Ад и рай

19.

С оглупял от притеснение израз Елизабет бе зяпнала Александра Таунсенд. Двете се бяха настанили във великолепния лондонски салон на младата херцогиня, който беше в зелено и кремаво.

— Алекс, това е лудост! — избухна тя обезсърчена и невярваща. — Чичо ми очаква да се прибера до двайсет и четвърти, а днес вече е четиринайсети. Как можеш да ме караш да отивам на бал тази вечер, след като животът ми свършва, а ние не сме измислили никакво решение!

— Може би има решение — заключи Алекс. — И то е единственото, което ми хрумна.

Елизабет широко отвори очи и поклати глава, което недвусмислено подсказа на Алекс да се смили над чувствата й. Девойката бе пътувала от Шотландия до Англия с най-голяма бързина, като се надяваше да вразуми чичо си. Но така и не успя да разговаря с него, защото той радостно я уведоми, че току-що е получил съобщение и от лорд Марчмън.

— Предпочитам да изчакам Марчмън. Титлата му е по-голяма, богатството — също; ето защо по-малко вероятно е той да разпилее моите пари. Писах му и го помолих да ми съобщи решението си до двайсет и четвърти.

Елизабет не издаде чувствата си и се възползва от доброто му настроение да й разреши междувременно да отиде в Лондон. Сега, когато знаеше, че скоро ще се отърве от нея, чичо Джулиъс беше необичайно сговорчив.

— Добре, съгласен съм. Днес е десети; можеш да останеш там до двайсет и четвърти. Ще ти изпратя съобщение, ако Марчмън направи предложение.

— Аз… аз си мисля… бих искала да се посъветвам с Александра Таунсенд за формалностите около сватбата. — Елизабет измисли това оправдание, като се надяваше приятелката й да й помогне да избегне женитбата с някой от двамата кандидати. — Тя е в Лондон за сезона и мога да остана при нея.

— Настани се в моята лондонска къща — великодушно предложи той. — Тъкмо ако междувременно Билхейвън пожелае да те ухажва, ще може да те посещава. А защо да не си поръчаш и сватбената рокля? Гледай да не е много скъпа — намръщено добави той. — Няма смисъл от шумна сватба в града, една скромна церемония тук в Хейвънхърст ще свърши същата работа. И като се замислих, защо ли ти е и сватбена рокля. Майка ти облече своята само веднъж и можеш да я използваш.

Елизабет не си даде труд да му припомня, че пищната сватба на майка й е била в църквата „Сейнт Джеймс“ в Лондон, а роклята й е била разточително разкошна, цялата обшита с перли и с шлейф, дълъг пет метра, и че подобна рокля щеше да изглежда смешно при една скромна сватба. В момента живееше с надеждата да избегне каквато и да е церемония, така че не й се говореше за сватбени рокли, просто искаше час по-скоро да отиде в Лондон.

От пет дни вече беше при Алекс, обмисляше какви ли не невъзможни планове и ето че Алекс изведнъж реши Елизабет на всяка цена да се представи отново в обществото на бала тази вечер. А изгледите от ден на ден се влошаваха, особено след като в желанието си да я ухажва, сър Франсис пристигна вчера в Лондон и буквално обсади къщата на чичо Джулиъс на Промънад Стрийт.

— Елизабет — много решително каза Алекс, — признавам, че идеята ми хрумна едва преди три часа и не съм обмислила детайлите, но ако бъдеш така добра да изпиеш чаша чай, в това време аз ще ти обясня колко е логична подобна постъпка.

— Да отида на бал — заяви момичето и се отпусна върху изящно малко канапе, тапицирано със зелена коприна — не е решение, а кошмар.

— Няма ли да ме оставиш да ти обясня? Спорът е извинение, тъй като аз вече съм предприела някои действия и не желая да ми противоречиш.

Елизабет с нервен жест прибра кичур коса от челото си и кимна покорно. После Александра направи знак към чая, който бе сервиран, и Елизабет взе чашата си и отпи.

— Добре, обяснявай!

— Без да всявам паника, остават ни само девет дни да отменим смъртното ти наказание. Девет дни, за да намерим по-желан кандидат.

Елизабет се задави с чая.

— Друг кандидат ли? Ти се шегуваш! — възникна тя, като не знаеше да се смее ли или да плаче.

