Последната тайна

XXXVIII

Нощта над Йерусалим беше топла и суха, не се усещаше и полъх, който да раздвижи въздуха. Томаш и Валентина излязоха от фоайето на „Америкън Колъни“ на алеята, собственост на хотела, и се огледаха за жълтите светлини на жилищната част. Стаите се намираха от другата страна на алеята, сред градината.

— Не разбирам думите ви — отбеляза тя. — Смъртта на Исус е всичко? Какво означава това?

Томаш вдигна поглед към небето, за да се полюбува на милиардите звезди, обсипали дълбокия мрак като диамантен прах, разпръснат по черно кадифе.

— Сигурно сте чували свещениците да казват на службата, че Исус е загинал, за да ни спаси.

— Да, разбира се. Кой не го е чувал?

Историкът присви очи, за да подсили значението на следващия си въпрос.

— Да ни спаси от какво?

— Ами… да ни спаси от… от… от всичко.

— Кое всичко?

— От злото, от греховете…

— В такъв случай Исус е умрял на кръста, а ние сме били спасени от злото и греховете, така ли?

Погледът на Валентина смутено шареше из пространството наоколо, сякаш търсеше отговора в някое ъгълче на тъмната улица.

— Искам да кажа… да, така мисля.

— Значи вече на света няма злини? Нито грехове?

— Е… разбира се, че има. Все още има.

— Но нали Исус е умрял, за да ни спаси от злото и от греховете?

Италианката въздъхна тежко и се сви като балон, чийто въздух внезапно е бил изпуснат.

— О, откъде да знам! — предаде се тя. — Каква бъркотия.

Доволен от ефекта на демонстрацията, която беше замислил, Томаш прекоси алеята.

— Историята, че Исус се с родил, за да ни спаси, винаги ме е обърквала — призна той. — Всеки път, когато чувах това в църквата, се питах: умрял е, за да ме спаси? Да ме спаси от какво? Тази идея за мен нямаше никакъв смисъл, беше просто един от онези загадъчни изрази от катехизиса85, които повтарях, без да разбирам. — Той сведе поглед към Библията, която държеше в ръка. — Едва когато започнах да изучавам юдаизма, проумях какво означава това.

— Така ли? — учуди се Валентина. — Отговорът в юдаизма ли се крие?

— Драга, всичко, което се отнася до живота и смъртта на Исус, има връзка с юдаизма — обобщи той. — Всичко.

— Но в какъв смисъл?

Изкачиха стъпалата, които водеха до книжарницата на хотела. На малката витрина се виждаше туристически пътеводител, на чиято корица беше изрисуван Йерусалимският храм.

— Виждате ли Храма? — попита Томаш, сочейки илюстрацията. — Юдеите вярвали, че храмът е мястото, където най-силно се усеща физическото присъствие на бог. И по-специално в тази част. — Той посочи едно помещение в центъра на религиозния комплекс.

— Смятали, че тази зала е най-свещеното място, и я наричали Светая светих. В нея се пазел Кивотът, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, които бог връчил на Мойсей. Залата била отделена със завеси и никой не можел да влиза там, с изключение на първосвещеника, който влизал в Светая светих, за да извърши жертвоприношение в един-единствен ден в годината, на празника Йом Кипур, Деня на изкуплението. В Двора на свещениците, наречен Вътрешен двор, също имало олтар за жертвоприношения. Юдеите извършвали пет вида жертвоприношения: всесъжение, хлебно приношение, приношение за грях, приношение за вина (неволен грях) и примирителна жертва. Само една от жертвите била безкръвна — хлебното приношение; при всички други принасяли в жертва животни. Единственото място за жертвоприношения в цяла Юдея бил Йерусалимският храм. Тъй като много от поклонниците идвали отдалеч и било неудобно да водят животни по време на цялото пътуване, за да ги принесат в жертва в Йерусалим, предпочитали да ги купуват от сергиите пред портите на Храма. Било по-практично. Но с какви пари? Римските монети не се приемали, тъй като върху тях бил изсечен образът на Цезар, а това се считало за оскърбление към божието могъщество. Затова била създадена Храмова монета. Поклонниците носели римски монети, разменяли ги за Храмови и с тях купували животни.

— Интересни обичаи — отбеляза италианката, без да разбира смисъла на това обяснение. — И какво?

— Нека да се върнем две хиляди години назад — предложи историкът. — Исус и неговите последователи — всички юдеи — се отправили към Йерусалим в навечерието на Пасха. Защо идвали тук? За да участват в церемониите за празника, разбира се. Но Исус бил, казвам това, без да влагам обиден смисъл, един провинциален проповедник.

