Мистерия в “Елингам”

29

Пикс старателно провери дали всички са налице и се прибра в стаята си. Ели и Дейвид като че ли се канеха да си лягат, когато Стиви подхвърли:

— Искате ли да поиграем на една игра?

Нейт я изгледа объркано.

— Каква игра? — попита Ели.

— „Никога не съм“ — каза Стиви.

— А, тази я харесвам — отговори Ели. — Дейвид, ела да поиграем. Аз ще донеса вино. Не може да се играе без вино.

— Но ще трябва да играем в нечия стая — каза той.

— Елате в моята — каза Ели.

Нейт изгледа притеснено Стиви, която веднага го смушка.

Като размери и форма стаята на Ели бе идентична с тази на Стиви, но сякаш бе различен свят. Стените бяха покрити със скици и листове, изписани на френски. На пода лежеше опърпан килим, от който лъхаше здраво на тамян. Имаше множество взети от кухнята чаши и купи. Всичките бяха мръсни, а някои от тях вече събираха плесен. Долу се търкаляха листове и химикалки, а по мебелите имаше парченца засъхнал восък.

— Знаете я играта, нали? — каза Ели, настани се върху една възглавница и измъкна бутилка вино иззад нощното си шкафче. — Започваш с думите „никога не съм“, после казваш някакво действие. Ако не си го правил, не пиеш. Ако си, потвърждаваш чрез отпиване. Просто е. Ще ви покажа. Никога не съм се натискала с някого в тази стая.

Тя се ухили до уши и погледна Дейвид. Той я изгледа косо.

За момент Стиви и Дейвид останаха неподвижни, после Стиви взе бутилката и отпи мъничка глътка, колкото да навлажни устните си и да усети аромата. Остави бутилката и Дейвид бавно протегна ръка към нея.

Ели се засмя.

— Ето така — каза Ели. — Ти си наред, Нейт.

— Добре. Никога не съм ходил на танци до тази вечер.

— Това ти вече го каза — намеси се Джанел.

— Няма забрана да се използват установени факти — контрира я той.

Джанел въздъхна дълбоко и отпи, последваха я Ели и Дейвид.

Дойде ред на Джанел.

— Никога не съм палила огън.

Само Ели отпи, и то голяма глътка. Наред бе Дейвид. Той се подпря на леглото на Ели и се почеса по брадичката.

— Никога не съм тършувал в чужда стая.

Стиви застина за момент, после пи. Другите я изгледаха изненадано, но не казаха нищо. Стиви продължи с:

— Никога не съм вземала нещо, което не е мое.

Джанел и Стиви пасуваха, но Нейт пи, всъщност само надигна бутилката.

— Да приемем, че съм пил — каза той.

— А, не така — измърмори Ели. — Трябва да пиеш. Какво взе?

— На кого не се е случвало? — отвърна Нейт. — Всеки е вземал чужда вещ, понякога по случайност.

— Така е — каза Джанел и посегна към бутилката. — Тази игра е малко напрягаща, а и аз по принцип не пия, така че… Оттеглям се.

— Тогава да посвиря — каза Ели и се пресегна зад гърба си да вземе Рута; саксофонът лежеше до бюрото й.

Рута.

Какво бе казала Ели за Рута? „Трябваше да стане моя. По онова време нямах пари, но намерих начин да изкарам. Продадох едни рисунки и с парите купих Рута.“

— Колко плати за Рута? — попита Стиви, когато Ели понечи да долепи мундщука. — Каня се да си взема някакъв музикален инструмент.

Другите я изгледаха недоверчиво.

— Около петстотин долара — каза Ели. — Но тя си струва парите. Истински приятел е.

Петстотин долара.

— А кога я купи? През пролетта?

— Да — отвърна леко притеснено Ели.

— Изкарала си пари с рисуване?

Ели се размърда нервно.

— Да, продадох едни рисунки.

— Цели петстотин долара! Много добре! Често ли продаваш творбите си?

— Не много често — измънка Ели. — Вижте, ако няма да играем и ако не ви се пие, можете да си ходите.

Нейт погледна Стиви. Той знаеше. Разбираше. Джанел се надигна, но Стиви й направи знак да изчака.

— Ще ми се да поговорим за Хейес — каза Стиви. — Струва ми се редно това.

— Да — каза Ели.

— Каква е идеята, Стиви? — попита Дейвид.

Бе се ухилил, но гласът му издаваше безпокойство.

— Хейес… той крадеше. Ако бе жив, щеше да отпие от виното. Бе впрегнал доста хора да му вършат работата. Включително мен, Нейт, Гретхен. Ти правила ли си услуги на Хейес, Ели?

Ели се втренчи в Стиви. Очите й бяха светлокафяви, почти златисти.

— За какво говориш? — каза Ели.

— Да, Стиви — намеси се Дейвид, — за какво говориш?

— Странно. Хейес ми каза, че е заснел „Краят на всичко“ във Флорида, в началото на миналото лято. Излъга. Заснел го е на 4 юни, а учебните занятия в „Елингам“ приключват на шести.

