Последната тайна

XIII

Тичането в тъмнината може да затрудни всеки, но за Пади Макграт, в чиито вени циркулираше съдържанието на бутилка уиски, начинанието се оказа почти невъзможно.

— Помогнете!

Пади на два пъти се просна на тревата на Dubh Linn Gardens, но и при двете падания се изправи и продължи да тича. Тичаше, олюлявайки се, с криволичещ маршрут; белите му дробове пулсираха, гърлото му беше пресъхнало, виеше му се свят.

Но въпреки това тичаше.

— Помогнете!

Стигна до простряния на земята силует и спря; задъхваше се. Мъжът в краката му помръдваше, но не можеше да говори; издаваше само хриптящи звуци. Най-лошото беше, че до главата му имаше локва кръв. Шокиран, Пади го погледна, без да знае какво да направи. Искаше да му помогне, но се поколеба. Как? Как трябваше да постъпи? Какво разбираше той от оказване на първа помощ?

— Почакайте! — Пади залитна, докато му правеше знаци с ръце. — Дръжте се! — каза той и се озърна наоколо. — Помощ! — извика той. Никой не се появи и Пади безпомощно се взря в агонизиращия мъж. — Аз ще… ще потърся помощ. Почакайте малко. Сега се връщам. — Той отново се огледа. — Помогнете!

Само вятърът отговори. Пади остави ранения и объркано направи няколко крачки в една посока, после пое в друга. Стъписан, Пади и не знаеше какво да предприеме. Изведнъж съзря светлина в една сграда и се затича нататък. Сградата беше Chester Beatty Library.

Стигна до портата и заблъска по стъклото.

— Помощ! — извика той. — Отворете вратата! Някой да помогне!

Нощният пазач веднага изникна във вътрешното фоайе на библиотеката с навъсено лице. Приближи се до стъклената врата и се втренчи в Пади през стъклото. С жест, който не търпи възражения, пазачът му махна с ръка да изчезва.

— Отворете вратата! — настоя Пади и още по-силно затропа по стъклото. — Помогнете!

Нощният пазач видимо се ядоса. Измъкна палката от колана си и разгневено отвори вратата.

— Какво става? — изръмжа той, замахвайки с палката. — Веднага се пръждосвай оттук! Марш!

Пади посочи наляво.

— Там! — каза той. — Там един човек има нужда от помощ! Ранен е! Можете ли да помогнете?

Нощният пазач се загледа в указаната посока и съзря простряното човешко тяло.

Загрижено издърпа уоки-токито.

— Феникс вика Ийгъл.

Бяха необходими две секунди, за да чуе в отговор:

— Какво има, Феникс?

— Имам проблем на входа на Chester — отвърна. — Излизам и ще се свържа пак след тридесет секунди.

— Ще чакам, Феникс. Over44.

Пазачът заключи вратата след себе си и тръгна към поваленото тяло, след като се увери, че вонящият бездомник се държи на почтително разстояние от него. Знаеше, че трябва да внимава и да бъде предпазлив; все пак съществуваше възможност това да е просто инсценировка с цел нахлуване в библиотеката.

Но когато стигна до падналия, съмненията му изчезнаха. Нощният пазач веднага разпозна клиента, който преди минута беше изпратил до вратата на библиотеката.

Тогава видя кръвта.

— Му god!45

Той клекна до ранения и откри раната. Беше на врата и изглеждаше сериозна. Беше твърде сложна за слабите му познания по оказване на първа помощ и нямаше да успее да се справи с нея. Човекът потръпваше конвулсивно, сякаш имаше треска. Нуждаеше се от професионална помощ. И то бързо.

Нощният пазач допря уоки-токито до устните си.

— Феникс вика Ийгъл.

— Какво става, Феникс?

— Имам тежко ранен на входа на Chester — докладва той. — Незабавно извикай линейка. Случаят е спешен.

Хвърли уоки-токито и отново се наведе над ранения, който трепереше неудържимо. Пазачът докосна врата му с пръсти и се опита да намери раната, от която бликаше кръв, с надеждата да я запуши. В този миг кръвта престана да извира и конвулсиите спряха. Първата му реакция беше да извика от облекчение, но после погледна лицето на жертвата и разбра защо кървенето и треперенето бяха спрели.

Мъжът беше издъхнал.