Последната тайна

LXIX

Бръмчене.

Всичко, което се чуваше в Кодеш ха Кодешим, беше монотонното непрестанно бръмчене на фризерите и работещия климатик. Сикариус се движеше изключително предпазливо, с изострени сетива, за да забележи и най-малкия сигнал, но монотонният шум му пречеше да открие мишената.

— Проклятие — изръмжа през зъби той. — Къде ли са?

Звукът беше неприятен и го изнервяше, но нищо не можеше да направи, а тренировките го бяха научили винаги да се приспособява към обстоятелствата. Опитвайки се да контролира раздразнението си, Сикариус бавно се промъкна в залата. Тялото му бе приведено в позиция за атака, очите му се взираха в пространството, търсейки заплаха, ръката му стискаше сикита, готова за действие. Беше страшно студено, термометърът на стената показваше един градус по Целзий, а ноздрите на натрапника изпускаха гъста пара. Определено не беше подготвен за такива полярни условия и може би не постъпи правилно, като не сложи скафандър. Знаеше, че вече е късно; не трябваше да се тревожи за това. Само мисията имаше значение.

Гласове.

Дочу гласове в далечината и почти въздъхна от облекчение и задоволство. Този шум беше сигурно доказателство, че присъствието му не е забелязано. Освен това най-сетне беше открил къде е мишената. Така имаше възможност да избере място за засадата и точния момент за атака. Какво повече можеше да иска?

Тръгна в посока на разговора и продължи с бавни крачки по един коридор; погледът му се стрелкаше наляво и надясно, като се стараеше да остане невидим. Гласовете се приближаваха, ставаха все по-ясни, докато накрая съзря първия силует. Застана неподвижно, като се опитваше да се слее с полумрака. Внимателно пристъпи встрани и се облегна на един шкаф с ампули, скрит в сенките.

Скрит в мрака, той внимателно разгледа силуета. Човекът беше в бял скафандър с маска, скриваща лицето, а това затрудняваше разпознаването. Течеше разтвор и когато силуетът обърна глава, за да каже нещо, Сикариус успя да го разпознае. Беше Учителят. Окуражен от факта, че най-сетне е видял своя съюзник, Сикариус направи няколко крачки напред и потърси друго скривалище, което да му предостави по-добра възможност за наблюдение.

Полезрението му на новото място се разшири. Забеляза още един силует и позна португалския историк. След секунди идентифицира и другите двама. Вече беше открил мишените — всички те бяха на едно място, което улесняваше задачата. Разговаряха въодушевено на шест метра от него до една маса и огромен хладилник с отворена врата, като, изглежда, обсъждаха нещо, свързано със замръзналата епруветка, която държеше един от тях.

Беше онова.

Сикариус зае позиция и се приготви да атакува.