— Изобщо не се шегувам — сериозно отговори Алекс. — Когато се представи в обществото, получи петнайсет предложения за четири седмици. Пада ти се по обожател на два дни и сега независимо от скандала не виждам причини за девет дни да не се появи поне един, когото да харесаш. Сега си по-хубава, отколкото беше като момиче.

Елизабет пребледня при споменаването на скандала.

— Не мога да го направя — разтрепери се тя. — Не мога да застана пред хората. Не съм готова още.

— Няма да си сама — насърчи я приятелката й и започна да я убеждава в необходимостта и изпълнимостта на намеренията си. — Когато преди три часа ми хрумна този план, свърших доста работа. Сезонът едва сега започва и не всички са дошли, но аз вече изпратих съобщение на бабата на моя мъж да ми се обади, веднага щом пристигне. Съпругът ми е в Хотърн и преди да се прибере тази вечер, ще се отбие в своя клуб. Изпратих му съобщение с подробно описание на ситуацията и го помолих да се срещне с нас в десет и половина на бала у Уилингтънови. Изпратих съобщение и на Антъни — моя девер, за да ни придружи. Ето ти четирима души, които ще те пазят. Може да ти се струва недостатъчно, но едва ли можеш да си представиш какво огромно влияние в обществото имат съпругът ми и неговата баба. — Продължи да обяснява: — Вдовстващата херцогиня Хотърн има изключително високо положение в обществото и най-безсрамно обожава да налага волята си. Още не си се запознала със съпруга ми — нежно усмихната каза тя, — но влиянието на Джордан в обществото е по-голямо и от нейното, а той няма да разреши да бъдеш оскърбявана. Никой няма да се осмели дори най-малък жест да направи, ако той е с нас.

— А той… той знае ли за мен? Знае ли коя съм… искам да кажа какво се е случило?

— В писмото му обясних за мен каква си и накратко го запознаха със случая отпреди две години. Щях и преди да му кажа, но не съм го виждала, откакто се върнах от Хейвънхърст. Той отиде да нагледа имението и в какво състояние са работите му, тъй като отсъствахме година и половина.

На Елизабет й прилоша от реалната възможност съпругът на Алекс да реши, че не е подходяща компания за неговата жена или че просто не е съгласен с плана. Тази възможност бе толкова неприятна, че тя се вкопчи като удавник за сламка в една непредвидена пречка и с облекчение каза:

— Няма да стане.

— А защо?

— Нямам какво да облека.

— О, имаш — отговори Алекс с тържествуваща усмивка. — Донесох си една рокля от Франция. — Елизабет се опита да протестира, но тя не й разреши. — Не мога да я нося — каза спокойно младата жена. — Талията ми вече се разшири.

Елизабет погледна със съмнение тънката талия на приятелката си, която дообясни разумните си доводи:

— Догодина ще излезе от мода и нека поне една от нас да й се порадва. Вече изпратих кратка записка на Бентнър да прати Бърта тук с всичко необходимо. — После стеснително усмихната допълни: — Няма да те пусна да се върнеш на Промънад Стрийт, защото се страхувам, че ще ми изпратиш бележка, за да ми обясниш какво ужасно главоболие имаш и че ще си легнеш рано с ароматни соли за успокоение.

Въпреки тревогата си Елизабет виновно се усмихна на проницателната й забележка, защото бе решила точно така да постъпи.

— Ще се съглася с този план — изрече бавно, а в големите й зелени очи се четеше твърдост, — само ако вдовстващата херцогиня без всякакви резерви ме покровителства довечера.

— Остави това на мен — с въздишка на огромно облекчение каза Алекс.

В това време на вратата се появи икономът, който тържествено съобщи:

— Херцогинята пристигна, ваша милост. Поканих я в жълтия салон, както ми наредихте.

Алекс се изправи и сияйно се усмихна с увереност, която всъщност не чувстваше.

— Искам да разменя с нея няколко думи насаме, преди да се запознае с теб — каза тя и тръгна. — Преди да излезе, се обърна към Елизабет: — Бабата на съпруга ми понякога е малко… безцеремонна — неубедително завърши.

„Няколкото думи“, които Алекс трябваше да размени с херцогинята, отнеха не повече от пет минути, но Елизабет броеше секундите, като си представяше как приятелката й трябва да понесе възмущението на старата дама. Когато вратата на гостната се отвори, нервите на момичето бяха така обтегнати, че скочи права и се закова на място, чувствайки се недодялана и непохватна. До Алекс пристъпваше величествено най-страховитата персона, която бе виждала.

