Последната тайна

XXXVI

Нощта се спусна над Йерусалим. Възползвайки се от прикритието на мрака, Сикариус внимателно се приближи до прозореца и изключително предпазливо надникна вътре. Видя трима души, които седяха на канапетата и разговаряха. Успя да разгледа лицата им. Едното лице беше на жена. Второто отговаряше на снимката, която Учителят му беше изпратил по имейла.

— Томаш Нороня — прошепна той.

Неговата мишена.

След като се увери, че историкът не е в състояние да осуети действията му, Сикариус отново се потопи в сенките. Пресече улицата, мина от страната на тясното стълбище, което водеше до книжарницата, затворена по това време, и се промъкна в хотелската част на „Америкън Колъни“.

— Петнадесет — прошепна той. — Стая номер петнадесет.

Тръгна в тъмнината да търси вратата на стаята на Томаш. Да се сдобие с номера на стаята, беше най-лесното нещо на света. Достатъчно бе да се настани до рецепцията следобед, на място с добра видимост, и да изчака мишената му да дойде и да поиска ключа. Рецепционистите му дадоха ключ номер петнадесет. Движейки се в тъмнината, Сикариус различи вратата на стая номер тринадесет, след това четиринадесет и най-сетне стигна до петнадесет. Огледа се наоколо, за да се увери, че никой не го наблюдава. С бързо движение извади от джоба си универсалния ключ, който открадна от стаята на чистачките, след като напусна рецепцията, и го пъхна в ключалката. След секунда вратата се отвори. Без да губи време, Сикариус влезе вътре, затвори вратата и включи фенерчето си. Светлината се местеше от едно място на друго, изследвайки терена. За пръв път виждаше стая на „Америкън Колъни“ и остана изненадан; нямаше представа, че е толкова просторна.

Разгледа подробно мястото, проверявайки всеки ъгъл. Огледа банята, шкафа, терасата и дори малкия хладилник. Трябваше да избере подходящо място за скривалище.

Кое беше най-доброто? Лъчът на фенерчето прескачаше от едно място на друго, сякаш не натрапникът, а светлината се колебаеше.

— Проклятие! — промърмори той. — Щях да забравя. — Приближи се до леглото със сгъната завивка откъм краката и го разгледа. Имаше няколко големи възглавници, които му придаваха обем. Пъхна ръка в джоба на панталоните си и извади сгънатото листче, което носеше. Разгъна го и насочи фенерчето към написаното, за да се увери, че беше взел правилното листче.

Точно то беше.

Отиде до леглото и остави листчето хартия на нощното шкафче до малката лампа. Отстъпи назад и огледа позицията му. Реши, че изглежда много добре. Наистина беше по-добре да действа спокойно; след като свършеше работа си, можеше да настане много голяма суматоха. Струваше му се важно да се погрижи първо за посланието.

Насочи светлината към другата си ръка и прочете разпечатката с инструкциите, изпратени му от Учителя по имейла. Не желаеше да допуска грешки и държеше да запомни всичко точно.

След това се върна в средата на стаята и започна да шари с фенерчето във всички посоки. Къде, по дяволите, да се скрие? Тук? Там? Ей там? Ами ако…

Току-що бе открил подходящото място. За бога, повече от подходящо! Каква изненада очакваше Томаш Нороня в стаята му… Нямаше търпение този момент да настъпи Нямаше съмнение, скривалището беше… беше…

Перфектното скривалище.