Факторът Чърчил

Благодарности

Тази книга е плод на труда на моя страхотен редактор Рупърт Ланкастър от "Ходър". Преди няколко години той се свърза с управляващите наследството на Чърчил — Churchill Estate, с предложение да се отбележи 50-годишнината от смъртта на сър Уинстън. Оказа се, че хората от Churchill Estate също обмислят нещо подобно и че аз съм подходящ да го свърша, затова благодаря на Рупърт и Гордън Уайз и на всички останали от Churchill Estate и свързаните с него организации. Благодарност дължа, разбира се, на моя чудесен агент Наташа Феъруедър, както и на американския ми редактор Ребека Сейлтан за мъдрите съвети, благодарение на които Чърчил ще стане достояние на всички англоезични народи.

За мен беше чест да се трудя в "лозето на Чърчил", ако ми позволите да използвам тези хубави думи на Мартин Гилбърт — длъжен съм да отбележа и колко задължен се чувствам към всезнаещия д-р Алън Пакууд от "Архивите на Чърчил", който нямаше проблем да отговаря на обажданията ми и в най-неудобните моменти, докато води децата на плуване например, и който ме насочи къде да открия най-различни изумителни документи.

Благодаря за насоките, които получих от великолепния персонал и кураторите в Чартуел, сградата на Военния кабинет и двореца Бленхайм.

Андрю Робъртс ми даде два дълги и добре полети с алкохол урока на Хертфорд Стрийт № 5.

Дейвид Камерън направи чудеса, за да видя точните места на някои важни срещи през май 1940 г.

Никълъс Соумс и Силия Сандис от фамилията Чърчил много ми помогнаха с разговори за дядо си, а една от главите написах в дома на правнука на Чърчил, Хюго Диксън, в Гърция.

Преди всичко обаче тази книга нямаше да бъде написана без енергичната изследователска работа и насърчението на великия Уорън Доктър (или доктор Доктър, както го наричаме в нашето семейство) от Тенеси и Кеймбридж. Заедно с него обходихме и разгледахме всичко — от бункера на Чърчил и спалнята му до бивака, в който е бил през Първата световна война, като цялото това упражнение се превърна във вълнуващо и колоритно пътешествие благодарение на неизчерпаемите знания на Уорън.

Една прословута мисъл на Чърчил гласи: "Писането на книга е приключение. В началото е весело и забавно, като детска играчка. После книгата се превръща в любовница, сетне в господар, а накрая — в тиранин. При последната фаза, точно когато си готов да се примириш, че завинаги ще бъдеш роб, успяваш да убиеш чудовището и да го хвърлиш на публиката".

Това за робството е съвсем вярно. Затова искам специално да благодаря на моята съпруга Марина, задето издържа тиранина Чърчил, който изцяло беше заел нашата къща и непрекъснато искаше да му се обръща внимание, като някакъв огромен и изпълващ всяко пространство наемател. Искам да й благодаря и за чудесните предложения.