Честта на дълбоките снегове

ЕДНО РАЗБИТО СЪРЦЕ

На другия ден след случката в гората Диксън сам дойде при французина.

— Гравоа, искам да стисна ръката ви и да ви благодаря за онова, което ми сторихте вчера: заслужавах си го! Поисках извинение и от госпожица Мелиса.

Жан онемя. Никога не бе срещал такъв човек.

— Дявол да го вземе! Разбира се, че ще приема вашето извинение! — измърмори французинът.

Известно време Мелиса отбягваше Жан и не отиваше на гости у Йовака, ако той беше в хижата. Но и не излизаше на разходка с Диксън. Младият англичанин прекарваше повечето от времето си в магазина, а когато ловците започнаха да пристигат, отиде на една тридневна обиколка с шейната на Кроасе.

Тая промяна допадаше на Жан. Когато за пръв път срещна Мелиса след случката в гората, очите му светнаха от задоволство.

— Ян ще се прибере скоро — каза вместо поздрав Жан. — Какво би станало, ако птичките изчуруликат за епизода в гората?

Мелиса се изчерви:

— Може би същите птички ще изчуруликат какво се е случило по пътя за Нелсън Хаус?

— Пфу! Ян Торо не иска и да знае за дъщерята на Маквей — защити приятеля си Жан.

— Хубавичка била — засмя се Мелиса. — И аз вече разбрах, че мъжете я харесват…

— А аз хубав ли съм, Мелиса?

— Не-е-е!

— Тогава защо там в хижата… ме целуна?

— Защото бяхте смел, Жан. Харесват ми смелите мъже.

— Значи си доволна, че натупах чужденеца, а?

Мелиса не отговори, но вместо нея отговориха усмихнатите й очи.

— Ела си вкъщи, Ян Торо! — запя на път за магазина Жан. — Ела си вкъщи, защото Мелиса е станала жена и се учи да се ползва от хубостта си.

Маквей пристигна още с първите ловци, които носеха кожите, и каза, че Ян заминал на юг, за да прекара годишния празник в Нелсън Хаус. Къминс предаде тази новина на Мелиса.

— Не разбирам какво му е хрумнало. Тук бе нужен за карнавала. Знаеше ли, че ще отиде в Нелсън Хаус?

Мелиса вдигна рамене.

— Били му предложили, според Маквей, да стане началник там. Чудно, защо не ми съобщи нищо! — недоумяваше бащата.

Седмица след празника на карибу Ян се завърна на езерото Бейн. Когато Мелиса го видя да пристига откъм Чърчил, сърцето й затуптя от вълнение, но го посрещна със спокойно безразличие, както и той я бе оставил преди шест седмици.

Все пак тя не очакваше да го види толкова променен. Ян влезе бавно през вратата на хижата. Беше с дълги коси и с брада.

Обикновено ходеше гладко избръснат. Някаква апатия го беше обхванала. Мелиса никога не бе виждала Ян такъв. Слисана и мълчалива, тя протегна ръце към него:

— Ян!

Гласът й трепереше. Хубавите й очи го умоляваха като никога. Ян сведе разчорлената си глава и силно стисна ръката й. Един миг не си казаха нищо и това време им се стори цял век. Най-сетне Торо проговори:

— Радвам се, че те виждам, Мелиса. Времето без теб ми се видя дълго.

Мелиса неволно отклони погледа си от неговия. Ян пусна ръцете й. Наистина, това сякаш не бе същият човек. У него не беше останало никакво пламъче на закачливост, никакво вълнение. Той зърна през рамото й цигулката на стената.

— Отдавна не съм свирил и се боя, че вече не мога.

Взе инструмента и докосна струните със загрубелите си пръсти. Зъбите му се белнаха в тъжна усмивка сред гъстата брада.

— Трябва ти да свириш сега, Мелиса. От умението на Ян Торо не е останало нищо.

Подаде й цигулката.

— Не сега, Ян. Ще посвиря довечера.

