Гордостта на завоевателите

16.

Последната сигнална светлина на контролното табло за състоянието на изтребителите примигна в оранжево и след това светна в зелено.

— Тук е Шрайк — чу се от високоговорителя на звездолета майка глас със силен руски акцент. — Показвам влизане в док.

— Приемам! — отговори Куин и погледна уредите за зададения курс, после таблото за състояние. — Последна проверка! За всички изтребители!

Един подир друг шестимата пилоти докладваха.

— Рапорт приет — каза Куин. — Пригответе се за старт.

И изключи интеркома.

— Добре, Макс — обърна се Куин към компютъра. — Да тръгваме.

— Разбрано, да тръгваме — отговори компютърът. — Базата на Мироопазващите сили, изглежда, прави опити да установи връзка. Искате ли план за орбита, при която ще имаме добра връзка?

— Не — отвърна Куин. — Нямаме време. Откажи се.

— Слушам! — Контролните табла затрептяха, чу се скърцане на метал от някакво некомпенсирано налягане и те излетяха.

Арик пое дълбоко дъх и каза:

— Потеглихме.

— Така изглежда — отговори Куин, наведен над пулта. — Готов ли сте?

От всички страни се чуваха глухи удари от отваряне на люкове — изтребителите се стиковаха с танкера.

— Готов съм — отговори Арик. — Ти си Хидра, аз съм Елдорадо. Съгласен ли си?

— Съгласен съм — каза Куин и кимна. — Мейсфийлд ще ни представи на останалите. Ето го, идва.

На вратата се появи строен млад мъж с ниско подстригана пясъчножълта коса.

— Командир Куин? — каза той и подаде ръка. — Аз съм Том Мейсфийлд. Клипър. Радвам се да се запознаем, сър.

— Аз също — отговори Куин и стисна подадената му ръка. — Това е моят втори пилот, Кавана… Елдорадо. Аз съм Хидра.

Клипър вдигна вежди.

— Наистина ли? Бях разбрал, че сте Маестро.

Куин погледна към Арик.

— Бях. Някога. Какво друго казва Бокамба в съобщението?

— Не много — отвърна Клипър и огледа изпитателно Арик. — Зная само кои сте и че Бокамба е прехвърлил тази ескадрила на вас.

— Съвсем неофициално — съгласи се Куин. — А за акцията казва ли нещо?

Клипър поклати глава.

— Казва само да му вярвам. На вас също!

Той млъкна и се отмести, за да направи място на втори човек, с тъмна коса и тен.

— Хидра, Елдорадо, това е моят втори пилот — представи го той. — Лейтенант Сайес, Делфи.

— За мен е чест, сър — каза Делфи и подаде ръка на Куин. — Останалите се събират в каюткомпанията.

— Много добре — отговори Куин. — Да отидем да се запознаем.

Каюткомпанията порази Арик с малките си размери. А запълнена от пода до тавана от четиринадесет души, беше повече от клаустрофобна.

— Е, господа, стройте се! — извика Клипър и всички побързаха да изпълнят заповедта и заеха вертикално положение спрямо командира. — По старшинство, в низходящ ред. Кирков и Аскуит — Шрайк и Кракджак. Бетман и Марлов — Йегер и Уочдог. Ванбруг и Ходсън — Рейт и Огър. Аткинсън и Йърг — Паладин и Дазлер. Кемпис и Савил — Арлекин и Букмейкър. А това, господа, са Куин, временен командир, и Кавана: Хидра и Елдорадо.

— Радвам се да се запознаем — каза Куин. — Да преминем направо към въпроса. Ако погледнете онзи дисплей…

— Ако може първо един въпрос, сър — обади се Йегер.

— Бих искал да зная какви точно са вашите пълномощия в тази акция.

— Нали видя заповедите, Йегер — напомни му Клипър.

— Да, сър, видях ги — съгласи се Йегер и кимна, без да сваля очи от Куин. — Но не си спомням в тях да се посочва, че командир ще е Куин. А когато вкарвахме изтребителя в дока, Уочдог забеляза нещо необичайно: отличителните знаци на Мироопазващите сили на звездолета изглеждат малко размазани.

— Много си наблюдателен, Уочдог — похвали го Куин. — Прав си, маркировката е нова. Този кораб е включен в състава на Мироопазващите сили съвсем отскоро.

— Разбирам — отговори Йегер с подчертано безразличен тон. — В официалните заповеди това потвърдено ли е, сър?

Куин погледна Клипър, после каза:

— Да продължим с работата и да оставим приказките за друг път. Всъщност тази акция не е санкционирана от Мироопазващите сили. Аз нямам официални заповеди. Не съм дори и резервен офицер. Имам обаче нужда от хора за една неофициална, но важна акция и Бокамба ми препоръча вас.

Стиснал устни, Арик огледа каюткомпанията. Знаеше, че този момент неизбежно ще настъпи, но се беше надявал, че ще бъдат достатъчно далеч, та никой от летците да не може да се върне, когато научат истината. А сега, само на няколко минути от Доркас, Куин не само ги подканяше да напуснат, но и да го арестуват заедно с него, да ги вземат за заложници и да ги върнат на планетата.

— Куин — неочаквано се обади Рейт. — Ама разбира се! Маестро!

Всички изненадано зашумяха.

