Последната тайна

LXVI

Лицата на тримата посетители в Кодеш ха Кодешим отразяваха като огледало смайването им от разкритието на Арпад Аркан.

— Саркофазите от Талпиот са съдържали генетичен материал?

Президентът на фондацията кимна ентусиазирано, в очите му блестеше детско вълнение.

— Не е ли фантастично?

Томаш се вгледа в приятелите си. Беше като зашеметен. Всичко това му се струваше прекалено невероятно, за да е истина. Двамата полицаи изглеждаха не по-малко смаяни.

— Но… нима е възможно?

Усмивката на Аркан се превърна във весел смях.

— Как мислите? Щом успяхме да извлечем ДНК от екземпляри на мамути и неандерталци на тридесет хиляди години, защо да не можем да вземем генетичен материал от хора, загинали преди две хиляди години? Не забравяйте какво каза преди малко професор Хаманс. При много висока температура структурата на ДНК се запазва около пет хиляди години. Саркофазите от Талпиот са отпреди две хиляди години!

Историкът изпита странното усещане, че сънува наяве. Всичко му изглеждаше сюрреалистично. Пое си дълбоко дъх, направи усилие да подреди мислите си и да разсъждава трезво.

— Добре, открили сте ДНК в саркофаг 80/503 — отбеляза той, като нарочно говореше високо, за да го чуват добре събеседниците му, а и защото така разсъждаваше по-ясно. — И какво? Какво значение има това, щом никой не е сигурен за самоличността на човека, чиито кости са поставени там?

Но Аркан нямаше никакви съмнения по този въпрос.

— Това е Исус от Назарет.

— Как може да твърдите подобно нещо с такава убеденост? — възрази историкът. — Както току-що видяхме, възможността Йешуа бар Йосиф, свързан с този саркофаг, да бъде нашият Исус, син на Йосиф, е едно на хиляда! Струва ми се, че това е минимален процент на вероятност!

Събеседникът му вдигна ръка.

— Щеше да е така, но за щастие бяха намерени още саркофази в същата зала подчерта Аркан. — А върху тях има имена на хора, които евангелията свързват с Исус от Назарет. И тук процентът на вероятност значително се променя.

— Хора, свързани с Исус? За какво говорите?

Домакинът разлисти документите, оставени на масата пред него, и спря на втората страница. Също както и първия документ, който им беше показал, и този съдържаше входящ номер и фотография на увеличен надпис върху саркофаг.

— Да започнем от номер 80/505 — предложи Аркан. — Върху този саркофаг е записано името Marya на иврит. Изглежда ли ви познато?

— Може да не е непременно майката на Исус — обясни историкът, анализирайки надписа. — Мисля, че името Мария също е било често срещано по онова време…

— Всъщност става въпрос за най-популярното женско име. Сред триста двадесет и осем находки са регистрирани седемдесет с надпис Maryam — юдейско име, което на латински се произнасяло Maria или Marya.

Томаш пресметна наум.

— Това прави… чакайте да сметна процента… близо двадесет процента от жените са се наричали Мария. Виждате ли? Много Марии.

— Вярно е. Двадесет процента от жените в Юдея са носили името Maryam. А кое е името, което четем върху този саркофаг? Marya. Трябва да признаете, че е най-малкото смущаващо.

— Наистина.

Аркан обърна на третия документ, на който също имаше изписан входящ номер и снимка на друг надпис.

— Да видим саркофаг 80/504 — предложи той. Върху нея е изписано името Yose.

Както знаете, става въпрос за умалително от името Yehosef. За Yehosef, Yose е същото като Зе за Жозе108.

Историкът махна с ръка в знак на несъгласие.

— Не може да е бащата на Исус! — напълно убеден заяви той. — Йосиф се споменава в евангелията само по време на детството на Исус, следователно може да приемем, че той е загинал рано.

— И какво от това? — попита президентът на фондацията. — Не забравяйте, че Талпиот е втора гробница. Какво е пречело на роднините да пренесат останките на Йосиф в частния мавзолей на семейството с изглед към Храма? Дори с естествено да го направят, ако наистина са вярвали, че денят на Страшния съд е близо! Или мислите, че е невъзможно?

