Драконът и Джорджът

ГЛАВА 5

Той се запъти към вратата, отвори я рязко и прекрачи навън. Джим го последва. На пътеката, на около три-четири метра от вратата стоеше Смъргол.

— Привет, магьоснико — забоботи старият дракон, като леко наведе глава. Може и да не ме помниш. Името ми е Смъргол. Нали се сещаш за оная работа със страшилището Гормли Кийп? Виждам, че праплеменникът ми е дошъл при теб, добре.

— А-а, Смъргол. Спомням си — каза Каролинус. — Добра работа свърши тогава.

— Имаше навика да навежда главата си след замах — обясни Смъргол. — Забелязах това някъде на четвъртия час от битката. Оставаше открит само за секунда. Следващия път, когато го направи, пробих защитата му и разсякох мускулите на дясната му ръка. После въпросът бе просто да го довърша.

— Помня. Преди осемдесет и три години. Значи това е праплеменникът ти?

— Знам — каза Смъргол, — малко е твърдоглав, но е от моята плът и кръв, както ти е известно. Разбираш ли се с него, магьоснико?

— Доста добре — рече безизразно Каролинус. — Всъщност позволявам си да ти обещая, че праплеменникът ти никога вече няма да е същият.

— Надявам се да е така — засия Смъргол. — Всяка промяна е за добро. Но имам лоши новини, магьоснико.

— Не ми казвай!

— Да не ти… — Смъргол онемя.

— Шегувам се. Продължавай, продължавай — каза Каролинус. — Сега пък какво се е случило?

— Ами просто това, че този млад нищожен червей Брай офейка с нашия джордж.

— Какво? — изкрещя Джим. Цветята и тревата полегнаха като от ураган. Каролинус се олюля, а Смъргол потрепери.

— Моето момче — произнесе той укорително, — колко пъти трябва да ти повтарям да не викаш? Казах, че Брай отнесе джорджа.

— Къде? — изстена Джим.

— Горбаш! — строго го смъмра Смъргол. — Ако не можеш да говориш за това учтиво, после няма да те включа в дискусията. Не знам защо се вълнуваш толкова всеки път, когато споменем този джордж.

— Слушай… — каза Джим. — Време е да разбереш нещо за мен. Този джордж, както я наричаш, е жената, която аз…

Изведнъж гласните му струни сякаш се парализираха. Не бе в състояние да каже нито дума повече.

— …за да сме сигурни — намеси се бързо Каролинус, вклинвайки се в тишината, настъпила след бързото и неочаквано замлъкване на Джим, — че този въпрос засяга всички ни. Както обясних на Горбаш, положението е вече достатъчно неприятно и без да го влошаваме. Нали, Горбаш?

Хвърли остър поглед към Джим.

— Трябва да внимаваме, за да не стане още по-лошо, нали? Не искаме да скъсаме и без това изтънялата нишка на събитията. В противен случай може да не съм в състояние да окажа каквато и да е помощ.

Джим установи изведнъж, че гласните му струни отново са свободни и могат да функционират.

— А? А… да — каза той малко пресипнало.

— За да сме сигурни — повтори с равен глас Каролинус. — Горбаш зададе правилен въпрос. Къде е отнесъл Брай този така наречен джордж?

— Никой не знае — отговори Смъргол. — Помислих си, че може би ти ще откриеш, магьоснико.

— Разбира се. Седем килограма злато, моля.

— Седем килограма? — старият дрякон видимо се олюля. — Но, магьоснико, мислех, че искаш да ни помогнеш. Мислех, че ти… Нямам седем килограма злато. Много отдавна изядох и изпих съкровището си.

Разтреперан се обърна към Джим.

— Хайде, Горбаш, няма смисъл. Ще трябва да оставим надеждата, че ще намерим джорджа…

— Не! — изкрещя Джим. — Слушай, Каролинус. Ще ти платя. Ще взема от някъде седем килограма…

— Момче, болен ли си или какво — Смъргол беше поразен. — Това е само първоначалната му цена. Не бъди толкова припрян.

Той се обърна към магьосника.

— Може би съм в състояние да изцедя един-два килограма, магьоснико — каза той.

Пазариха се като продавачки на риба в продължение на няколко минути, докато Джим седеше и трепереше от нетърпение. Накрая свършиха с цена от два килограма злато, половин килограм сребро и един голям напукан изумруд.

— Дадено — каза Каролинус.

Той измъкна малко шишенце от дрехите си и тръгна към басейна. Приближи се до долната част на фонтана и го напълни до половината. После отново се върна и започна да търси из меката трева около една от цветните лехи, докато намери оголено пясъчно петно между нежните зелени стръкчета. Наведе се и двата дракона изкривиха вратове от двете му страни, за да гледат.

— Тихо, сега — предупреди Каролинус — ще направя опит с бръмбар-вестител, а те много лесно могат да бъдат разтревожени. Не дишайте.