— Какво? — учуди се Ели. — Аз…

— Знам, защото претърсих стаята му. Имам този лош навик. Ставам любопитна, когато нещата нямат смисъл и се разминават. Открих някои работи. Разбрах, че Хейес е лъгал. Той е заснел шоуто тук, и то не сам. А миналата пролет е взел назаем от Гретхен петстотин долара, които не е върнал. Миналата пролет ти си изкарала петстотин долара от рисунки. С въпросните пари си купила Рута.

— Ти съвсем се смахна, Стиви — каза с треперещ глас Ели. — Разкарай се от стаята ми. Всички се разкарайте.

— И нещо друго — продължи Стиви. — След смъртта на Хейес някой е взел компютъра му. Скрил го е под ваната. Така са се появили трите драскотини отпред. Преди ги нямаше. Това е доказателство.

— Стиви… — проплака Джанел. — Какво става?

Стиви вече се бе засилила и връщане назад нямаше. Атмосферата в мрачната стая бе тежка, усещаше се миризма на старо пачули и бои. Нищо не можеше да спре ровенето в миналото на Ели и в живота и смъртта на Хейес. Ако бъркаше, Стиви щеше да бъде принудена да си събере вещите и да напусне академията. Имаше чувството, че върви по клон, който се поклаща страховито при всяка крачка.

Чувството й се нравеше.

— Друго. Бет Брейв. Тя е разговаряла по скайп с Хейес по времето, когато той, уж, е взел сухия лед от работилницата. Знаел ли е за сухия лед? Идеята за леда негова ли е била?

Лицето на Ели бе заприличало на една от маските в балната зала, така се бе разтеглило от емоциите.

— Махайте се от стаята ми — изсъска Ели. — Махайте се всички.

Дейвид се бе понадигнал от пода. Джанел отстъпваше към стената. Нейт бе скръстил ръце и седеше като истукан.

— Стиви — подхвана предпазливо Дейвид, — нещата, които говориш, пораждат притеснения.

— Знам.

— Трябва да си абсолютно сигурна…

— Сигурна съм.

— Е, помогнах му за шоуто — призна Ели. — Боже! Помогнах му да го направи.

Първото парченце от пъзела застана на мястото си.

— Филмът — каза Стиви. — Хейес смяташе да работи в Холивуд с П. Дж. Едертън, приписвайки си всички заслуги.

— И какво? Да не мислиш, че съм искала хората да знаят, че съм му помогнала да направи филм за зомбита? Просто ми трябваха пари за Рута.

— Защо нае компютъра? — попита Стиви. — Полицаите бяха тук. Искала си да провериш дали има данни, доказващи твоето участие, защото си знаела…

— Нещата не изглеждаха добре. Хейес… Хейес наговори куп глупости. Направи сума ти тъпотии и умря, за което много съжалявам, а сега трябва всички да се махате.

След като никой не помръдна, тя се изправи, вдигайки чантата си от пода.

— Ели — каза Дейвид и тръгна след нея, — къде отиваш?

Той я хвана, но тя се отскубна и побягна към общата стая.

Стиви стана и я последва. Ели отвори вратата, изскочи отвън и… се сблъска с Лари.

— Написах му съобщение преди петнайсет минути — каза Нейт, който бе застанал зад Стиви. — Опасявах се, че може да ни убият заради теб.

— Правилно — каза Стиви и се облегна на стената. — Съвсем правилно.

Групичката ученици, живеещи в „Минерва“, бяха отведени в Голямата къща, в кабинета на Алберт Елингам. Лари спусна тежките завеси.

Чарлз като че ли бе станал току-що от сън. Бе навлякъл дънки и кашмирен пуловер. Доктор Куин бе с черна рокля, сякаш идваше от официална среща. Пикс също присъстваше.

Ели се сви на един от кожените фотьойли, като подпря главата си на коленете. Първо „преговориха“ случилото се през нощта. Когато Стиви приключи с разказа си, в кабинета за момент настана тишина.

— Елимънт — подхвана накрая Чарлз, — ти помогна ли на Хейес да напише сценария на шоуто?

— Добре де, помогнах му. На кого му пука?

— Въпросната продукция не донесе ли доста пари? — попита Лари.

— Откъде да знам. Не се интересувам от пари. Израснала съм в комуна. Не става въпрос за пари. Не съм такъв човек.

— Какво означава това? — попита Чарлз.

— Просто… това. Както и да е.

— Вземала ли си компютъра на Хейес? — попита Лари.

— Не ми се говори за това. Това са глупости.

— Елимънт — продължи Лари, — вземала ли си компютъра? Съвсем простичък въпрос ти зададох.

— Погледнах какво има вътре.

— Защо?

Мълчание.

— Ти ли сложи сухия лед в тунела?

— Не — промърмори Ели.

— Криеш нещо — продължи Лари. — Трябва да ни разкажеш всичко. Важно е.

Ели се надигна рязко. Очите й се наляха със сълзи, които после потекоха по бузите й.