Португалецът обмисли тази вероятност.

— Прав сте — призна той, отстъпвайки пред силния аргумент. — Ако семейството на Исус е построило втора гробница, най-нормалното нещо е да пренесат останките на бащата там, особено ако са мислели, че това ще държи семейството заедно, когато възкръснат за Страшния съд.

— Но съществува и възможността да се отнася за друг човек, свързан с Исус — отбеляза Аркан. — Прочетете, моля, стих трети от Шеста глава в Евангелието от Марко.

Томаш отвори Библията, която държеше в ръцете си, и потърси откъса.

— „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона?“ — Вдигна поглед. — Намеквате, че Yose от Талпиот може да е Иосия, братът на Исус?

— Защо не? Макар и Yehosef, или Йосиф, да е едно от най-често срещаните имена през този период, истината е, че надписът Yose е необичаен. Това е единственият саркофаг от това време, на който е изписана точно тази умалителна форма на Yehosef. — Той показа два пръста. — Което прави двама роднини на Исус с името Йосиф. Баща му и брат му. Саркофаг номер 80/504 може да принадлежи на всеки един от тях.

— Хм — отстъпи историкът. — А другите?

Пръстите на Аркан потърсиха четвъртия документ в папката. Още един номер и още една фотография на надпис.

— Това е саркофаг номер 80/500 — обясни домакинът. — Надписът гласи Mariamn-u eta Mara. — Впери поглед в събеседника си. — Знаете ли какво означава?

Томаш кимна утвърдително и присви очи, докато изучаваше снимката, обмисляйки усложненията, които възникваха при появата на този надпис.

— Трябва да помисля — призна той. — Мариамн-и е склонение на Мариамна — гръцка версия на Мириам, или Мария. Mariamn-u eta Mara означава буквално на Мария, наричана още Госпожа. Госпожа в смисъл на господарка или стопанка.

Домакинът го погледна с едва загатната усмивка като човек, който винаги предварително знае отговорите на въпросите, които задава.

— Срещали ли сте в Писанието името Мариамна?

Историкът замислено разлисти Библията, която тежеше в ръцете му. Този дебел екземпляр съдържаше Стария завет, Новия завет, апокрифните книги и стотици страници с бележки и коментари. Потърси съдържанието и разгледа заглавията на отделните текстове.

— Всъщност да — каза накрая той. — Но не в каноничните книги. — Посочи едно от заглавията, изброени в съдържанието. — Името Мариамна се появява в Деяния на Филип, апокрифен текст за живота на апостол Филип. — Посочи друго заглавие. — А също и в части от гръцки език на Евангелие от Мария Магдалина. Без да броим античните текстове от Ориген и Иполит, в които се споменава Мариамна.

— Коя е Мариамна във всички тези текстове?

Томаш разтърси глава невярващо, без да отговори веднага на въпроса.

— Не, не може да бъде! — възкликна той. — Това вече е някаква невъобразима фантазия! Не е възможно!

— Кажете — настоя Аркан, — коя е Мариамна, която се появява в апокрифните книги и в текстовете на Ориген и Иполит?

Историкът отпусна рамене и се примири. Щом му задаваха директен и конкретен въпрос, имаше ли право да избегне отговора, колкото и налудничав да му се струва?

— Мария от Магдала — каза той с известно чувство на неприязън. — Позната още и като Мария Магдалина.

По лицето на президента на фондацията пробяга победоносна усмивка.

— Интересно, нали?

— Не означава нищо — сряза го Томаш. — Апокрифните ръкописи не са писани от хора, които са познавали Исус. По-голямата част от тези текстове датират от II или III век. С изключение може би на Евангелие от Тома, информацията в апокрифните книги не е достоверна.

— Така е — съгласи се Аркан. — Но е истина, че в тези текстове са представени предания, които понякога достигали до авторите. Употребата на името Мариамна, отнасящо се до Мария Магдалина, може да е едно от тези предания.

— Възможно е. И какво?

В отговор на този въпрос погледът на домакина се спря върху Библията, която нервно потрепваше в ръцете на събеседника му.

