Мистерия в “Елингам”

Робърт Макензи следеше доставката на огромни суми пари от Ню Йорк. На пода вече бяха струпани двеста хиляди долара. Докато той и Джордж Марш сортираха парите, Елингам извади от един шкаф две сини шишенца и гънка четка.

— Какво е това? — попита Марш.

— Разтвор, приготвен от Неър, използваме го по време на игрите. Когато изсъхне, е напълно невидим. За да го видиш, е нужен друг разтвор и специална светлина. Чудесен химикал, даже често подканяме Неър да го продаде на правителството. Ако по някаква причина нощес възникне проблем, ще мога да проследя банкнотите.

Елингам мацна всички банкноти, а като допълнителна мярка маркира бандеролите с пръст. Поставените в стаята вентилатори изсушиха парите, които после бяха подредени в четири чанти.

— Мои хора ще следят какво става по улиците — каза Марш. — Не съм им казал нищо, просто ще записват номерата на колите и всички необичайни събития. Ще получат по петдесет цента за всяка полезна информация.

— Дай им по пет долара — каза Елингам. — Каквото поискат им дай!

— При пет долара те ще се досетят, че става въпрос за нещо сериозно, и може да започнат да си измислят истории. Петдесет цента ще осигурят честността им, без да предизвикват нездраво любопитство.

Робърт Макензи ги гледаше с тревога в очите.

Обаждането с инструкциите дойде в 7,07 часа вечерта. Трябваше да занесат парите в Бърлингтън и да чакат ново обаждане в една телефонна кабина. Зад волана седна Елингам, Робърт Макензи и Джордж Марш се настаниха отзад. И тримата носеха револвери. Пристигнаха малко преди 8 часа, когато телефонът звънна. Получиха указание да карат към Рок Пойнт.

Рок Пойнт представляваше каменист нос, вдаден в езерото Чамплейн. Полуостровът бе слабо населен, теренът — неравен. Когато пристигнаха, забелязаха на земята изрисувана с тебешир стрелка, сочеща към пътека.

— Робърт — каза Елингам, — стой тук в колата.

Робърт погледна черната като катран пътека, която пълзеше по каменистия, обрасъл с горички нос.

— Господин Елингам, това е…

— Чу ме, Робърт. Стой тук. Ако не ни видиш или чуеш до час, върни се в града и потърси помощ.

Елингам включи фенерчето си и закрачи предпазливо по хлъзгавата пътека.

— Нещо свети отпред — каза.

Пътеката бе маркирана е фенери, направени от консервени кутии, които впоследствие се оказа, че са взети от един ресторант в града. Ресторантът, изглежда, нямаше нищо общо с престъплението — собствениците просто си бяха изхвърлили боклука предната вечер. На сутринта боклукчиите бяха открили кофите празни. Някой бе откраднал отпадъците.

Въпреки че бе осветена, пътеката си оставаше опасна, още повече че разстоянието между фенерите се увеличаваше. На върха на каменистия нос откриха три консервени кутии и навито въже. Долу проблясваше светлина.

— Там има лодка — каза Марш и се огледа, стиснат здраво револвера си.

— Използвайте въжето — провикна се някой. — Спуснете парите.

— Когато ни покажете госпожа Елингам и Алис — каза Марш.

— Погледнете до вас.

Елингам се заоглежда и извика името на жена си, после забеляза на земята дамска чанта и детска обувка.

— Това не върши работа — каза Марш. — Искаме доказателство, че са живи.

Елингам пусна чантата си на земята и започна да овързва края на въжето около дръжките. Марш въздъхна и се наведе да му помогне.

— Слагам парите на въжето — кресна Елингам. — Моля ви, отведете жена ми и детето на сигурно място, за да можем да ги приберем по-късно. Не се интересуваме от вас, само от тях.

Четирите чанти минаха под ръба на скалата. Малко по-късно Елингам хвърли края на въжето долу.

— Това е всичко! — извика.

Фенерът започна да примигва.

— Какво правят тези? — попита Елингам. — Какво е това? Не е морз.

— Нямам представа — каза Марш и дръпна петлето на револвера си.

— Не стреляй към лодката! Те може да са вътре!

Фенерът изгасна. В продължение на минута не се чуваше нищо друго, освен мекото плискане на водата и вятърът.

— Какво става? — попита Елингам.

За пръв път тази вечер звучеше объркан и уплашен.

— Не знам — отвърна Марш.

— Хей, вие! — викна Елингам. — Дадох ви парите! Сега какво? Те къде са?

Малката лодка потъна в мрака заедно с шансовете за спасяване на Айрис и Алис.