Аферата

43

Пелегрино и Бътлър си бяха свършили работата. Тоест бяха заработили извънредната си надница. Представителите на фамилия Маккини ги нямаше. Осветената от луната главна улица беше тиха и абсолютно пуста. Деверо беше по-висока на токчетата си. Крачехме един до друг. Достатъчно близо, за да доловя тихия шепот на коприната, докосваща кожата й. И да усетя лекия аромат на парфюма й.

Стигнахме до хотела, изкачихме проядените стъпала и прекосихме верандата. Отворих й вратата. Старецът шеташе зад гишето. Кимнахме му за лека нощ и поехме по стълбите. Горе Деверо спря и се обърна към мен.

— Е, лека нощ, мистър Ричър. Още веднъж благодаря за хубавата вечеря.

Високо и ясно.

Стоях на място, без да помръдвам.

Тя прекоси коридора.

Извади ключа.

Пъхна го в ключалката на номер седемнайсет.

Вратата се отвори.

После шумно се затвори. Тя се върна на пръсти при мен и сложи ръка на рамото ми.

— Това беше за стареца долу — прошепна в ухото ми. — Трябва да се грижа за репутацията си. Гласоподавателите не бива да бъдат шокирани.

Изпуснах въздуха от гърдите си, хванах я за ръката и я поведох към стаята си.

И двамата бяхме на трийсет и шест. Зрели хора, а не тийнейджъри. Затова не бързахме, не бяхме припрени. Отделяхме достатъчно време за всичко. И то какво време! Най-хубавото, което бях изживявал.

Целунахме се веднага след като вратата се затвори зад нас. Устните й бяха хладни и влажни. Ситни зъби, пъргаво езиче. Страхотна целувка. Едната ми ръка беше на косата й, а другата — ниско на гърба. Тя се притисна в мен. Тялото й се движеше. Очите й бяха отворени, също като моите. Тази първа целувка продължи дълго време. Пет минути, може би десет. И двамата бяхме търпеливи. Не бързахме. Много ни биваше в това. Според мен прекрасно разбирахме, че първият път е само веднъж. И затова искахме да му се наслаждаваме дълго.

После изпитахме нужда да си поемем въздух. Аз смъкнах ризата си. Не исках кръвта на Маккини помежду ни. Имах голям белег от шрапнел ниско на корема. Приличаше на белезникав октопод, който изпълзява от кръста нагоре. Грозни следи от шевове. Белегът ми обикновено предизвикваше въпроси. Но Деверо го подмина, въпреки че го видя. Продължи напред, като истински морски пехотинец, който беше виждал какво ли не. Ръката й се вдигна към най-горното закопчано копче — третото.

Спрях я.

— Нека аз — прошепнах.

— Обичаш да разсъбличаш жени? — усмихна се тя.

— Повече от всичко на света — отвърнах. — Още повече че зяпам това копче от девет и петнайсет.

— От девет и десет — поправи ме тя. — Като ченге имам навика да следя времето.

Хванах лявата й ръка и я обърнах с дланта нагоре. Разкопчах копчето на ръкава, после повториха операцията с дясната й ръка. Тя опря длани в гърдите ми, после ги плъзна зад главата ми. Целунахме се отново, за цели пет минути. Още една превъзходна целувка. По-хубава от първата.

Когато отново си поехме дъх, аз се прехвърлих на копчето отпред. Малко като всички останали. И хлъзгаво. Пръстите ми са големи и груби, но все пак се справих. Копчето отскочи, подпомогнато от напора на гърдите й. Преминах надолу към четвъртото копче. После към петото. Измъкнах коприната от полата й. Малко по малко, отвсякъде. Бавно и внимателно. Тя ме гледаше и се усмихваше. Блузата й се отвори. Беше със сутиен. Черен, изрязан, с дантели по края и тънки презрамки. Едва скриваше зърната. Гърдите й бяха фантастични.

Смъкнах блузата от раменете й. Тя литна като въздишка и падна в краката й. Усетих аромата на тялото й. Отново се целунахме. Силно и дълго. Отместих глава и докоснах с устни извивката между рамото и шията. Малка вдлъбнатина очертаваше гръбначния й стълб. Презрамката на сутиена я прекосяваше като тясно мостче. Отметна глава назад и косата й се разпиля навсякъде. Целунах я по шията.

— Сега е ред на ботушите ти — звънна гласът й върху устните ми.

Обърна ме, бутна ме назад и седна на ръба на леглото. После коленичи пред мен и започна да развързва ботушите ми. Първо десния, после левия. Смъкна ги от краката ми, пъхна палци под ръба на чорапите ми и свали и тях.

— Военна стока със сигурност — промърмори.

