Жътварят

1

Например Артър Уинкингс е вампирясал, след като го е ухапал адвокат. Караконджулът Шлепел би изпълнявал по-добре задачата си, ако не се боеше от открити пространства и не се плашеше от мисълта да излезе от гардероба. А баншито господин Иксолит има говорен недостатък. Вместо да се изпъчи на покрива и да пищи над дома, където някой ще умре, той пише: „УууИииУууИииУуу“ на листче и го пъха под вратата.

2

В този случай по-добрите места бяха три — портите пред дворовете на номера 31, 7 и 34 на Брястовата улица в Анкх-Морпорк.

3

Поне до деня, когато грабват канцеларското ножче и, потапяйки в кръв целия отдел по ценообразуване, влизат направо в историята на съдебната медицина.

4

Постът на Старшия наставник не е съвсем обичаен, както личи и от названието му. В някои средища на знанието Старшият наставник е най-изтъкнатият философ, в други — педантичен досадник. Старшият наставник в Невидимия университет беше философ, който успяваше да бъде педантичен досадник.

5

Вярно е, че неумрелите не могат да прекосяват вода, особено течаща. Но естествено мудната река Анкх, повлякла кал от равнините, след като мине през този град (с население около 1 милион), едва ли може да се нарече течаща, а дори и вода.

6

Макар да не са широко разпространени на Диска, съществуват и така наречените антипрестъпления в пълно съответствие с фундаменталната закономерност, че всичко във Вселената има своята противоположност. Ясно е защо такива явления са твърде редки. Обикновеното поднасяне на дар не може да се смята за антипрестъпление. Трябва да бъде извършено по такъв начин, че да възмути и/или да унижи жертвата. Затова има нахлуване с взлом и оставяне на безвкусни украшения, засрамване чрез подаръци (при повечето тържествени изпращания на пенсионери) и обратно изнудване (например чрез заплаха да разкриеш на враговете на някои гангстер, че той тайно дава пари на благотворителни фондации). Все пак антипрестъпленията не добиха особена популярност.

7

Тоест навсякъде в Анкх-Морпорк извън Сенките.

8

Например дъждът от риба е толкова чест в малкото селце Чамови дъски, закътано навътре в сушата, че тук процъфтява производството на рибни консерви. Има и по-големи чудеса. В планинските райони на Сирит много овце, оставени през нощта на полето, на сутринта до една гледат в противоположната посока, без да е имало видима човешка намеса.

9

Тоест човек, който непременно ръси сол, а най-вероятно и пипер върху всяка поднесена му гозба, независимо кои подправки и в какви количества съдържа тя, както и без оглед на вкуса й. Психиатрите, специализиращи се в поведенческите реакции, които работят във веригите заведения за бързо хранене из цялата Вселена, спестяват милиарди от всяка местна валута на своите работодатели. Забелязали са явлението автоподправяне и са посъветвали собствениците да не слагат предварително никакви подправки. Това е самата истина.

10

Много песни са съчинени за този оживен метрополис. Естествено най-прочута е „Анкх-Морпорк! Анкх-Морпорк! Колко му подхожда името на Анкх-Морпорк!“. Има обаче и други — „Отведи ме далеч от Анкх-Морпорк“. „Страх ме е, че се завръщам в Анкх-Морпорк“ и вечно популярната „Анкх-Морпорк е кат болест“.

11

Например да предвиди, че изялият кашата ще усети болки в червата.

12

Госпожа Кейк беше наясно, че в някои религии има и жрици. Мнението и за посвещаването на жени в сан е твърде нецензурно, за да го цитираме. Затова към храмовете с жрици, колкото ги имаше в Анкх-Морпорк, се стичаха на тълпи предрешени жреци от други изповедания, за да отдъхнат няколко часа на място, където госпожа Кейк едва ли ще се мерне.

13

Тази песен, макар и на различни езици, е позната във всеки обитаем свят из мултивселената. Пеят я едни и същи хора, тоест онези, които в по-зряла възраст са принудени да я изслушват от устите на следващото поколение.

14

Единствената сграда на територията на Университета, която е на по-малко от хиляда години. Старшите магьосници почти не се замислят какво вършат вътре по-младите, кльощави и носещи очила техни колеги. Отнасят се към вечното им врънкане за повече средства, необходими за ускорители на тавмични частици и радиационна защита, както възрастните слушат молбите на децата за още джобни пари. Слушат с весела снизходителност брътвежите за търсенето на елементарните частици, които са в основата на магията. Някой ден може да се окаже, че са допуснали фатална грешка, особено ако наистина позволят на по-младите магьосници да достроят онази проклетия на тенис-корта.

15

Хората са вярвали столетия наред, че ако в кладенеца има попови лъжички, значи водата е прясна и годна за пиене. И през цялото време никой не се е зачудил дали поповите лъжички излизат от кладенеца, ако решат да отскочат до тоалетната.

16

Вермините са малки гризачи на черни и бели нетна, обитаващи планините Овнерог. Те са предшественици на лемингите, за които пък се знае, че редовно се хвърлят от високи скали и се давят в езера. Навремето и вермините го правели. Интересното в случая е, че мъртвите животни не се размножават. В течение на хилядолетията все повече вермини се оказвали потомци на онези екземпляри, които при достигането до ръба на пропаст само промърморвали „А бе, що не си…“. Вермините вече се спускат с делтапланери от зъберите и си правят малки лодки, за да прекосяват езерата. А когато незнайният подтик в главите им ги тласне към морския бряг, седят пред водата известно време, отбягват взаимно погледите си и си тръгват по-рано, за да не се врат във вечерната блъсканица по пътищата.

17

Способностите на кльощавите стари жени да пренасят товари са феноменални. Учените доказаха, че мравката може да носи товар, стократно надвишаващ собственото й тегло. Но още не са известни предели за издръжливостта на някоя осемдесетгодишна баба от испанско селце.

18

По традиция при пълненото на телени колички най-крехките предмети се слагат отдолу.

19

На онези светове, където хипермаркетът е познат като форма на живот, мнозина смятат, че хората зарязват телените кошници на колелца в затънтени ъгълчета, затова трябва да бъдат наемани цели отряди млади мъже, които да ги събират и откарват обратно. Това е твърде далеч от истината. Всъщност тези млади мъже са ловци, които дебнат своите потракващи жертви из пущинака, улавят ги, сломяват съпротивата им, дресират ги и ги обричат на живот в робство. А може и да не е така.

20

Най-въодушевеният от тях е нисичкият, но настойчив и невероятно убедителен Казанунда Джуджето. Името му се споменава с почит и уважение при всяка среща на собственици на сгъваеми стълбички.

21

„Фонд за ремонт на покрива в Изгубения обречен храм! Остават само 6 000 жълтици до събирането на сумата!! Моля ви, бъдете щедри!! Благодарни сме ви!!!“