Вдовстващата херцогиня Хотърн несъмнено имаше царствена осанка, беше висока, със сковано изправен гръб, кафявите й очи се взираха проницателно, лицето й бе гладко, с много бяла кожа и с надменен израз.

Алекс ги представи, Елизабет направи реверанс, който тя прие с резервирано мълчание. Все така без да отрони дума, вдигна лорнета си и студеният й поглед проучи Елизабет от глава до пети. А през това време Елизабет изостави всяка надежда да получи нейната подкрепа.

Когато най-накрая благоволи да проговори, гласът й прозвуча като изсвистяване на камшик.

— Млада госпожице — каза направо тя, — Александра току-що ми обясни, че има желание аз да те представя повторно тази вечер в обществото. Както вече споменах на Александра, нямаше нужда да ми описва историята със скандала, който се бе вдигнал около вашата близост с някой си господин Иън Торнтън по-миналата година. Бях много добре запозната със случая, както и цялото общество. — Тя замълча, та грубостта й да нарани още повече гордостта на Елизабет, и след една доста дълга пауза продължи: — Онова, което ме интересува, е дали мога да очаквам повторение на подобна ситуация, ако се съглася с желанието на Александра.

Смазана от унижение и много гневна, девойката все пак съумя да се овладее и без да свежда поглед, спокойно и ясно заяви:

— Нямам власт над злите езици, ваша милост. Ако имах, преди две години нямаше да се окажа обект на скандал. И въпреки това нямам желание отново да се появявам във вашите кръгове. Все още ме побиват тръпки след последното ми излизане във висшето общество.

След като съвсем преднамерено произнесе „висшето общество“ с доста подигравателен тон, Елизабет замълча в очакване да бъде унищожена от старата дама, която сключи вежди над лорнета и в погледа й като че ли пролича одобрение. После рязко кимна и се обърна към Александра:

— Съгласна съм с теб, Александра. Тя има дух да понесе онова, което могат да й причинят. Не е ли чудно — продължи да говори херцогинята на Елизабет, — че, от една страна, ние, поклонниците на добрия тон се гордеем с изисканите си маниери, а, от друга — много от нас ще изпитат удоволствие да се хранят с клюки, и то за предпочитане с щедри порции.

Девойката смаяно се сви отново на канапето, от което бе станала при влизането на херцогинята, а самата тя се настани на дивана.

— На бала у Уилингтънови тази вечер ще има много хора — каза тя след кратък размисъл. — И това може да се окаже нашето предимство — всички високопоставени личности ще бъдат там. Затова появяването на Елизабет ще мине по-незабелязано.

— Ваша милост — развълнувано изрече момичето, тъй като чувстваше, че трябва по някакъв начин да изрази своята благодарност, — изключително мило е от ваша страна, че се нагърбихте…

— Глупости — прекъсна я жената с ужасен вид. — Аз рядко съм мила. Понякога съм любезна — продължи, а Александра едва прикриваше колко се забавлява. — Понякога съм благосклонна, ако случаят го изисква, но никога не бих казала „мила“. „Мила“ е толкова безлично. Като изстинал чай. А сега, моето момиче, ако приемеш съвета ми — допълни, като погледна Елизабет, — ще се качиш незабавно в спалнята си и ще поспиш, за да се освежиш. Много си бледа. А в това време ние с Александра ще обмислим всичко.

Елизабет реагира на тази безапелационна заповед, както реагираше всеки на заповедите на вдовстващата херцогиня: след първия шок веднага се подчини.

Алекс се извини, че трябва да придружи Елизабет до стаята за гости, и когато влязоха силно я прегърна.

— Съжалявам за ужасните думи, но тя искаше да се увери, че си храбра. Но независимо от това и през ум не ми мина, че ще постъпи по този начин. Във всички случаи — щастливо довърши — изключително много те хареса и ще ти помогне.

Тя излезе, като остави Елизабет да се чуди как ли би се отнесла херцогинята към хора, които не харесва.

Когато Алекс се върна в гостната, херцогинята я очакваше, а по вида й личеше, че е леко озадачена.

— Александра — веднага започна тя, като сама си сервира чай, — струва ми се, че има нещо, което ти не съзнаваш…

Но не се доизказа, тъй като на вратата се появи икономът.