— Господи, беше толкова тъп! Защо изобщо се занимавах с него!

— Какво имаш предвид? — настоя Лари.

— Това място… — Тя поклати глава и се усмихна мрачно. — Това място. Хейес и неговите тъпи идеи. Точно те, тъпите му идеи, го убиха.

— Имам сериозни притеснения относно подхода ни — вметна доктор Куин, вдигайки ръка. — Ели, по-добре не казвай нищо, докато не ти осигурим адвокат. А другите е редно да се приберат по стаите си.

— Съгласен съм — каза Чарлз. — Ще се обадя на главния ни консултант и ще го помоля да поговори с вас. Лари, би ли завел другите в „Минерва“…

Лари се приближи до Чарлз и доктор Куин и им подшушна нещо.

— Става — каза Чарлз. — Доктор Пиксуел, моля съпроводи ги до учителската стая. Ако на някой му се приспи, да ползва стаята за гости.

— Не ни разрешавате да се приберем? — пропита Нейт.

— Ще стоите тук — намеси се доктор Куин, — докато не изясним нещата.

— Какво, арестувана ли съм? — попита Ели. — Лари ще ме държи под ключ?

— Не — каза Лари. — Нека изчакаме да дойде адвокат, Елимънт. Искам те тук, ясно?

Промяната бе рязка — след като бяха споделили с училищното ръководство какво са си говорили в стаята, се бе стигнало до използване на пълните имена и викане на адвокат. Ели сякаш се смали, гледаше като зверче със зачервените си очи.

— Тръгвам си — обяви тя и стана от фотьойла.

— Елимънт — каза с предупредителен тон Лари.

— Няма да стоя тук.

— Ели! — Чарлз пристъпи напред. Гласът му бе кротък. — Знам, че си уплашена. Но ще ти осигурим подкрепа. Най-доброто, което можеш да направиш в момента, е да седнеш и да се успокоиш. Ако поговориш с адвоката, всичко ще се нареди, но ако си тръгнеш…

— Няма къде да ходи — каза доктор Куин. — Високо в планината сме и е нощ. Ели, седни.

Ели седна.

— Ще ти донесем храна и вода — каза Чарлз. — Какво ще кажеш? Пикс, би ли…

Имаше неудобно влачене на краката, докато излизаха от стаята, тъй като не беше ясно какво точно е положението на Ели. Голямата къща поскърцваше и стенеше под поривите на есенния вятър. Ели остана в кабинета на Елингам. Когато всички излязоха, Лари врътна ключа на вратата.

— Ти я заключи? — каза Чарлз.

— Тук си много прав. А френските прозорци са залостени отвън.

— Тя не е затворник — възрази Чарлз.

— Не е, но е възможно да е убила човек. Там е на сигурно място.

— Е, ще й занеса храна и вода.

— Хубаво.

Той направи знак на един от охранителите да застане на пост пред вратата.

— А ти — рече той на Стиви — ела с мен.

Заведе я в офиса на охранителите и затвори вратата.

— Седни.

Обади се в полицията и помоли да изпратят кола, после изгледа мрачно Стиви.

— Трябваше да се обърнеш към мен.

— И какво трябваше да ти кажа? — отвърна Стиви.

— Трябваше да ми кажеш, че тогава Хейес е говорил по скайп и не е възможно да е бил в работилницата.

— Съжалявам. Тази информация не ми се виждаше достатъчна.

— Достатъчна за какво? Бъркаш се, където не ти е работа. Осъзнаваш ли какво може да стане тук? Елимънт определено крие нещо. Нищо чудно тя да е убила Хейес. Това не е игра.

— Знам.

Лари потърка кожата под очите си.

— Така че ще стоиш тук, докато полицията не дойде да оправи нещата.

Той стана и излезе, оставяйки Стиви да се взира в многобройните екрани, които показваха само тъмнина, силуети на дървета и от време на време, проблясващи животински очи. За момент изпадна в нещо като транс.

Писмото, което бе видяла на стената, изплуваше от съзнанието й. Думите се връщаха. Загадке, загадке на стената… убиецът идва.

Така пишеше. Вероятно е било истинско. Вероятно Ели го бе измислила. От артистични подбуди? Защото не е нормално да признаеш, че се каниш да извършиш убийство, нали?

Някой се провикна. Стиви скочи на крака и надникна навън. Чарлз стоеше до вратата, стиснал в ръцете си бутилки вода и плодове. Притичаха неколцина охранители.

— Как така? — попита Лари. — По дяволите, може да пострада, ако се отдалечи твърде много.

— Как е станало? — попита доктор Куин.

— Трябва да е дръпнала панела — каза Лари. — Как е разбрала за него, по дяволите? Денис, тичай в сутерена. Проходът води натам. Лорън, Бени, излезте да огледате прозорците…

Панелът. Стиви бе чела за него. Зад него имаше проход, свързващ кабинета на Елингам и балната зала, който е бил използван в игрите и за погаждане на различни шеговити номера. Той водеше към сутерена. Със сигурност входът е бил добре замаскиран.

Ели бе избягала.