Джим спря дъха си. Каролинус наклони щищенцето в ръката си и една капка падна върху пясъка, като издаде единствен кристален звън — тинк! Джим видя как светлият пясък потъмнява, докато влагата попива в него.

В първия момент нищо не се случи. След това мокрият пясък се пропука, разтвори се и тънка струя сух светъл пясък бликна отдолу във въздуха. Част от него се натрупа около една вдлъбнатина, която потъна и се превърна в уголемяваща се дупка; приличаше на вход на мравуняк. От време на време се показваха мърдащите черни крачета на насекомо, които бързо ровеха. След секунда ровенето прекъсна и настъпи моментна тишина, после един странен черен бръмбар се промуши наполовина през дупката, спря и ги погледна. Предните му крака се размахаха във въздуха и тънък писклив глас долетя до ухото на Джим като звук от спукана грамофонна плоча, повтарящ едно и също по лоша телефонна връзка.

— Отиде в Прокълната кула. Отиде в Прокълнатата кула. Отиде в Прокълнатата кула.

Бръмбарът спря внезапно, мушна се навътре и започна, изхвърляйки пясък, да запълва дупката.

— Не бързай толкова! — отсече Каролинус. Позволил ли съм ти да си тръгнеш? Има и други неща освен да си бръмбар-вестител, например има и слепоци. Върни се веднага, сър!

Пясъкът бликна във въздуха още веднъж. Бръмбарът се появи пак и предните му крака се размахаха разтревожено.

— Добре, добре, говори — каза Каролинус. — Ами нашият млад приятел тук?

— Придружители — изкърца бръмбарът-вестител. — Придружители! Придружители!

Отново изчезна от погледите им. Пясъкът пак започна да се изравнява и след няколко секунди земята изглеждаше така, сякаш никога не е била докосвана.

— Хмм — промърмори замислено Каролинус. — Значи, Прокълнатата кула — там е отнесъл тоя Брай девицата.

Смъргол шумно прочисти гърлото си.

— Това е разрушената кула, на запад в тресавището, нали магьоснико? — попита той. — Я-а, ами според слуховете това е мястото, от което е дошла майката на моето страшилище Гормли Кийп. Същото място, където се е стоварило проклятието върху блатните дракони преди петстотин години.

Каролинус кимна. Очите му се скриха зад гъстите му побелели вежди.

— Това е място на древна магия — отвърна той. — Черна магия. Тези места са като стари рани по земята, зараснали временно, но винаги се отварят, за да причинят ново нещастие, когато се наруши равновесието между Случайността и Историята.

Продължи замислено да говори повече на себе си отколкото на Джим и по-стария дракон.

— Точно това, от което се страхувах — каза той. Тъмните сили не се забавиха да реагират. Сега вашият Брай им принадлежи, дори и да не са го владеели преди. Те са го накарали да хване девицата, за да я направи заложник, който да послужи като оръжие срещу Горбаш. Добре, че заех твърда позиция спрямо бръмбара-вестител и получих пълното съобщение.

— Пълното съобщение? — озадачено повтори Джим.

— Точно така — пълното съобщение — Каролинус се обърна наставнически към него. — Сега, когато знаеш, че дамата ти е отведена там, без съмнение си напълно готов да я спасиш, нали?

— Разбира се — каза Джим.

— Разбира се, не — отсече Каролинус. — Не чу ли втората част от съобщението на бръмбара? Придружители! Трябва да имаш Придружители, преди да се осмелиш да приближиш кулата. В противен случай и двамата с Анджела сте обречени.

— Но коя е Анджела? — попита Смъргол озадачен.

— Лейди Анджела, драконе — отвърна Каролинус, — е женският джордж, който Брай отнесе в кулата.

— А-ха — каза Смъргол леко натъжен. — Значи не е принцеса в края на краищата. Е, не може да имаш всичко. Но защо Горбаш иска да я спасява? Нека другите джорджи да я спасяват, ако трябва.

— Аз я обичам — свирепо каза Джим.

— Обичаш я? Момчето ми — намръши се Смъргол ужасен, — примирих се с доста от твоите другари в миналото — тоя вълк и така нататък. Но да се влюбиш в джордж! Има граница, която всеки благоприличен дракон…

— Хайде, хайде, Смъргол — намеси се Каролинус. — В този случай е забъркана голяма каша.

— Каша…? Не разбирам, магьоснико.

— Това е заплетена ситуация, произлязла от много фактори, неясни или ясни. Както при всяко стечение на обстоятелствата, независимо от времето за протичането им, очевидното не винаги е истина. Накратко праплеменникът ти Горбаш в друг аспект е също така и джентълмен. Нарича се сър Джеймс от Ривъроук и е задължен да спаси своята дама от Тъмните сили, които сега властват над Брай, Прокълнатата кула и… Силите знаят какво още. Накратко, той, когото познаваш като Горбаш, сега трябва да се впусне в търсене, за да възвърне баланса между Случайността и Историята. И ти не бива да критикуваш или да възразяваш.