— Този екземпляр съдържа и апокрифните текстове, нали? Прочетете стих 32 от Евангелие от Филип.

Томаш разлисти страниците и намери откъса.

— „Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария — майка му, и нейната сестра, и Магдалена — тази, която наричаха негова спътница. Мария беше Негова сестра и Негова майка и Негова спътница“.

— А сега стих 55.

— „Другарката на Христос е Мария Магдалена. Господ обичаше Мария повече от всички ученици и често я целуваше в устата“109.

— И накрая Евангелие от Мария Магдалина — помоли Аркан. — Прочетете петия стих в Пета глава, където се цитират думи на Петър, отправени към Мария Магдалина.

Историкът прескочи няколко страници, за да стигне до апокрифния текст, който му беше посочен.

— „Ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени“110.

Рошавите вежди на Аркан се движеха нагоре и надолу, сякаш те самите говореха.

— Интересно, нали?

Томаш сви рамене.

— Единственото, което тези текстове доказват, е, че е имало много слухове около връзката между Исус и Мария Магдалина — заключи той. — Но няма исторически достоверни факти. Марко и Лука действително споменават, че по време на своите пътувания Исус е бил придружаван от жени. Някои от тях били заможни и му помагали, какъвто е случаят с Мария от Магдала — рибарско селище близо до Галилейско море, поради което била наричана Мария Магдалина или Мария Магдалена. В стих 3, глава 8, на Евангелие от Лука се казва, че тя „Му услужва с имотите си“. Никъде не се споменава, че тя е проститутка — репутация, която печели едва през VI век от злословната уста на папа Григорий. Четирите канонични евангелия посочват, че жените били единствените последователи, които присъствали на разпятието и останали верни на Исус докрай. Всъщност тъкмо те видели, че тялото му го няма в гробницата. Но в никой от по-старите текстове не се споменава, че Исус може да е бил женен.

— В Първото послание до Коринтяните Павел казва, че братята на Исус и апостолите били женени — аргументира се Аркан. — Освен това, когато съветвал вярващите да не се женят, Павел дал пример със себе си, а не с Исус. Ако Исус беше необвързан, той със сигурност би дал за пример Месията, който се ползвал с по-голям авторитет от него. Защо не го е направил? Дали е знаел, че е бил обвързан?

— Това е чиста спекулация — изтъкна историкът. — Факт е, че в нито един текст не се казва, че Исус е женен.

— Все пак в гробницата в Талпиот е намерена и костницата на Мариамна, спомената в Деяния на Филип, в Евангелие от Мария Магдалина и в текстовете на Ориген и Иполит като Мария Магдалина.

Историкът направи гримаса.

— Навярно е съвпадение.

— Освен това тази костница с името Мариамна била открита до саркофага с име Исус, син на Йосиф, както се прави, когато се полагат останките на съпруг и съпруга в гробницата.

— Друго съвпадение.

Аркан се усмихна с ироничен поглед.

— Вече изброихме много съвпадения — отбеляза той, разлиствайки документите в търсене на следващата фотография.

— Следващото съвпадение е саркофаг номер 80/501, принадлежащ на Yehuda bar Yehoshua. Бихте ли превели името, моля? Томаш погледна надписа на снимката.

— Юда, син на Исус.

— Интересно, нали?

— Нито едно от каноничните евангелия не споменава Исус да е имал син — припомни Томаш. — Нито едно.

— Евангелията са само част от теологията, както добре знаете — възрази президентът на фондацията. — Не казват всичко. Споменават само онова, което е в интерес на техните автори, за да убедят последователите на Исус да запазят вярата си.

— Прав сте — съгласи се историкът. — Фактът, че няма данни за сина на Исус, не означава, че той не съществува. Но не означава и че съществува. Истината е, че не знаем нищо за това.

— Така е — каза Аркан. — И накрая саркофаг номер 80/502 носи надпис Matya, или Матей.

Той показа фотографията от документа.

— Намеквате, че става въпрос за саркофага на апостола?

— Нищо не намеквам — уточни домакинът. — Това име се появява в гробницата от Талпиот. Имало ли е Матей в семейството на Исус? Както в случая с предполагаемия син на Исус, евангелията мълчат. Предлагам да оставим настрана тези две имена — Юда и Матей. Какво разбрахме дотук?