Валентина възмутено завъртя очи.

— Пак вашите…

— Сериозно! Той е идвал от провинцията! Ако внимателно прочетете евангелията, ще видите, че Исус е прекарал целия си живот в Галилея. Селищата, които посещавал, били провинциални селца, като Капернаум, Коразим, Витсаида и други подобни, обитавани от необразовани хора. Не ходел в големите градове. Двата най-големи града в Галилея — Сепфорис и Тивериада, дори не се споменават в Новия завет!

— Разбрах. Продължавайте.

— Дотолкова, че когато видял обмяната на пари и търговията с жертвени животни на входа на Храма, Исус се наскърбил. Сметнал, че се извършват никакви сделки за сметка на бог. — Тонът му се промени, сякаш се канеше да вметне нещо важно. — Което всъщност било истина, въпреки че било много по-практично, отколкото хората да са принудени да вървят стотици километри, водейки животни след себе си. Но много юдеи не одобрявали този бизнес. Ръкописите от Мъртво море разкриват, че есеите, принадлежащи към друга юдейска общност, смятали, че Храмът бил корумпиран. Това означава, че критиките на тази практика били нещо нормално за юдеите. — Възвърна нормалния тон на гласа си. — Като видял пазара, разположен там, какво направил Исус? Възнегодувал, съборил няколко кутии с монети и кафези с гълъби, които се продавали за жертвоприношение, и изрекъл няколко заплахи. Вероятно някой от учениците му е казал, че той е цар на юдеите, за да придаде значимост на протеста. Възможно е и самият Исус да е предсказал, че тази практика един ден ще накара бог да разруши Храма. Не било нещо кой знае какво, но все пак достатъчно, за да привлече вниманието на властите. Йерусалим бил пълен с хора и всеки скандал би могъл да прерасне във всеобщ бунт, което първосвещеникът и римляните по разбираеми причини искали да избегнат на всяка цена.

— Затова заповядали да го арестуват.

— Сигурно са му задали няколко въпроса и заключили, че си имат работа с един от онези смахнати типове, които винаги създават проблеми. По-добре било да предотвратят евентуални безредици по време на празника Пасха. Затворили го и го осъдили по бързата процедура, както било по закон.

— И тогава нещата се усложнили — отбеляза италианката. — Исус е казал, че е Син Божи, а това било богохулство, което се наказвало със смърт. Затова го екзекутирали.

Историкът направи гримаса.

— Не се е случило точно така — поправи я той. — Вярно е, че това е версията в евангелията. Марко описва този важен диалог между първосвещеника и Исус по време на процеса в 14 глава, стихове 61-64: „Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт“.

— Точно така — настоя Валентина. — Богохулството му е донесло смъртната присъда.

Томаш поклати глава.

— Не е възможно — каза той. — Първо, никой от апостолите не е присъствал на процеса. Всичко, което те знаели, било от хорските приказки. Второ, твърдението на един човек, че самият той е Месия, не представлява богохулство, наказвано със смърт. Трето и много по-важно, наказанието за богохулство било пребиване с камъни. Само че Исус не е убит с камъни, нали?

Инспекторката от Криминалната полиция показа разпятието на шията си.

— Бил е разпънат на кръст, добре знаете.

— Ето оттук произтича трудността на проблема: Исус е бил разпънат на кръст. Разпятието е римска форма на екзекуция, а не юдейска. Било запазено за враговете на римляните. — Томаш посочи разпятието на събеседницата си. — Щом Исус е бил разпънат на кръст, това означава, че не е бил убит за богохулство, а защото римляните го считали за заплаха. Евангелие от Марко, 15:25-26, ни дава малко сведения: „Беше третият час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски“. Тоест те решили, че титлата юдейски цар е предизвикателство към властта на Цезар, единствения, който можел да се нарича монарх на Юдея. Ето затова Исус бил екзекутиран! Защото римляните си мислели, че той оскърбява Цезар.

— О, разбирам.

Те тръгнаха отново към жилищната част на хотела.

Томаш отвори Библията и се спря под една улична лампа, за да може да прочете текста.

— Да видим как Марко описва смъртта на Исус в 15 глава, стихове 37–38 — каза той. — „А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. И храмовата завеса се раздра на две от горе до долу“. — Той вдигна поглед към събеседницата си. — Храмовата завеса се раздра? За каква завеса говори Марко?

— Завесата, която отделяла Светая светих, предполагам.