— Или да разбирам също, предполагам — каза скромно Смъргол.

— Може и така да се каже — сопна се Каролинус. — Всъщност аз го казвам — гласът му омекна малко. — Всички ние сме въвлечени в нова битка за свобода срещу господството на Тъмните сили, Смъргол. И ще бъде битка, в сравнение с която сражението ти със страшилището Гормли Кийп ще изглежда нищожно. Можеш да стоиш настрана, ако искаш, но не си в състояние да направиш нищо, за да промениш това, което ще последва.

— Да стоя настрана? Аз? — нацупи се Смъргол. — За какъв дракон ме мислиш? Аз съм с Горбаш, а също и с теб, ако си на негова страна. Само ми кажи какво да правя.

— На негова страна съм — безпристрастно каза Каролинус. — Чудесно, Смъргол. В такъв случай най-добре се върни при другите дракони, накарай ги да проумеят опасността и им обясни какви са позициите на Брай, твоите и на Горбаш в цялата тая работа. А колкото до теб — обърна се той към Джим.

— Аз тръгвам към тая кула независимо дали ти харесва или не.

— Направи го и никога повече няма да видиш своята лейди — гласът на Каролинус изгърмя като залп. Очите му отново засвяткаха. — Направи го и ще сваля ръце от теб. А ако сваля ръцете си, нямаш надежда. И тъй ще слушаш ли?

Джим потисна първоначалния порив да стане и да се махне оттук. Може би Каролинус щеше да му каже нещо важно. При всяко положение с Анджи щяха да се нуждаят от помощта на магьосника, за да се приберат, дори и след като я спаси. Едва ли беше разумно да противоречи на Каролинус точно сега.

— Ще слушам — отговори той.

— Много добре тогава. Тъмните сили са отнесли твоята дама в кулата си, единствено защото се надяват да те подмамят в своята територия, преди да си събрал достатъчно сили, за да им се противопоставиш. Иска им се веднага да се притечеш на помощ на лейди Анджела, защото ако го направиш, лесно ще те победят. Но ако изчакаш, докато събереш придружителите, за които бръмбарът каза, може те да са тези, които ще бъдат победени. Следователно си пълен глупак, ако тръгнеш сега.

— Но какво ще направят на Анджела… искам да кажа, Анджи… — попита Джим — когато видят, че не съм я последвал. Ще решат, че тя не е добро средство, с което да ме спрат, и ще й сторят нещо ужасно…

— Не могат — прекъсна го Каролинус. — С отвличането на дамата, те са се претоварили и са станали по-уязвими. Ако не се отнасят с нея добре, всички, които са против тях — хора, дракони и зверове — ще се обединят и ще им се опълчат. Тук съществуват правила и колкото е сигурно, че ти ще загубиш в случай че й се притечеш на помощ веднага, толкова е сигурно и тяхното поражение, ако навредят на своя заложник!

Джим започна да се отказва от твърдото си намерение да тръгне веднага след Анджи. Спомни си, че одеве бе решил да открие системата, по която действа този свят. Ако Каролинус бе прав, а той се оказа много убедителен оратор…

— И си сигурен, че нищо няма да й се случи, ако не отида в кулата веднага? — попита Джим.

— Със сигурност ще й се случи, ако наистина отидеш веднага.

Джим се предаде с дълбока въздишка.

— Добре — каза той, — какво да правя тогава? Къде да отида?

— Натам! — отговори Каролинус — В посока, точно противоположна на тази, която води към драконската пещера, откъдето дойде.

— Но, магьоснико — намеси се Смъргол объркан, — точно натам са тресавището и Прокълнатата кула, а ти току-що каза, че той не бива да ходи до кулата.

— Дракон! — извика Каролинус, като се обърна към Смъргол. — Трябва ли сега и с теб да споря? Казах „натам“, не съм казал „към кулата“. Дано Силите ми дадат търпение! Нужно ли е да обяснявам лабиринтите на Висшата Магия на всеки тъпоумник и дебелоглавец, който лети, или не? Питам ви?

— Не! — отговори невидимият басов тлас от въздуха.

— Ето — каза Каролинус с успокоен тон и избърса потта си. — Чухте Ревизионния отдел. Сега, никакви разговори повече. И без това съм затрупан с работа. Тръгвай към драконската пещера, Смъргол. Горбаш, поемай в обратната посока.

Той се обърна и прекрачи прага на къщата си, като затръшна вратата зад себе си.

— Хайде, Горбаш! — прогърмя Смъргол. — Магьосникът е прав. Нека те упътя в правилната посока, а след това ще те оставя. Боже мой, кой е помислял, че ще доживея такива интересни времена при моята възраст.

Като клатеше глава замислен, старият дракон отскочи във въздуха, еластичните му криле се разпериха с оглушителен плясък и той се изви към небето.

След моментно колебание Джим го последва