— Разбрахме за съществуването на гробница с имена, типични за онази епоха — обобщи Томаш, омаловажавайки находките. — Ако игнорираме Юда и Матей, оставаме с четири костници — две, принадлежащи на две Марии, като едното име е елинизирано — Мариамна; един Йосиф и един Исус, син на Йосиф.

— Така е — призна домакинът. — Но има още едно име, което трябва да добавим.

— Кое?

— Спомняте ли си, че ви разказах как в Талпиот били открити десет костници, но една от тях изчезнала? Няколко години по-късно се появила една костница, която направила впечатление заради надписа на староарамейски, който гласи Ya’akov bar Yehosef akhui di Yeshua — повдигна рошавите си вежди Аркан. — Можете да го преведете, нали?

— Яков, син на Йосиф, брат на Исус.

— С времето това име започнало да се изписва на латински като Тиаго111.

Томаш се опита да си спомни.

— Имам спомен за това — каза той. — Но тази находка не се ли оказа фалшифицирана?

— Такова бе становището на Департамента за старинни предмети в Израел, което обаче не бе прието в съда — обясни Аркан. — За разлика от костниците от Талпиот, които безспорно са автентични, костницата на Яков не притежава сертификат за произход. Собственикът твърдял, че е открита в Силван — предградие на Йерусалим, но не представил доказателства за това. Департаментът за старинни предмети на Израел назначил екип от петима експерти да анализира находката. Те установили, че костницата е автентична, че първата част от надписа — Яков, син на Йосиф, също е автентична, но втората част — брат на Исус, вероятно е фалшифицирана, тъй като подозирали, че патината била изкуствено наслоена в тази част на името. Собственикът бил арестуван за фалшификация.

— О! Това прави автентичността на костницата невалидна!

— Имайте малко търпение — помоли домакинът, давайки да се разбере, че историята още не е свършила. — По-късно, в хода на процеса, собственикът признал, че е откраднал костницата от партидата, открита в Талпиот. Освен това анализът на останките от terra rossa по костницата на Яков показва, че са идентични с тези от саркофазите от Талпиот, а сравнението на патината също установява поразителни прилики. Подобни сравнения с костници, открити на други места, дали отрицателен резултат. Освен това размерите на костницата на Яков съответствали grosso modo112 на направените от археолозите замервания на десетия саркофаг от Талпиот, преди той да изчезне, макар и никой да не си спомнял да е забелязвал надпис върху него. Процесът продължил пет месеца. След повече от сто заседания и сто и тридесет изслушани свидетели един експерт от Университета на Тел Авив признал, че патината върху името Исус не е фалшифицирана, и случаят бил приключен. Решението на съда, прочетено през октомври 2010 година, оправдало собственика на костницата по обвинението във фалшификация.

Томаш скръсти ръце на гърдите си и подсвирна одобрително.

— И какво? — учуди се той. — Това означава, че десетата костница от Талпиот наистина е била на Яков, син на някакъв Йосиф и брат на някакъв Исус. Колко често срещано с името Ya’akov сред юдеите през I век?

— Рядко — отбеляза Аркан със сияещо изражение. — Около един процент. — Затвори папката и я прибра в чекмеджето. — Свързахме се със статистици и те казаха, че противно на онова, което може да изглежда на пръв поглед, комбинацията от всички тези имена в една-единствена гробница е изключително рядка.

Португалецът придоби учудено изражение.

— Как така рядка?! След като повечето от тях са популярни имена?

