Последната тайна

X

Codex Vaticanus внезапно отново се превърна в център на вниманието в Sala Consultazioni Manoscritti. Инспектор Валентина Феро впери поглед в него, сякаш старият ръкопис беше виновен за онова, което току-що бе чула.

— Не съществуват оригинали на текстовете от Новия завет?

Томаш направи неопределен жест с ръка във въздуха:

— Никой никога не ги е виждал. Фу! — духна той, сякаш издухваше прашинки. — И ги няма!… С времето изчезнали.

— Така ли? — учуди се Валентина, посочвайки към кодекса пред нея. — И имаме само това… това копие?

— Не — каза лаконично историкът.

Валентина смръщи вежди.

— Нямаме копие?

— Не.

Италианката постави ръка върху Codex Vaticanus.

— А това какво е? Плод на въображението?

— Почти — отвърна Томаш и по лицето му се изписа бегла усмивка. — Вижте, не притежаваме оригинали на Новия завет, нито негови копия. Всъщност не притежаваме копие на копието, нито дори копие на копието на копието. — Той постави ръка върху ръкописа до себе си. — Първото достигнало до нас евангелие е това на Марко, написано през 70-те години на I век. Codex Vaticanus е един от най-старите запазени ръкописи с текстове от Новия завет, но датира едва от средата на IV век. С други думи, този кодекс е с триста години по-стар от оригинала на Евангелие от Марко, което го прави n-тото копие на копието на оригиналите, написани от авторите на познатите днес канонични текстове.

— Madonna! — възкликна италианката. — Нямах представа!

Томаш се облегна на креслото, без да сваля поглед от събеседницата си.

— Както навярно предполагате, това е сериозен проблем.

Валентина поклати утвърдително глава; тя беше детектив и добре знаеше колко е важен достъпът до първоизточниците.

— Как можем да бъдем сигурни, че n-тото копие е същото като оригинала?

— Бинго! — извика историкът и удари по масата. — Случвало ми се е да разкажа някаква история на приятелка, тази приятелка да я разкаже на друг човек и този друг да я разкаже на трети, който после идва и я разказва на мен. Когато историята се върна при мен, след като вече бе минала през три последователни филтъра, тя беше различна. Сега си представете какво може да се случи с една история, преписвана безброй пъти от най-различни хора, като първите от тях със сигурност не са били толкова квалифицирани, просто любители. Какви ли промени е претърпяла?

— Всякакви, предполагам.

Португалският учен отново насочи вниманието си към страницата, на която беше отворен Ватиканският кодекс.

— Ето защо страничната бележка на преписвача, който упреква този преди него, е толкова важна. Тъкмо тази бележка е търсила Патрисия — каза той, посочвайки драскулките отстрани: — „Невежи глупецо! Остави старото слово на мира, не го променяй!“ И то само защото някой е заменил phanerón с pherón. — Професорът внимателно разлисти кодекса. — И това не е единственият случай в Codex Vaticanus. Вижте какво пише в Евангелие от Йоан. — Историкът взе евангелието и потърси стиха. — Йоан, 17:15. Ето го. Исус се моли на господ за хората. — Текстът беше на гръцки, но Томаш го преведе. — Не се моля да ги опазиш от злото. — Историкът вдигна поглед и се взря изпитателно в събеседницата си. — Не се моля да ги опазиш от злото. Нима Исус е помолил бог да остави злото да тормози човечеството? Какво според вас означава това?

Валентина отвърна с недоумяващ поглед.

— Не разбирам.

Томаш почука с пръст върху стария пергамент.

— Това е грешка на преписвача! — възкликна той. — Оригиналната фраза е: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото“. Писарят на Codex Vaticanus от недоглеждане пропуснал един ред и написал: „Не се моля да ги опазиш от злото“. Този тип грешка, наречена periblepsis, се получава, когато два реда от един текст завършват с едни и същи думи или букви. Когато копистът преписва един ред, той се навежда към листа, за да го запише, и когато вдига поглед, вижда същата дума на следващия ред, а не на предишния, като неволно изпуска текста между двете еднакви думи. — Той направи жест към ръкописа. — И тук говорим за Codex Vaticanus, който се смята за едно от най-професионалните копия в Античността! Сега вероятно разбирате, че има грешки в преписите на Библията, чиито оригинални текстове са изчезнали, и разполагаме само с копие на копието на копието на копието на…

— Да, разбрах — каза нетърпеливо Валентина. — И какво? Доколкото знам, една птичка пролет не прави. Това, че сте открили няколко незначителни грешки в копията, не означава, че Новият завет е недействителен.

Томаш я изгледа изумен.

— Няколко незначителни грешки? Имате ли представа колко грешки са открити в над петте хиляди оцелели ранни преписа на Библията?

Италианката сви рамене и взе малката бутилка минерална вода, която един широкоплещест полицай й донесе.

— Не знам — отвърна тя, докато развиваше капачката. — Колко? Двадесет? Тридесет грешки? И какво от това?

Махна капачката и поднесе бутилката към устата си, като изглеждаше така, сякаш не се интересуваше от отговора. Историкът се наведе напред, наблюдавайки я, докато пиеше минерална вода, и прошепна числото в ухото й.

— Четиристотин хиляди.

