Дяволът държи свещта

Както споменах, Андреас беше хубав. Имаше безупречна кожа — светла и гладка, с руменина по страните. И чиста. Винаги съм била наясно със значението на чистотата, научих го рано. И никога нищо около мен не е разхвърляно — нито вътре, нито вън. Вечер излизам, за да проверя. Съседите не са толкова прилежни. Виждала съм всичко при тях — от горни части на бански до мръсни чаши от кафе на масата. Сега не твърдя, че е катастрофа, но не го разбирам. Как могат да стоят на прозореца, да виждат мръсните чаши и все пак да заспят. Самата аз винаги се съобразявам, мисля, че е редно. Все пак не живеем сами.

Седя на червения стол и се вслушвам в мрака навън. Тихо е, но мисля, че понякога чувам някого. Своеобразно предупреждение за всичко, което е на път да се случи. Сякаш към къщата се приближава тих поток от учудени хора. Няма да липсвам на Ингемар, но той със сигурност ще свърши дължимото. Ще пусне съобщение във вестника. Ще извести и двете ми сестри, които са далеч оттук, но пишат за Коледа. Всичко е наред. Поддържаме контакт както другите.

Всъщност не се страхуваме истински от смъртта. Боим се само да не бъдем забравени. Знаем, че ще ни забравят и мисълта е непоносима. Не сте ли съгласни? С времето се превръщаме в редки гости в съзнанието на хората, които сме оставили — онези, които опразват къщата след теб и поделят всичко помежду си. Правят боклук. И забравят. Ако човек знаеше, че всяка вечер някой пали по свещ и мисли за него, сеща се за няколко кратки секунди, тогава бихме могли да напуснем земята в мир. Никой няма да запали свещ за мен. Кой би го направил? Самата аз наредих нещата така, че да ме споменават с ужас и учудване. Сътворих градска легенда. Вероятно ще искат да сложат снимката ми във вестника. Изхвърлих всички, с изключение на една, на която съм почти млада, някъде около четирийсетте. Най-лошото да умреш не е смъртта и погребението. Това е толкова обикновено и бързо преминаващо: мъртъв и погребан. Страшното са часовете преди това, когато попаднеш в ръцете на живите. Те все пак са просто хора. Представям си част от онова, което ще кажат. Няма да предавам думите им, но те идват. Нали ги усещам.