повторно. Да, мотивът й не беше само чистото любопитство на следователя. Никога не беше отстъпвала от задълбоченото и добросъвестно разследване. Още по-малко би го направила в един случай, който буквално избухна в лицето й като бомба със закъснител. Нуждаеше се от пробив.

Преди три дни градът осъмна с новината, че прокурорът Бърт Уелш е бил жестоко убит от Костотрошача, или от имитатор на Костотрошача, и то в самото навечерие преди прокуратурата да оповести публично, че е тикнала престъпника зад решетките.

Проблемът се усложняваше още повече, поради факта че Райън Еванс, когото някои продължаваха да смятат за Костотрошача, беше избягал от килията си един час след убийството на прокурора. Имаше колкото искаш теории относно това как, дали и защо Райън Еванс би могъл да извърши убийството. Но докато не съберяха още улики, Рики не можеше да бъде абсолютно сигурна в нищо.

Знаеше, че Райън не е Костотрошача.

Знаеше, че анализът на почерка, който беше получила тази сутрин, го изключваше като автор на рисунките по тези бетонни стени.

Знаеше, че Райън е отчаян баща, който прави точно това, което самата тя би направила на негово място.

Знаеше за случая много повече, отколкото биха могли да знаят хората. Бе убедена, че Костотрошача е някъде на свобода и крои следващия си ход. Остин се тресеше в паника, но нейната основна задача беше да възпре убиеца, не да държи обществеността за ръчичка, а за пръв път това означаваше да скрие някои подробности.

Морт Кракър трябваше да се справя с парализирания от ужас град. Тя беше виждала много други случаи, които бяха карали цели области в страната да се сковават от страх. Снайперистът на практика беше успял да затвори Вашингтон. Убиецът от I-9, Сладкаря от Хюстън… дълъг беше списъкът на хората, оставили дълбок белег.

А сега и Костотрошача бе хвърлил своята сянка върху Остин. По всички основни новинарски мрежи предаваха събитията, довели до задънената улица, на която се бяха озовали. Блогове и интернет новини регистрираха милиони посещения. В днешния силно технологичен свят не беше възможно да скриеш информация.

Всичко това само беше засилило страха на хората в така наречената от медиите „смъртоносна зона“. Понеже повечето жертви на Костотрошача бяха ученички, не беше чудно, че всички общински и повечето частни училища бяха прекратили занятия, докато ФБР не ги увери, че е безопасно да ги възобновят — нещо, което Рики би направила преди два дни. Кракър обаче стъпваше предпазливо след многобройните провали в това разследване.

Предният ден един турист беше намерил откраднатата бяла хонда „Акорд“ в малък къмпинг край ранчо, наречено „Гарваново гнездо“, в западен Тексас. Посланието на Райън, излъчено по радиото, най-сетне доби смисъл. Вероятно беше открил мястото и беше изпратил в ефира съобщение на Костотрошача, с което го предизвикваше да се срещнат в ранчото „Гарваново гнездо“ — точно както самият Райън твърдеше.

Екипът криминолози от далаското бюро на ФБР беше успял да намери и да снеме гипсов отпечатък от следи от гуми. Оказа се, че съответстват точно на пикапа форд F-150, който Костотрошача беше използвал преди две години.

Той искаше те да знаят, че е отвлякъл Райън Еванс.

Само че и тази информация, както и местопрестъплението в „Гарваново гнездо“, не ги беше насочила на никъде. Затова Рики беше решила още веднъж да избяга от растящото напрежение в Остин и тази сутрин бе помолила отец Хортънс да я придружи до каменната кариера, за да сподели и своето мнение за рисунките по стените. Той беше едновременно свещеник и психиатър, което го правеше изключително подходящ анализатор.

— Какво ви прави впечатление, отче?

— Кръстовете, естествено. Има мания по кръстовете.

— Колкото и по костите?

— Ами да, скелетите се подразбират от само себе си.

— Засега нямаме доказателства, но според мен надписите по рисунките ще докажат, че почеркът е на Костотрошача.

Свещеникът се приближи до рисунката, която и двамата разглеждаха: скелет в цял ръст върху набързо надраскан кръст, с приковани крака и широко разперени ръце. Нямаше въжета или пирони, които да придържат скелета към кръста. Черепът се блещеше срещу тях с две празни и кръгли очни ямки и се хилеше с идеален набор от едри зъби.

— Сам ли е избрал псевдонима си, или някой друг му го е дал? — Свещеникът се приведе и се вгледа по-внимателно в китките.

— Най-напред вестниците в Ел Пасо го кръстиха Костотрошача. После прозвището се наложи.

Той проследи един ред на латински до изображението.