— По-малко от долар чифта — отвърнах. — Не се сдържах.

Изправихме се и отново се целунахме. Бях достатъчно възрастен, бях се целувал със стотици момичета. Но вече бях готов да призная, че Деверо е най-хубавата от всички. Наистина блестяща. Тялото й потръпваше в леки, почти незабележими конвулсии. Беше силна, но нежна. Страстна, без да бъде агресивна. Жадна за ласки, но без да бъде настоятелна. Часовникът в главата ми спря. Разполагахме с всичкото време на света и бяхме готови да използваме всяка минута от него.

Пръстите й започнаха да разкопчават панталона ми. С палец и показалец. Копчето излезе от илика си. Продължавахме да се целуваме. Тя напипа ципа и започна да го отваря. Бавно и внимателно. Малка ръка, пъргав палец, прецизен показалец. После дланите й легнаха върху лопатките на гърба ми и започнаха да се движат в кръг. Топли, сухи, меки. След известно време бавно се плъзнаха надолу. Подминаха кръста ми и продължиха да се спускат. Върховете на пръстите й проникнаха под разкопчания панталон и опипаха хълбоците ми. После слязоха още по-надолу, повличайки и панталона. Продължавахме да се целуваме.

Когато най-сетне се разделихме за глътка въздух, тя отново ме накара да седна и издърпа крачолите на панталона ми. Хвърли го върху блузата си, отстъпи крачка назад и разпери ръце.

— Кажи какво да съблека.

— Даваш ми право на избор?

— Да.

Усмихнах се. Страхотен избор. Сутиен, пола и обувки. Прииска ми се обувките да останат. Поне за малко. Или за цялата нощ.

— Полата — предложих аз.

Тя се подчини. Полата беше с копче и цип отстрани. Разкопча копчето и бавно започна да сваля ципа. Сантиметър, после втори, трети, четвърти. Полата падна на пода. Тя я прекрачи. Първо с единия крак, после с другия. Бедрата й бяха дълги, гладки и стройни. Носеше черни бикини. Съвсем изрязани. Просто лентичка тъмна тъкан.

Оставаха сутиенът, бикините и обувките. Продължавах да седя на леглото. Тя се покатери в скута ми. Повдигнах косата й и я целунах по ухото. Езикът ми проследи изящната му извивка. Усетих бузата й до своята. Усмихваше се. Целунах я по устата, а тя докосна с език ухото ми. Изследвахме контурите на шиите си в продължение на двайсет минути.

После се спуснахме по-ниско.

Разкопчах сутиена и той изчезна в мрака. Лек и ефирен. Наведох устни, а тя отпусна глава назад, предлагайки ми гърдите си. Стегнати, кръгли и гладки, с твърди зърна. От устата й излетя тихо стенание. От моята също. Целуна ме по гърдите. Вдигнах я от скута си и я сложих да легне по гръб. После тя ме придърпа до себе си. Двайсет прекрасни минути, през които изследвахме телата си от кръста нагоре.

После се спуснахме по-ниско.

Лежах по гръб. Тя застана на колене и смъкна боксерките ми. Усмихна се. Аз също. След десет фантастични минути си разменихме местата. Бикините й се плъзнаха надолу и спряха по средата на бедрата. Тя повдигна колене и ме остави да ги сваля. Зарових лице между бедрата й. Беше влажна и сладка. Цялото й тяло потрепваше. Започна да върти глава наляво-надясно, раменете й се притиснаха в матрака, пръстите й разрошиха косата ми.

После мигът настъпи. Започнахме бавно и нежно. Дълго и страстно. Дълбоко и без усилия. Лицето й пламна, от гърдите й излетя стон. От моите също. Продължихме дълго и бавно.

После по-бързо и по-грубо.

Задъхахме се.

По-бързо, по-силно.

Дишахме все по-тежко.

— Чакай! — прошепна тя.

— Какво?

— Не сега, още не! По-бавно!

Отново се върнахме на предишното темпо. Дълго и бавно.

Дишането ни започна да се ускорява.

Задъхахме се.

— Да, да! — прошепна тя. — Сега, сега, сега!

По-бързо и по-силно.

Още по-бързо, още по-силно.

Стаята започна да се тресе.

Отначало почти незабележимо. Като слаб, но постоянен тремор. Като отзвук от далечно земетресение. Френският прозорец тихо зазвънтя. Нещо задрънча на лавицата в банята. Подът заскърца. Вратата към коридора затрака. Обувките ми започнаха да подскачат, рамката на леглото захлопа по стената. Подът се разлюля, стените потрепериха. В джоба на захвърления ми панталон леко зазвънтяха монети. Леглото се разтресе и започна да се движи по разлюляния под.

После нощният влак отмина.