Тя тръгна към стаята си и попита колебливо:

— Ще дойдеш ли за вечеря, Ян?

— Разбира се, Мелиса, ако не те безпокоя!

Ян остави цигулката на мястото й и излезе. Жан дьо Гравоа и Йовака го чакаха у тях.

— Ще ти заема бръснача си! — посрещна го весело Жан. — Според Йовака, ако ловците те видят такъв, ще те сметнат за мечка.

— Брадата предпазва от мухите — отвърна на шегата Ян. — Бих искал да поизлезем, Жан. Имам да ви говоря.

Седнаха един срещу друг в гъсталака при изсечените елхи. Ян заговори на френски:

— Пътувах много през това време. Бях в Нелсън Хаус и в Холдая. Намерих ги в Нелсън Хаус.

— Кого? — осведоми се Жан, макар и да знаеше добре какво иска да каже Ян.

— Братята ми, Жан дьо Гравоа. Братята ми, мършите!

— Дявол да го вземе Кроасе, загдето ти каза къде са.

— Видях онези двамата, дето живеят в Нелсън Хаус. Единият е полуидиот, а другият — още по-лошо. Петро, единият от двамата в Холдая, бил убит миналата зима от един баща кри, чиято дъщеря опозорил. Другият изчезнал.

Жан слушаше, подпрял брадичка върху дланта си.

— Виждате ли, Жан дьо Гравоа, какво същество е вашият приятел Ян Торо!

— Виждам, че си луд повече от всякога — каза спокойно Жан. — Ян Торо, как би се отнесъл, ако наруша клетвата си и Мелиса научи всичко?

В очите на Ян блесна тъмен пламък. Той извади от ножницата дългия си нож и го сложи на снега с острието към Жан.

— Наистина ли, Ян Торо? Ще вдигнеш ли нож срещу човека, който би дал живота си за тебе и те обича като брат?

— Да! Обичам ви и аз, Жан, никого не съм обичал на тоя свят така, но няма да се поколебая да ви убия, ако ме издадете пред Мелиса!

Стана и подаде ръка на французина.

— Жан, не бихте ли сторили същото за Йовака?

— Не бих приел любовта й, без да й го кажа — отговори той. — Не така разбираме честта ние с теб, Ян Торо. Но бих отишъл при нея, както ти трябва да отидеш при Мелиса. Ето какво бих направил аз.

— Ето какво няма да направя никога — тръгна решително към станцията Ян. — По-лесно бих се убил. Никой освен двама ни не трябва да знае това, Жан.

— Проклет да е Кроасе, че те изпрати да търсиш тези хора! — измърмори Гравоа.

— По-добре за мене.

Двамата видяха Мелиса да излиза от хижата на Йовака и вдигнаха ръце за поздрав. Ян мина през площада и отиде в магазина, а Жан, уверил се, че никой не го наблюдава, се отби в хижата на Къминс. Не бе закачлив като друг път, а и Мелиса беше плакала.

— Ян се е променил много, драга! — въздъхна Жан.

— Страшно много. И ако трябва да отгатна причината, бих казала, че сърцето му е сломено по пътя за Нелсън. Гравоа разбра намека й:

— Да, сърцето на Ян Торо е сломено, но не от някой, който живее по пътя за Нелсън Хаус. Сломено е… за тебе!

— За мене! — трепна Мелиса. — Аз да съм го сломила…

— Не казах това. Казах само, че е сломено заради тебе. Боже мой, ако можех да говоря за всичко!

— Кажете, кажете ми всичко, Жан! — сложи ръце на раменете му тя. — Кажете ми какво съм направила… Какво мога да направя?

— Знай само това, драга моя: голяма мъка трови душата на Ян Торо и затова се е променил. Знам защо страда, но съм се заклел да не говоря. Ти трябва да го откриеш сама и главно да му дадеш да разбере, че го обичаш.

Бледото лице на Мелиса поруменя отново.

— Че го обичам ли?

— Да, но не като сестра, а като жена!