Възпламени ме

Двайсет и шеста глава

Когато се връщаме в къщата, Касъл стои в далечния ъгъл и разговаря с Уинстън.

Кенджи застива на вратата.

Бях забравила, че Кенджи още не е зървал Касъл на крака, и ме обзема истинска болка при вида му. Що за приятелка съм? Само го затрупвам с проблемите си, без да го попитам за неговите собствени. Сигурно има толкова много на главата си.

Кенджи прекосява стаята зашеметено и спира чак когато достига Касъл. Слага ръка на рамото му. Касъл се обръща. Всички в стаята наблюдават с интерес.

Касъл се усмихва. Кимва веднъж.

Кенджи го придърпва в необуздана прегръдка и го задържа така едва няколко секунди, преди да се откъсне от него. Двамата се взират един в друг, сякаш провеждайки безгласен разговор. Касъл хваща бащински рамото на Кенджи.

Кенджи се ухилва до уши.

После се обръща и ми се усмихва и внезапно ме обзема такова щастие, такова облекчение, такава радостна тръпка при мисълта, че Кенджи ще спи с леко сърце довечера. Имам чувството, че ще се пръсна от щастие.

Вратата се отваря с трясък.

Обръщам се.

Адам прекрачва прага.

Сърцето ми се свива.

Адам прекосява стаята, без дори да ме погледне.

— Джеймс — казва. — Да вървим, приятелче. Време е за лягане.

Джеймс кимва и се изстрелва към стаята си. Адам влиза след него и затваря вратата.

— Върна се вкъщи — казва Касъл с облекчение.

Никой не продумва в първата секунда.

— Добре, време е и ние да се приготвяме за лягане — казва Кенджи, оглеждайки се наоколо. Отива до ъгъла, взима купчина одеяла и започва да ги раздава на хората.

— Всички ли спят на пода? — питам аз.

Кенджи кимва.

— Да — отговаря. — Уорнър беше прав. Като на пижамено парти сме.

Опитвам да се засмея.

Не мога.

Всички започват да се приготвят за спане. Уинстън, Брендън и Иън заемат едната страна на стаята, Алиа и Лили — другата. Касъл спи на дивана.

Кенджи сочи средата на стаята.

— Двамата с теб сме ей там.

— Колко романтично.

— Ще ти се.

— А Адам къде спи? — питам с нисък глас.

Кенджи хвърля едно одеяло на пода и вдига поглед към мен.

— Кент няма да се върне — казва той. — Спи с Джеймс. Горкото хлапе има ужасни кошмари всяка нощ.

— О! — казвам аз, изненадана и засрамена от себе си, задето съм успяла да го забравя. — Разбира се. — Разбира се. А Кенджи сигурно има непосредствен опит с това. Тримата спяха заедно в базата на Пункт Омега.

Уинстън натиска един ключ. Светлините угасват. Чува се шумолене на одеяла.

— Ако ви чуя да шушукате — казва той, — лично ще изпратя Брендън да ви нарита едно хубаво.

— Нямам намерение да ритам когото и да било.

— Сритай себе си, Брендън.

— Изобщо не разбирам защо сме приятели.

— Моля ви, млъкнете — обажда се Лили откъм ъгъла.

— Чухте дамата — казва Уинстън. — Млъквайте.

— Само ти плямпаш, тъпак — намесва се Иън.

— Брендън, сритай го, ако обичаш.

— Млъквай, друже, няма да ритам ни…

— Лека нощ — казва Касъл.

Всички притаяват дъх.

— Лека нощ, сър — прошепва Кенджи.

Обръщам се с лице към него. Той ми се усмихва в тъмнината. И аз му отвръщам с усмивка.

— Лека нощ — оформям с устни.

Той ми намигва.

Клепачите ми се затварят.