Последната тайна

XXVI

Сервитьорът заобиколи масите на откритото кафе на Главната, придържайки подноса, и с професионално движение се приближи до двамата полицаи и историка. Остави кафетата и се отдалечи, за да обслужи клиентите, които междувременно се бяха настанили на съседната маса.

Този път Томаш решително взе пластмасовия плик с бележката, намерена до тялото на българския учен, и посочи символите, нарисувани върху хартията.

— Тази загадка ни препраща към два основни въпроса в християнската теология — обясни той. — Въпросите са различни, но са свързани помежду си.

Инспектор Пичуров се размърда на мястото си.

— Споменахте божествената природа на Исус — отбеляза той, нетърпелив да мине към същността на въпроса. — И казахте, че става дума за лъжа. Как тези драскулки ви отведоха до такъв извод?

Историкът показа знака в средата и този отдясно.

— Виждате ли това? Знаете ли какво е?

Полицаите се втренчиха в двата символа.

— Приличат на извънземни знаци — пошегува се Валентина. — От онези, които виждаме изписани върху корабите на пришълците във фантастичните филми. „Стар трек“ и други подобни.

Томаш се разсмя.

— Наистина тези знаци изглеждат малко странно — призна той. — Но съвсем не са букви е извънземен произход, Това са гръцки букви — езикът, на който е написан Новият завет.

— Така ли? — изненадаха се двамата полицаи.

Историкът кимна.

— Символът в средата с тита, а този вдясно — сигма — обясни Томаш. — Изписани заедно с чертичка отгоре, в един библейски ръкопис тита-сигма съставляват абревиатурата на едно от nomina sacra.

— Какво е това?

— Свещено име. В случая бог.

Инспектор Пичуров скептично смръщи чело.

— Убиецът е оставил бележка с абревиатура на бог до тялото на жертвата? С каква цел?

— Точно това се опитваме да разберем — отвърна Томаш, пренебрегвайки съмненията на българския полицай. — Най-интересното с, че предвид онова, което нашият сериен убиец вече ни разкри в предишните две съобщения, това несъмнено е намигване към Codex Alexandrinus и умелата подмяна, извършена в този ръкопис от един калиграф.

Забележката се стори позната на Валентина.

— Да не би да имате предвид онзи документ, с който професор Ескалона с правила справка във Ватиканската библиотека?

— Това беше Codex Vaticanas — поясни историкът. — А тази нова шарада ни препраща към Codex Alexandrinus, ръкопис от V век, подарък на английския крал от александрийския патриарх, който се съхранява в Британската библиотека. Това е едно от най-старите и пълни ръкописни копия на Библията, с гръцки превод на Стария завет, от който липсват само десет страници, и Новия завет, с изключение на тридесет и една липсващи страници.

Италианката посочи символите.

— Откъде знаете, че тита-сигма се отнасят точно към този кодекс?

— Предположението ми се основава на начина на мислене, който демонстрира досега нашият човек — обясни португалският учен. — Вече знаем, че той е като обсебен от лъжите в Новия завет. Да кажем, че наистина съществува някаква аномалия в Codex Alexandrinus и тя е свързана тъкмо с абревиатура на едно от божиите имена. Абревиатура, съставена от тета и сигма.

— Не разбирам…

Томаш остави листчето с шарадата на масата, взе Библията си и започна да я разлиства.

— Един от проблемите на догмата за божествената природа на Исус произтича от факта, че в по-старите текстове той не говори за себе си по този начин — обясни историкът. — Само в последното Евангелие от Йоан, написано около 95-а година, Исус ясно споменава божествената си природа. В 8:58 Йоан цитира Исус: „Преди Авраам да е бил, Аз съм“. Това е ясна препратка към „Изход“, 3:14, където господ казва на Мойсей: „Аз съм вечно Съществуващият“. Тоест господ, когото цитира Йоан, е господ от Свещеното писание.

— Аха!