— Кост Негова няма да се строши, ще погледнат на Тогова, Когото прободоха.

— Какво ще рече това?

— Пророчества, свързани с разпъването на Исус на кръста. — Очите му огледаха стената. — Според мен е по-обсебен от разпятието, отколкото от костите.

— Това е първият кръст, който намираме — отбеляза Рики.

— Фактът, че жертвите не са намерени увиснали на кръста не означава, че няма основания всяко убийство да се разглежда като разпъване на кръст. Съдейки по всичко това, според мен той пресъздава смъртта на Христос.

Рики се изправи и застана от лявата му страна, за да не пречи на прожекторите.

— Как така?

— Римляните винаги са натрошавали костите на разпъваните на кръст с тежък чук. — Той посочи фибулата с кривия си пръст. — Когато краката на жертвите бъдат счупени, те не могат да се подпират на тях и така бързо се задушават. Не са постъпили така при Разпятието на Исус обаче и това е една от най-забележителните особености, свързани със смъртта му.

— Не съм сигурна, че ви разбирам.

— Хиляди години преди смъртта му е предсказано, че когато месията Исус бъде прикован на кръста и убит, нито една негова кост няма да бъде счупена. Според евангелието на Лука костите и на двамата разбойници, разпнати заедно с Христос, са били натрошени…

— Но неговите не.

— Неговите не. Удивителното е, че пророчеството за това е направено много по-рано. Изглежда, че нашият човек е решен да го изпълни точно сега. Според мен той троши кости в пристъп на гняв, като разглезено дете. — Свещеникът вдигна поглед към Рики: — Ако е така, мотивът на вашия убиец отчасти е гневът му към Бог Отец. Към бащата.

— Към Райън? — уточни Рики.

— Казахте, че според твърденията на Райън Костотрошача е нарекъл Бъртън Уелш „баща на лъжата“.

— Точно така. Отпратка към Луцифер.

— Или игра на думи, с която заклеймява самозванец. Според мен той най-вероятно пренася това име върху другите, защото възприема себе си като Луцифер, но отказва да приеме прозвището Баща на лъжата.

— Възможно е — кимна Рики. — Казахте, че мотивът „отчасти“ е този. Какво друго може да тласка Костотрошача към действие?

— Бих казал, че той иска да накаже бащите и да заеме мястото им. Иска той да стане Бащата.

Умно прозрение, стига да беше вярно.

— И твърдите всичко това въз основа на една рисунка върху стената?

— Иначе защо не е убил Райън? — сви рамене той. — Имал е предостатъчно възможности. Според мен разиграва и Райън, и Бетани. Наказва бащата и се опитва да привлече дъщерята.

— А защо според вас убива момичетата?

— Защото не отговарят на идеала му за дъщеря.

Всъщност имаше логика. Страховита логика. Бяха се въртели около подобни теории, но когато чу Хортънс да представя нещата толкова простичко, Рики се зачуди защо не го бяха формулирали по-рано.

— Вашият човек е мотивиран от омраза и от завист — каза свещеникът и отново сви рамене. — Но това е само моето мнение.

— А защо не наранява кожата?

Той се замисли за миг.

— Още една аномалия, свързана със смъртта на Христос…

— Бил е пронизан.

— Точно така. Костотрошача пресъздава Разпятието, но този път иска да го направи както трябва. Счупени кости, но без нараняване на плътта, както е предсказано. Дори започва от ръцете, само че не се си служи с пирони.

— Откачена работа — завъртя глава Рики.

Двамата се гледаха, потънали в размисъл относно тази хипотеза. Засега това не ги доближаваше до Костотрошача, но скоро щяха да се радват на дивиденти от факта, че разбират този човек. Стига Хортънс да беше познал.

Телефонът звънна. Кракър. Отвори апарата.

— Валънтайн.

— Рики, имаме още една жертва.

Мазето сякаш се продъни под нозете й. Усети как краката й изстиват. Първото име, което закрещя в главата й, беше Бетани. После Райън. Костотрошача несъмнено не бе имал време да търси несвързана с тях жертва.

Не можа да отговори.

— Съседите намерили Селин Еванс по лице в басейна, след като тази сутрин не вдигала телефона. Нямало кръв. Всичките й основни кости, включително гръбнакът, били счупени. Негово дело е. Трябваш ми тук незабавно.

— Бог да ни е на помощ! Пресата научи ли вече?

— Ще научат след час. Просто се върни, Валънтайн. — Звучеше така, сякаш иска да й каже още нещо. Но прекъсна.

Свещеникът чакаше, вперил поглед в нея.

— Какво има?

Рики затвори телефона.

— Тази нощ Костотрошача е убил Селин Еванс.