Аферата

55

Облегнах се на стената до телефона. Не защото очаквах да падна от изненада, а защото историите на Лаури никога не са къси. Мислеше се за добър разказвач и много си падаше по въвеждащите описания. И по скрития смисъл. Обикновено започваше отдалеч, понякога чак от сътворението на света, когато свободните космически газове са се обединили за раждането на планетата Земя.

— Името Одри има дълга история — започна той.

Изпреварващият удар е единственият начин да се спрат безконечните въведения на Стан.

— Одри е типично англосаксонско име — рекох. — Произхожда от Етелтрит, или Етелдреда, което означава благородна сила. През седми век се ражда света Одри, която е патрон на всички болни от гърло.

— Откъде ти хрумна подобна глупост? Трябва да проверя!

— Знам го от един познат, чиято майка се казва Одри.

— Исках да кажа, че това име вече не се среща толкова често.

— Заема сто седемдесет и трето място в списъка на най-популярните имена при последното преброяване. Среща се малко по-често във Франция, Белгия и Канада, главно заради Одри Хепбърн.

— И ти знаеш всичко това заради майката на твоя познат?

— И заради баба му. И двете носят това име.

— Значи двоен източник на познания, а?

— Приех го като двойна порция.

— Одри Хепбърн не е европейка.

— И Канада не е европейска страна.

— Да, ама там говорят френски. Чувал съм го с ушите си.

— Освен това Одри Хепбърн си е чиста европейка. Баща й е англичанин, а майка й холандка, родена в Белгия. Имала е британски паспорт.

— Както и да е. Исках да ти кажа, че това име се среща сравнително рядко, но не мога да взема думата.

— Значи си открил Одри Шоу, така ли?

— Мисля, че да.

— Е, на това му се вика бърза работа.

— Имам един познат, който работи в банка. А корпорациите разполагат с най-добрата информация.

— Работата става още по-бърза — казах аз.

— Благодаря. Аз съм съвестен работник. Със сигурност ще бъда най-съвестният безработен в историята на тази страна.

— И тъй, какво знаем за Одри Шоу?

— Тя е американска гражданка.

— Това ли е всичко?

— Бяла, родена в Канзас Сити, Мисури. Там завършва основното си образование, а след това учи в колеж в Тулейн, Луизиана. Следвала е история на изкуството и си е падала по купоните. Имала е среден успех, нямала е здравословни проблеми. Това последното е доста многозначително за млада купонджийка от Тулейн. Дипломира се навреме.

— И?

— След завършването си е използвала семейни връзки и е карала стаж във Вашингтон.

— В коя област?

— Политическата. Назначена е в Сената като сътрудник на един от представителите на родния й щат Мисури. Най-вероятно е разнасяла кафе, но официално се е водела сътрудник на заместник изпълнителния директор на нещо си.

— И?

— Била е красавица. При вида й са омеквали коленете и на най-силните мъже. Познай какво се е случило.

— Опънали са я.

— Хванала си е гадже — каза Лаури. — Женен мъж. Нали знаеш как става? Удължено работно време, докосване до важни проекти. Като например изготвянето на търговски договори с Боливия. Лично аз не мога да разбера как тези хора издържат на подобно вълнение.

— Кой е мъжът?

— Най-главният. Самият сенатор. Оттук нататък сведенията са малко мъгляви. Явно са направили всичко възможно да потулят работата. Но между редовете прозира фактът, че нещата са били доста бурни. Включително и между чаршафите. Сериозна работа. Някои хора твърдят, че е била влюбена.

— Откъде знаеш това? От мъглявите сведения?

— От ФБР — отвърна Лаури. — Все още имам приятели там. Бъди сигурен, че те държат сметка за такива неща. Като средство за оказване на натиск. Да си чувал за ограничения в бюджета на ФБР? Това никога няма да се случи просто защото там знаят много неща за много политици.

— Колко време е продължила връзката?

— Изборите за Сенат се провеждат на шест години. В общи линии през първите четири от тях те се търкалят по диваните, а последните две използват за разчистване. На младата мис Шоу се падат последните две от добрите години, след което я потупват по дупето и я отпращат.

— Къде се намира в момента?

— От тук започва интересното — обяви Лаури.

Отлепих гръб от стената и надникнах в салона. Деверо очевидно се чувстваше добре, защото дояждаше и моя пай с пиле. Пресягаше се през масата и го кълвеше с вилицата. Не, по-скоро го унищожаваше, при това съвсем методично. Гласът на Лаури отново бръмна в ухото ми:

— Разполагам както със слухове, така и с неоспорими факти. Слуховете идват от ФБР, а фактите — от базата данни. С кое да започна?

Отново опрях гръб в стената.

— Със слуховете — казах. — Те винаги са по-интересни.

— Окей. Слуховете гласят, че младата мис Шоу била много нещастна от начина, по който са я изхвърлили. Чувствала се употребена. Като салфетка. Чувствала се като проститутка, която напуска хотелска стая. И започнала да прилича на стажантка, която ще създава неприятности. Поне такова било мнението на ФБР. Те следят за тия неща, но по други причини.

— И какво се е случило?

— В крайна сметка нищо. Страните очевидно са стигнали до взаимноизгодно споразумение. Всичко минало мирно и тихо. Сенаторът е преизбран, а Одри Шоу просто изчезва.

— Къде е в момента?

— На този въпрос отговарят единствено неоспоримите факти.

— И какво казват те?

— Казват, че Одри Шоу я няма никъде. Базата данни е абсолютно празна. Никакви следи. Няма трансакции, няма данъци, няма покупки. Никакви автомобили или къщи, никакви лодки или кемпери. Нито пък снегомобили, кредити, забрани, заповеди за арест или присъди. Сякаш преди три години жената просто изчезва.

— Преди три години?

— Дори банката го потвърждава.

— На колко години е била по това време?

— На двайсет и четири. Днес би трябвало да е на двайсет и седем.

— А провери ли другото име, което ти дадох? Джанис Мей Чапман?

— Ех, как умееш да разваляш всичко! — възкликна Лаури. — Това беше голямата ми изненада.

— Нека позная — рекох. — Чапман е точно обратното. Никакви сведения за нея с над тригодишна давност.

— Точно така.

— Те са една и съща жена. Шоу е сменила самоличността си. Може би като част от сделката. Една голяма торба пари, плюс нови документи. Както става при програмата за защита на свидетели. Може би наистина е била защитен свидетел. Има хора, които биха направили подобна услуга на един сенатор. В замяна получават виртуален документ, на който е изписано „Задължен съм ви“.

— Но сега тя е мъртва. Край на историята. Нещо друго?

— Разбира се, че има и друго — малко сопнато отвърнах аз.

Един последен въпрос оставаше открит. Колкото важен, толкова и очевиден. Нямаше смисъл да го задавам, защото бях сигурен, че знам отговора. Усетих го как ме връхлита като съскаща във въздуха мина. Като артилерийски снаряд, който е насочен така, че да избухне над главата ми.

— Кой е сенаторът? — попитах.

— Карлтън Райли — отвърна Лаури.

Почитаемият мистър Райли от Мисури. Председател на Комисията по въоръжените сили в Сената на САЩ.