— Правилно предполагате. Сега следва най-важният въпрос: защо Марко е свързал смъртта на Исус с момента, в който тази завеса се е раздрала?

Устните на Валентна се извиха в дъга, изразявайки пълно неведение.

— Не знам.

— Отговорът ни е даден в Евангелие от Йоан. В стих 29 от Първа глава авторът описва срещата между Йоан Кръстител и Исус така: „На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света“. — Историкът вдигна очи и се взря в италианката. — Разбрахте ли?

— Хммм… не.

Почти обезсърчен, Томаш си пое дъх. След всичко, което беше разказал, оставаше само да свърже точките.

— Свещениците принасят в жертва агне, за да изкупят своите грехове и греховете на всички юдеи и така всички да бъдат спасени. Исус умира на Пасха. Йоан нарича Исус „Агнец Божий, Който взима върху Си греха на света“…

Инспекторката от Криминалната полиция ококори очи.

— Сега разбирам!

— Онова, което евангелистите ни казват, е, че Исус е Агнецът на човечеството! Със смъртта си той е изкупил греховете на всички хора, така както жертвените агнета изкупват греховете на юдеите. Това и само това е смисълът на думите, че смъртта на Исус означава спасението на всички нас. Тълкуването на тази смърт може да бъде направено само в рамките на юдейската религия. Ако излезем от юдаизма, както направихме, смъртта му като акт на спасение губи смисъл.

— Да, сега всичко е ясно! — възкликна тя. Поколеба се. — Ами завесата на Светая светих? Как се появява в историята?

— Това е другият много важен пример от теологията, който може да бъде разбран само в рамките на юдаизма — обясни историкът. — Завесата разделяла Светая светих от другите помещения в Храма. Тоест разделяла бог от неговите деца. И божието опрощение се получавало само когато първосвещеникът минавал зад завесата и влизал в помещението, за да направи жертвоприношение. Но чрез смъртта си Исус се превърнал в божи агнец. Когато Марко казва, че завесата се раздрала точно в момента на смъртта на Исус, той твърди, че в този миг между бог и неговите деца престанало да има преграда. Унищожаването на завесата означава, че бог е станал достъпен не само чрез жертвоприношенията в Храма. Смъртта на Исус донесла изкупление на всички хора на земята.

Стаите им бяха на десетина метра една от друга и двамата се отправиха натам.

Валентина продължаваше да говори.

— Завесата в Светая светих наистина ли се е раздрала?

Томаш се разсмя.

— Не, разбира се — отвърна той. — Няма исторически данни за подобно нещо. Това е чисто богословие. Евангелистите са се опитвали да вложат символичен смисъл в неочакваната смърт на човека, за когото вярвали, че е Месията. Важното е, че смъртта на Исус се разбира само в юдейски контекст. И именно тълкуването на тази смърт, което по-късно ще бъде направено от неговите последователи, предизвиква първия конфликт между юдаизма и християнството. Затова казах, че не животът и проповедите на Исус стоят в основата на християнството. Вероятно никога не му е хрумвало да създава нова религия. Той е бил евреин с цялото си същество.

— В такъв случай — предаде се тя — изводът е, че християнството не се основава на живота и проповедите на Исус.

— Не. Основава се на неговата смърт.

Стигнаха до вратата на стаята на Валентина. Италианката извади от чантичката си пластмасовата карта, която служеше за ключ, и я пъхна в устройството. Вратата се отвори. Преди да влезе, тя хвърли поглед назад.

— Това наистина е много интересно — каза Валентина. — Но сега трябва да се приготвя. Да се срещнем в ресторанта след петнайсет минути?

— Добре — съгласи се историкът. — Нашият приятел от израелската полиция ни чака в „Арабеск“.

— Тогава доскоро.

Томаш се облегна на касата на вратата и лицето му придоби лукаво изражение.

— Няма ли да ме поканите вътре?

Италианката щеше да затвори след себе си, но се спря, прикривайки усмивката си.

— Виждате ли стаята ми? — попита тя, показвайки с палец помещението зад гърба си. — Това е Светая светих. — Ръцете й докоснаха вратата. — Това е завесата. — Валентина опря показалец в гърдите му. — Доколкото знам, вие не сте първосвещеникът. Така че внимавайте.

Португалецът направи физиономия на изоставено кутре и се обърна, за да си върви, но й хвърли един последен поглед през рамо.

— Облечете нещо хубаво — посъветва я той с примирена усмивка. — И секси.

Валентина се престори на обидена.

— О! Глупак!

И затръшна вратата.