— Интересното е, че в по-старите текстове от Йоан Исус не обявява това открито — побърза да изтъкне Томаш. — Дори Павел, Марко, Матей и Лука, чиито текстове са писани преди Евангелието на Йоан, не представят Исус като бог. — Той направи иронична гримаса. — Дали не са забравили? Или са сметнали тази подробност за незначителна? Колкото по-стар е източникът, толкова по-малко божествено е представен Исус. Първото създадено евангелие е Евангелие от Марко. Кой е Исус в Евангелие от Марко? Човек, който не приема себе си за бог. Какво казва Исус пред синедриона? Притиснат от първосвещеника с въпроса дали той е „Христос, Синът на Благословения“, Исус отговаря в 14:62: „Аз съм“, като добавя: „и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци“. Но да не забравяме, че в еврейската традиция машиах не е бог, а просто някой, избран от бог. Никъде в Евангелие от Марко не виждаме Исус да твърди, че е господ.

Инспектор Пичуров, който за пръв път присъстваше на критически анализ на Новия завет, отново се размърда на стола си.

— Извинете, не разбирам кой знае колко от Библията — започна той. — Но нима Марко не представя Исус като Син Божи?

— Всички Евангелия представят Исус като Син Божи. И какво от това? В контекста на юдейската религия изразът Син Божи не означава Божи Син, както го разбираме днес, а наследник на цар Давид, както е установено в Свещеното писание. В Псалтир бог казва на Давид, човек от плът и кръв, че той е негов син — нещо, което се потвърждава във Втора книга „Царства“. След като Евангелията описват Исус като наследник на цар Давид, нормално е да го назовават Син Божи. И забележете, Син Божи може да е и народът на Израел, както се казва в Книга на пророк Осия, 11:1: „Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си“. Или в „Изход“, 4:22: „тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син“. С две думи — за Син Божи се смята онзи, който има специална връзка с бог. Това не означава, че този някой е бог.

Валентина хвърли красноречив поглед на българския си колега, подканяйки го да замълчи.

— Професор Нороня вече ми разказа тези неща — каза тя. — После ще ви обясня всичко.

Пичуров разбра, че някои детайли от разговора му убягват, и неловко замълча.

— Марко никъде не твърди, дори не намеква, че Исус е Бог — продължи Томаш. — Следващите евангелия са тези от Матей и Лука. Те също не казват, че Исус е бог. Според тримата автори Исус дори твърдял, че няма властта да реши кой ще седи отдясно и кой отляво на него; те цитират думите му, че не знае деня и часа, в които ще дойде Царството небесно. Тоест, за разлика от господ, Исус не е всемогъщ, нито всезнаещ! Големият конфликт между тези трима автори и Павел впрочем не е въпросът дали Исус е бог — въпрос, който не подлежи на обсъждане, а да се уточни кога господ дава на Исус своето благоволение. Първият евангелист — Марко, дава да се разбере, че това се случва в момента, когато Йоан Кръстител кръщава Исус. И тогава „глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение“, както четем в 1:11; фраза, вдъхновена от цитат от юдейските Псалми. С други думи, Марко смята, че Исус става Син Божи в момента на кръщението. Но Лука и Матей защитават тезата, че това се е случило при раждането, с непорочното зачатие.

— А Павел?

— Той ни представя трета, различна версия. Интересно е да се отбележи, че в „Деяния на светите апостоли“, текст, създаден от автора на Евангелие от Лука, в който се разказва за делата на апостолите след смъртта на Исус, не намираме нито едно изказване на негов ученик, в което да се казва, че Исус е бог. Апостолите се ограничават да проповядват само, че Исус е някой, когото бог е дарил със специални сили. Във втора глава, стих 36, дори се цитира Петър, който казва: „Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос“, косвено свързвайки Христос с разпятието. Темата е подета от Павел в 13:33, според който бог изпълнил обещанието си да възкреси Исус, както е писано във втори псалм: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. С това се внушава, че Исус се е сдобил с този специален статут не при раждането си, не и при кръщението си, а днес, тоест в деня на възкресението си. Следователно според Павел и Петър приживе Исус дори не е бил Син Божи! Това се случило едва при неговата смърт. — Погледът на Томаш танцуваше между двамата полицаи. — Най-старите текстове, не разглеждат въпроса дали Исус е бог, а просто кога бог го отличава със специалния статут и го превръща в „Свой син“, тоест наследник на Давид според еврейската интерпретация. Дали е било при непорочното зачатие? Или при акта на кръщение? Или в момента, в който е възкръснал?