Валентина се задави й се закашля. Водата потече по брадичката й и тя ос извърна на другата страна, за да предпази Codex Vaticanus. Избърса устата си с опакото на ръката и се взря невярващо в Томаш.

— Четиристотин хиляди грешки в Библията? Шегувате се!

Историкът кимна, за да потвърди цифрата.

— Четиристотин хиляди — повтори той. — Всъщност дори поведе.

— Но… но… не може да бъде! Повече от четиристотин хиляди грешки в Библията? Абсурд!

— Наистина, повечето от тях са несъществени — отстъпи Томаш. — Грешно преписани думи, пропуснати редове, случайни грешки. — Той повдигна вежда. — Но има и преднамерени грешки. Неща, измислени от авторите на евангелията.

— Това е абсурдно — възрази италианката. — Как бихте могли да знаете дали нещо, написано в Новия завет, е измислено? Там ли сте били, за да го твърдите?

— Разбира се, че не съм бил там, но също като вас, детективите, ние, историците, разполагаме с методи, чрез които можем да установим истинността на фактите.

— Какви методи? За какво говорите?

— Говоря за метода на историческия анализ, който се основава на критериите за текстологичен анализ. — Томаш разпери пръстите на ръката си. — Пет критерия.

— Простете, но не виждам как е възможно само с един анализ на текст да се определи какво в него е истина или измислица. Особено когато се отнася за Библията. С колкото и критерии да си служите.

— По-добре ме изслушайте, преди да съдите — отвърна историкът. — Когато са правилно приложени, тези критерии са надеждни. Вижте, първият критерий е хронологичен. Колкото по-древен е един ръкопис, толкова по-голямо е нашето доверие в неговата точност. Защото текстът от едно по-старо копие със сигурност е претърпял по-малко промени от този в по-нов ръкопис. Вторият критерий е броят на източниците. Колкото повече независими един от друг източници твърдят едно и също нещо, толкова по-голяма е вероятността да е автентично. Но трябва да се уверим, че източниците наистина са независими. Например информация, която се среща в евангелията от Лука и Матей, не е изказана в непременно независими източници, тъй като и двамата автори цитират един и същи източник: ръкописа Q. Трети е критерият за степента на сложност. Има един латински израз: Proclivi scriptioni praestat ardua, или По-трудният прочит е за предпочитане пред по-лесния. Тоест колкото по-необичайна или трудна за разбиране е информацията, толкова по-сигурни можем да бъдем, че е автентична.

— Необичайна информация? — повтори учудено Валентина.

— Какво искате да кажете?

— Нека ви дам пример от Новия завет — предложи Томаш. — В евангелията се казва, че Исус е получил кръщение от Йоан Кръстител. Това е необичайно за християните, тъй като се е смятало, че човекът, който кръщава, е по-извисен духовно от кръщавания. Това твърдение поставя Исус в положението на духовно по-низш от Йоан Кръстител. Как е възможно това, щом Исус е син божи? Освен това кръщението пречиства човек от греховете му. Щом Исус се е кръстил, това означава, че той също е имал грехове. Отново се питаме как може това да е истина, щом той е син божи? Епизодът с кръщението на Исус е толкова смущаващ, че е изключително малко вероятно авторите да са го измислили. Защо да го правят, след като това поставя под съмнение съвършенството и непорочността на Исус? Затова историците смятат, че историята за кръщението на Исус от Йоан наистина се е случила. Това е исторически факт. Никой апостол не би измислил нещо толкова сложно за разбиране.

— Да, разбирам.

— Четвъртият критерий е критерият за контекста. Дали информацията, записана в едно евангелие, се вписва в контекста на епохата. И петият критерий се отнася до специфичната структура на текста или стила на писане, типичните изрази и езикови средства и дори теологическите Ако в една част от текста се появяват думи, които не се срещат никъде другаде, тогава е много вероятно да са добавени от някой от преписваните. Но тези критерии не трябва да се прилагат сляпо. Може да се отнася за по-стар текст, но ако в него са елиминирани определени елементи, които са трудни за разбиране или звучат нереалистично в сравнение с по-късни текстове, ние оставаме с впечатление, че си имаме работа с по-несъвършено копие. С две думи — трябва да преценяваме всичко.

Италианката кимна с глава в знак на съгласие.

— Наистина детективска работа — отбеляза тя. — Но защо ми го казвате все пак?

— За да ви насоча към измислените епизоди от Новия завет. — Томаш замълча за миг, за да подсили драматизма на думите си. — Като притчата за грешницата, уловена в прелюбодейство например.

Валентина едва не подскочи на стола си.

— А, да! Обещахте да ми докажете, че историята е фалшива. Още нищо не съм видяла.

Историкът й хвърли предупредителен поглед.

— Трябва да знаете, че не е само тази история. Има и други.

— Кои?

Томаш въздъхна дълбоко, внезапно се почувства изморен. Беше изгубил половин час да обяснява на инспекторката елементарни неща за библейските ръкописи. Най-трудното тепърва предстоеше. И наистина беше трудно, той го знаеше, защото засягаше основни моменти от християнската теология. Ученият забарабани с пръсти по масата за четене и когато най-сетне събра кураж да отговори на въпроса, дори не се осмели да погледне събеседничката си.

— Например разказът за възкресението на Исус.

— Разказът за… възкресението? — извика Валентина. — Какво за него?

Най-накрая срещна погледа й.

— Друга измислица.