— Простете, ваша милост — обърна се той към Александра, — господин Бентнър моли да размени две думи с вас.

— Кой е господин Бентнър? — раздразнено попита херцогинята, когато Александра скочи веднага да се види с него.

— Икономът на Елизабет — обясни тя. — Рядко очарователен човек, пристрастен е към романите с мистерии.

След минута пред неодобрителния поглед на херцогинята в гостната най-безочливо влезе як, побелял мъж с поизносен костюм и без много церемонии седна до Александра.

— В писмото си намеквате, госпожице Алекс, че имате план как да помогнете на госпожица Елизабет — каза той нетърпеливо. — Сам доведох Бърта, за да чуя какво сте намислили.

— Планът още не е готов, Бентнър — призна младата жена. — В основни линии е следният: ще я въведем отново в обществото тази вечер и ще се постараем да се забрави онзи скандал с господин Торнтън.

— Този негодник! — ядно изсъска икономът. — Щом чуя името му и ме засърбяват ръцете да му шибна един! — И за да е по-убедителен, стисна юмруци.

— Същото въздействие има и върху мен — кисело призна Алекс. — Е, дотук сме стигнали с плановете.

Той се приготви да си тръгва, стана, потупа Александра по рамото и жизнерадостно съобщи на възрастната аристократка, от която трепереше половината висше общество и която го гледаше с унищожителен поглед заради неговата фамилиарност към Алекс:

— Прекрасно момиче е дошло в къщата ви, ваша милост. Познавам госпожица Алекс от дете, още от времето, когато с госпожица Елизабет хващаха жаби в нашето езерце.

Херцогинята запази ледено мълчание и не помръдна, само очите й я издаваха, че не е каменна статуя.

— Александра — строго каза, но тя е усмивка взе ръката й.

— Не ме корете прекалено строго за дружелюбното ми отношение към слугите, умолявам ви, бабо. Аз не мога да се променя, а вие напразно се ядосвате. Освен това тъкмо бяхте започнали да ми казвате нещо важно, когато Бентнър влезе.

Ядът й заради неблагопристойното поведение на слугите премина и херцогинята много сериозно каза:

— Бяхте толкова загрижена да спасите Елизабет, че не ме оставихте да обсъдя с вас някои важни факти, които могат да ви причинят доста затруднения, а може и вече да сте ги научили.

— Какви факти?

— Чели ли сте днешните вестници?

— Не още. Защо?

— Според „Таймс“ и „Газет“ Станхоуп е в Лондон и е обявил, че Иън Торнтън е негов внук и наследник. От години, разбира се, се шушукаше, че този Торнтън му е внук, но малцина знаеха със сигурност.

— Не знаех нищо — разсеяно каза Алекс, тъй като си мислеше колко несправедливо е, че един безскрупулен развратник, който стовари на главата на Елизабет толкова нещастия, ще се радва на завидна съдба, докато бъдещето на приятелката й изглеждаше толкова мрачно. — Не бях чувала името му, преди да се върнем от нашето пътешествие, когато някой го спомена във връзка със скандала около Елизабет.

— Това не ме изненадва. По-рано почти не се споменаваше името му в изисканите салони. Ти и Джордан заминахте, преди да се разчуе тази позорна история около Елизабет, така че нямаше как да знаеш за него.

— Как е възможно подобен негодник да убеди някого да го признае официално за наследник! — ядосваше се младата жена.

— Длъжна съм да кажа, че той няма нужда да бъде „признат“, ако съм разбрала какво имаш предвид. Той и по кръв, и по закон е внук на Станхоуп. Съпругът ти ми го каза под секрет преди години. Също така зная — многозначително прибави, — че Джордан е един от малкото, на когото се е доверил.

Тревогата на Алекс нарасна.

— Джордан! — повтори. — И защо, за бога, подобен тип е избрал точно на него да се доверява?

— Както добре ти е известно, Александра — откровено каза херцогинята, — съпругът ти не винаги е водил безукорен живот. Той и Торнтън доста са си поживели в лудешките си години — играли са комар, пили са, правили са всичко онова, което разпуснатите мъже правят. Страхувам се, че ти не знаеш за това приятелство.

Алекс притвори очи крайно огорчена.