— Ако правилно съм разбрала — отбеляза Валентина, — само последното евангелие постановява, че Исус е бог.

— Евангелие от Йоан — потвърди историкът. — Това означава, че колкото даден текст е по-близък във времето до събитията толкова по-човешки е образът на Исус. Колкото повече се отдалечава, по-божествен става той. Което изглежда естествено. С годините историческата памет за човека от плът и кръв се изгубва, заменена с митични елементи — от възхвала на героя до въздигането му в бог. Човекът Исус постепенно се превръща в специален божи избраник, а по-късно се идентифицира с бог. Това е един особен процес на „богостроителство“. Но въпросът пред нас е: защо трябва да твърдим, че Исус е бог, след като самият той не го твърди в първите текстове от Новия завет? — Той започна да разлиства Библията. — Християнските теолози дълго са разсъждавали по този въпрос, докато намерят важен пример за това в едно от посланията на Павел — Първо послание на св. апостол Павел до Тимотея. — Спря да разлиства и постави ръка върху една от страниците. — Ето какво се казва в 3:16: „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа…“. — Историкът изгледа въпросително събеседниците си: — „Бог се яви в плът?“ Кой бог се е явил в плът? За кого твори Павел?

Валентина се поколеба, опасявайки се да не каже някоя глупост, но историкът направи окуражителен жест и тя се реши:

— Бог, който се явява в плът, с Исус, струва ми се. А може би не е? — добави веднага тя.

— Разбира се, че е Исус! — потвърди Томаш. — Това е официалната позиция на Църквата дори и днес. Исус е бог, който се явява в плът. Но не това е основният въпрос. По-важното е, че тези думи принадлежат на Павел.

След като осъзна противоречията, които внасяше това изказване, италианката почти подскочи на стола си.

— Павел е първият от авторите на Новия завет! — възкликна тя. — Неговите писма са били написани десет или петнадесет години преди първото евангелие! Това означава, че най-старият автор твърди, че Исус е бог!

Томаш се усмихна.

— Двадесет точки за signora Валентина Феро! — обяви той, сякаш пишеше оценка в университет. — Точно така! Този цитат е изключително важен, защото показва, че най-старият от авторите на Новия завет — и следователно най-близкият до събитията, не говори за Исус като за обикновено човешко същество, специално избрано от бог. Павел представя Исус като самия бог. Чрез Исус „Бог се яви в плът“. Вярно е също, че в останалите послания Павел приписва божествен статут на Исус едва след възкресението; не и приживе. Ето защо тази фраза има огромно значение — на Практика най-ранният автор застъпва теология, която се появява по-късно; теология, според която Исус приживе е бил бог.

Инспекторката от Криминалната полиция, вече свикнала с ненадейните обрати в разказите на събеседника си, се поколеба.

— Сега със сигурност ще обявите съществуването на някакъв проблем — каза тя, изпълнена с подозрение. — И мисля, че вече знам какъв с: съществува само един ръкопис, в който Павел твърди подобно нещо.

Историкът се върна към стиха, който беше прочел.

— Не, напротив — увери я той. — Този стих от Първото послание на свети апостол Павел до Тимотея се съдържа в по-голямата част от ръкописите, които са достигнали до нас.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че ако потърсим този стих в Codex Alexandrians, ще видим, че чертичката върху тита-сигма, която означава, че става дума за абревиатура на nomen sacrum, е изписана с различно мастило от онова, което е използвано за останалия текст. Изучавайки по-добре това различие, разбираме, че става въпрос за нещо, което друг копист е добавил по-късно; следователно си имаме работа с фалшификат, който отнема доверието в текста.

Той посочи първата буква от шарадата.

— Ако огледаме по-внимателно тита, виждаме, че хоризонталната чертичка в средата първоначално не е била поставена там. По-скоро става дума за капчица мастило, използвано от другата страна на страницата, която е попила в пергамента и се е появила случайно на това място.