— Необичайно е попадането на всички тези имена, свързани с главни персонажи от Новия завет, в една гробница. Забележете, тук имаме Исус, Йосиф, Мария, Мариамна и Яков. Освен това Исус и Яков са обозначени с израза син на Йосиф, а Яков е идентифициран и като брат на Исус, което съответства на информацията в няколко различни източника от I век, като евангелията, посланията на Павел и текстовете на Йосиф Флавий, който пише, че Исус от Назарет имал баща на име Йосиф, майка на име Мария и брат на име Яков. Освен това в надпис върху костница не е прието да се отбелязва покойникът като нечий брат. Известен е само един такъв случай. Фактът, че надписът върху костницата на Яков го идентифицира като брат на Исус, е възможен само ако този брат, Исус, е прочут човек. Така че помолихме математици, специалист по статистически анализ, да пресметнат каква е вероятността и случая с гробницата от Талпиот да става въпрос за тленните останки на Исус от Назарет и неговото семейство. На базата на броя на мъжкото население в Йерусалим през I век и честотата на появата на всяко едно от имената сред всички открити костници, отчитайки връзката между тях, математиците стигнаха до определен резултат. Едно на тридесет хиляди.

Тази стойност не впечатли Томаш.

— Вероятност едно на тридесет хиляди да става дума за Исус от Назарет? Не ми се струва кой знае какво…

Аркан се разсмя и поклати глава.

— Не — отвърна той през смях. — Възможността, е едно на тридесет хиляди да не става дума за Исус от Назарет. Или ако предпочитате, двадесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет на тридесет хиляди това да е нашият Исус!

Историкът се ококори.

— Какво?

— Гробницата в Талпиот е гробницата на Исус.

Президентът на фондацията говореше с абсолютна убеденост. Безсилен да обори това заключение, Томаш размени погледи с двамата полицаи, които слушаха разговора мълчаливо, и разбра, че не може да очаква помощ; темата определено не беше в сферата на тяхната компетентност.

Всъщност той се запита за какво му бе тази помощ. Гробницата от Талпиот е била изследвана от археолози професионалисти няколко часа след разкриването й през 1980 г. Девет от десетте костници са били транспортирани веднага в Департамента за старинни предмети на Израел и никога не са го напускали. Това гарантира, че гробницата не е фалшификат — нещо, което никой дори не е намеквал.

Единственият спорен въпрос тук беше да се определи дали саркофагът с името Исус, син на Йосиф, и тези, гравирани с имената Йосиф, Яков, син на Йосиф и брат на Исус, и двата саркофага с името Мария принадлежат или не на Исус от Назарет и неговото семейство. Математиците са направили изчисления, включвайки дадените условия, и са постановили висока степен на вероятност това да е така. Какво разбираше той от статистика? С какво право оспорваше заключението на математиците? Фактически, ако Исус не е възкръснал физически, тялото му със сигурност трябва да е било погребано някъде в околностите. Струваше му се напълно нормално семейството му или неговите ученици да са платили за построяването на гробница с изглед към Храма, защото са вярвали, че бог скоро ще дойде тъкмо там, за да установи царството си. Много вероятно даже. При това положение защо се съмняваше?

— ДНК пробата — каза внезапно Томаш на домакина. — Още не сте ни обяснили историята около нея.

— Какво искате да знаете?

— Всичко! — помоли той. — Да започнем от най-същественото, разбира се. Къде са тези образци?

— Тук.

— Къде тук? В Израел?

Арпад Аркан разпери ръце, сочейки пространството наоколо.

— Точно тук — настоя той. — В тази зала.

Тримата посетители се озърнаха, изненадани от отговора.

— Как така?

Изумлението на гостите предизвика блестяща усмивка по лицето на президента на фондацията, който изглеждаше завладян от истинска радост. Аркан се обърна към големия фризер, защитен от мрежата червени светлини, и набра кода на клавиатурата, инсталирана в малка колона до вратата. Лъчите моментално угаснаха, изключвайки външната охранителна система.

Домакинът постави ръка на дръжката на вратата и я отвори. Отвътре излезе облак ледена пара, който се разсея и разкри малка стъклена кутия, в която имаше епруветка.

Заключващото устройство на кутията имаше малка клавиатура с десет цифри.

— Намираме се в Светая светих — припомни Аркан. — Не ви ли казах, че господ присъства тук физически? Кой е Исус според християнската теология, ако не господ от плът и кръв? Ако Исус е бог и тук държим ДНК от Исус, това означава, че бог е физически тук, в тази зала.

Президентът на фондацията набра кода и стъклената кутия издаде характерния дигитален звук на отключване на електронна ключалка.

Бип.