Вестители

Пролог

Шок. Мислиш си, че знаеш какво представлява. Но когато го изпиташ, разбираш, че не си бил подготвен ни най-малко за сблъсък с това състояние. Не бях шокирана, както се казва. Бях изпаднала в шок. Звуците се появяваха и изчезваха на пресекулки и след малко спряха да ми правят впечатление. Имаше нещо обаче, което не можех да прогоня от съзнанието си — свирещите полицейски сирени, които като опитен диригент дирижираха оркестрантите в своята безпощадна симфония. Да, чувах сирените. Но глухата тишина в главата ми бе по-силна. Ушите ми забучаха от нея. Нечии ръце ме разтресоха, но не успяха да ме извадят от вцепенението. Забързаните фигури около мен ме побутваха и поместваха, но не им обръщах внимание. Всичко беше на забавен каданс. Главата ми пулсираше, изпразнена от мисли. Очите ми бяха приковани в едно-единствено нещо. Не можех да възпроизведа оглушителния писък в главата си. Можех само да гледам мъртвите тела на родителите си, подгизнали в собствената си кръв.