Двамата полицаи внимателно следяха обясненията на историка; погледите им се местеха между него и шарадата, оставена от убиеца.

— И какво? Какви са последствията от тази промяна?

— Оригиналните букви не са тита-сигма, които са абревиатура на бог, а омикрон-сигма, дума, която означава… — изписа на лист хартия двете букви от шарадата и превода им…

… и под тях новия вариант: първия символ без чертичка в средата и съответния превод.

След това се върна към страницата от Библията с Първото послание на Павел до Тимотей.

— Тоест оригиналният текст, преписан от колиета на Codex Vaticanus в 3:16, не е: „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа…“, а „онзи, които се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа…“. Това е нещо напълно различно, тъй като по този начин Исус престава да бъде бог. — Той затвори книгата. — Притеснителното е, че същата промяна, направена умишлено от някои преписвали, се среща в още четири стари ръкописа на Първото послание до Тимотея, като по този начин се предава и на по-късните копия; особено в тези от Средновековието, които повторили и обезсмъртили тази измама.

— Значи казвате, че всъщност Исус не е уподобяван на бог.

— Точно така — потвърди ученият. — Всъщност той никога не е заявявал, че е бог, нито апостолите са го възприемали като бог. Това схващане възниква по-късно. Даже, както вече ви обясних, разказите на самите апостоли опровергават вярването, че Исус е бог. Да видим епизода с кръщението. В пети стих на Първа глава от Евангелието на Марко се казва, че евреите отивали при Йоан Кръстител и всички се кръщавали от него в река Йордан, като изповядвали греховете си. След това се казва, че Исус е бил кръстен, което означава, че е имал грехове, които да изповяда. Ако Исус е бог, възможно ли е да извърши грях? Матей пише в 25:36 как Исус предсказва края на света с думите: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“. Тоест Исус не е бил всезнаещ. В такъв случай питам: може ли той да е бог?

— Ами чудесата, които е извършил? — настоя Валентина. — Не доказват ли те, че е бог?

Томаш се засмя.

— Чудесата нямат нищо общо с предполагаемата божественост на Исус. И днес по панаирите можете да видите лечители и хора със специални способности. Античността е пълна с такива чудотворци. Аполоний Тиански, известен философ, също е бил лечител и екзорсист. В Стария завет има безброй примери за чудеса, извършени от Мойсей, Илия и други. Юдейският историк Йосиф Флавий също твърдял, че е способен да прави чудотворни лекарства и да гони зли духове. В Галилея в поколението след Исус живял лечител на име Ханина бен Доса, на когото също се приписват чудеса. Няколко десетилетия преди Исус да се роди, се появил мъж на име Хони, известен с това, че можел да предизвиква дъжд. Аполоний, Мойсей, Илия, Йосиф, Ханина и Хони несъмнено били способни да извършват чудеса, но не са били обожествявани. Говорело се, че тези хора притежават „сила“ и нищо повече.

— Добре, не казван, че Исус е бог — отстъпи италианката. — Но трябва да се съгласим, че щом той е можел да прави чудеса, в него е имало нещо божествено!

— Слушайте, какво означава нещо божествено? Доколкото знам, християнството се счита за монотеистична религия. Християните и евреите вярват, че бог е един. Това означава, че Исус или е бог, или е човешко същество. Не може да е второстепенен бог или човек с божествени качества. Разбирате ли? Това би било в противоречие с монотеизма.

— Прав сте. — Инспекторката сведе поглед в знак на съгласие, сразена от аргументите на Томаш.

Историкът посочи първия от символите в шарадата, открита до група в Стария град:

— Този символ повдига именно този въпрос.

— Говорите за символа на непорочността на Дева Мария?

Томаш поклати глава.

— В този контекст убиецът вече не засяга въпроса за Дева Мария, както беше при загадката, оставена във Ватиканската библиотека — обясни той. — Има предвид другото символично значение на лилията.

По лицето на Валентина се появи израз на изненада.

— Лилията има повече от едно тълкувания?

Събеседникът й кимна утвърдително.

— Това е символът на Светата Троица — обясни той. — Едно от най-странните изобретения на християнството.