— Разчитах на подкрепата на Джордан тази вечер. Написах му писмо и му обясних колко непочтено е постъпил с нея най-големият мерзавец на света, но не споменах името му. Не си представях, че е чувал за Иън Торнтън, да не говорим, че може да познава подобна личност. Бях толкова сигурна — мрачно допълни, — че ако се запознае с Елизабет, ще направи всичко по силите си, за да й помогне.

Херцогинята взе ръката й и се усмихна:

— И двете знаем, скъпа моя, че Джордан винаги ще застане на твоя страна и изцяло ще те подкрепи, независимо кой е срещу него — враг или приятел. Може би няма да е дотам съпричастен, когато разбере името на „най-големия мерзавец“. Затова искам да те предупредя.

— Елизабет не трябва да знае — ядосано изрече Алекс.

— Ще се почувства много неловко с Джордан и аз няма да я упрекна. Просто животът е несправедлив! — добави тя, загледана в „Таймс“. — Ако беше справедлив, този похитител на невинни девойки никога нямаше да стане маркиз, докато Елизабет трепери от страх да си покаже лицето пред света. Не зная дали има някакъв шанс — продължи обнадеждена тя — да не получи нито шилинг или пък парче земя заедно с титлата? Ще понеса по-леко всичко, ако той си остане беден шотландски селянин или презрян картоиграч.

Херцогинята изсумтя не особено деликатно.

— Такъв шанс няма, мила, и ако Елизабет вярва, че той е такъв, ще остане много разочарована.

— Не искам нищо да зная — гневно въздъхна Алекс. — Не, аз трябва да зная. Моля ви, разкажете ми.

— Няма много за разказване. — Херцогинята си взе ръкавиците. — Почти веднага след скандала с Елизабет Торнтън изчезна. И после, преди по-малко от година някой, чието име дълго се пазеше в тайна, купи онова прекрасно имение в Тилшър — Монтмейн, и започна да го обновява с цяла армия дърводелци и работници. След няколко месеца се продаваше великолепната къща на Брук Стрийт и личността, която я купи, отново бе неизвестна. И там започна грандиозен ремонт още на следващата седмица след покупката. Обществото изгаряше от любопитство, докато след няколко месеца пред парадния вход на Ъпър Брук Стрийт 11 не спря екипажът на Иън Торнтън и той не влезе вътре. Само преди две години се говореше, че Иън Торнтън е само един комарджия и беше персона нон грата в почтените салони. А сега имам тъжната задача да ти кажа какво се говори за него — бил по-богат и от Крез и бил добре дошъл в почти всички салони, които би пожелал да посети, но за щастие приемите не го интересуват особено. — Тя се приготви да си тръгне и добави със злокобен глас: — Трябва да осъзнаеш сега последствията от всичко това, за да не се изненадаш довечера.

— Какво имате предвид? — попита Алекс.

— Имам предвид, че изгледите за успех на Елизабет довечера драстично намаляха след изявлението на Станхоуп.

— Защо?

— Много просто: сега Торнтън освен богатство има и титла и обществото ще отсъди, че случката между него и Елизабет е джентълменска прищявка, и петното върху доброто й име ще остане. А има и още нещо — допълни тя.

— Не съм сигурна дали ще го понеса. Какво е то?

— Аз — съобщи нейна светлост — нямам добро предчувствие за тази вечер.

Предчувствията и на Алекс бяха същите.

— Тони се съгласи да придружава Елизабет и Сали няма нищо против — каза тя, като имаше предвид своя девер и жена му, които още не се бяха върнали от своето имение. — Но по-скоро бих искала кавалерът й да е ерген, при това добра партия, от когото се възхищават, а още по-добре, ако се страхуват от него. Роди Кърстеърс би бил идеален в случая. Изпратих му спешно съобщение, но го очакват да се върне късно тази вечер или утре. Ще бъде много подходящ, ако успея да го убедя. И защо не, доста хора треперят от страх заради хапливия му език.

— От мен треперят от страх — гордо заяви херцогинята.

— Да, зная — с тъжна усмивка каза Алекс. — Никой няма да се осмели да обиди Елизабет във ваше присъствие, но Роди ще затвори устата на всеки само заради факта, че е с нея.

— Може би. А може би — не. Кога и къде ще се съберем за този злочест и обречен опит?

Алекс се усмихна неуверено.

— Тръгваме оттук в десет и половина. Помолих Джордан да ни чака във фоайето у Уилингтънови, за да влезем заедно в балната зала.