— Маестро? — попита Дазлер. — Кой Маестро?

— Има само един Маестро — отговори Клипър. Гласът и лицето му показваха, че е смутен. Не беше чудно. С тайното съобщение на Бокамба той фактически беше станал съучастник на Куин и Кавана. Групата можеше да обвини и него.

— Разбирам — каза Дазлер и внимателно се отблъсна от стената, за да отиде до Куин. — Значи вие сте онзи, който вдигна целия шум и стана причина парламентът да направи преоценка на процедурата за проучване на кандидатите за Мироопазващите сили и с това попречи на много хора да станат летци „копърхед“, включително и на моя брат.

— Достатъчно, Дазлер — извика Клипър. — Върни се на мястото си.

— Не, остави го — уморено каза Куин. — Нека си изплаче мъката.

— Благодаря ви, сър — каза Дазлер и направи маневра, за да спре точно пред Куин. — Отнася се за по-големия ми брат, сър, Чарлстън. Четири години по-голям от мен. От петнадесетгодишен мечтаеше да постъпи в елитните войски „Копърхед“. Записа се веднага след осемнадесетия си рожден ден. Изкара тестовете и предварителната подготовка за пилот… цялата програма. Оставаха две седмици до имплантирането на майндлинк, когато Севкоорд нареди да се въведат допълнителни проверки. Не можа да премине през новото сито.

— Съжалявам — отвърна Куин.

Дазлер поклати глава и каза:

— Не е достатъчно. Брат ми изгуби шест месеца за подготовка. И тогава разбра, че постъпването в „Копърхед“ ще бъде най-голямата грешка в целия му живот. Не беше имал представа какво значи да си професионален войник.

И за изненада на Арик Дазлер подаде ръка.

— Преди много време брат ми ми поръча, ако ви срещна, да ви благодаря, че сте го предпазили от неблагоразумната прибързаност на младостта. Предавам ви неговите думи.

За момент Куин не помръдна. После се пресегна, стисна подадената ръка и тихо каза:

— Благодаря.

— Не е нужно да ми благодарите — отвърна Дазлер, пусна ръката на Куин и полетя обратно към мястото си в групата. — Вие помогнахте да се спре приемът на онези, които търсеха слава. Ако трябва да бъда напълно искрен, не бих летял с някого, който е станал летец само заради слава. Аз искам при нас да постъпват най-добрите. Вие помогнахте за това.

Настъпи продължителна тишина.

— Щяхте да ни обясните за акцията — напомни Клипър.

— Да. — Куин пое дълбоко дъх и Арик съзря на лицето му усилието да се отърси от зловещите спомени. — Всички знаете за нападението на завоевателите над отряда с особено назначение на „Джутланд“ — каза Куин. — Онова, което не знаете, е, че едно тяло липсва — тялото на командира Фелиан Кавана, капитан на „Киншаса“.

— Кавана! — възкликна Арлекин и погледна Арик.

— По-малкият ми брат — отвърна Арик.

— Аха! — възкликна Огър. — Затова ли се измъкваме скришом?

— Няма такова нещо — отвърна Арик, полагайки усилия да не повиши глас. — Опитахме се да накараме Мироопазващите сили да организират подходяща спасителна акция, но адмирал Рудзински отказа.

— Още една причина, поради която не трябва да сме тук — обади се Йегер. — Всъщност за акцията няма заповед, Маестро! По същество тя е забранена!

— Има ли някакво доказателство, че Кавана е все още жив? — попита Делфи.

— Нищо положително — отговори Куин. — Само липсващото му тяло и никакви отломки от неговата спасителна капсула. И напълно логичното допускане, че завоевателите ще искат да заловят поне един жив пленник.

— Разгледах много внимателно видеозаписите — каза Шрайк и зарови пръсти в брадата си. — Според мен всички радиофарове на аварийните капсули са замлъкнали още преди напускането на мястото на боя от стражевите кораби.

— Вярно — намеси се Клипър. — Но по радиофаровете завоевателите са откривали и унищожавали капсулите. Възможно е командир Кавана да се е досетил и да е изключил своя преди да са го засекли.

— И като награда за проявена съобразителност са го пленили — отбеляза Кракджак. — Голяма хитрост! Имате ли представа откъде да започне търсенето?

— Имаме посоката на идване, изчислена от гарнизоните на „Джутланд“ и в Доркас — каза Куин. — Планът ни е да потърсим планетарни системи в тази посока и да ги проверим.

— Това може да продължи дълго — отбеляза Йегер. — А междувременно световете на Общността ще останат незащитени срещу евентуална атака на врага.

Кракджак изсумтя.

— След случилото се с „Джутланд“ смятам, че шест „Корвина“ едва ли ще помогнат много.

— Цялата акция е неразумна — възрази остро Йегер. — Нашата задача не е да решаваме дали можем да помогнем, или не. Нито да откарваме корабите там, където смятаме, че е уместно. Задачата ни е да изпълняваме заповеди и да вършим онова, което е необходимо. — Той погледна Куин, после Клипър. — Няма никакво законно основание да сме тук, командире. С цялото ми уважение към вас предлагам да се върнем.

Един мускул на бузата на Клипър трепна.

— Маестро?

— Щом искаш, можеш да се върнеш, Йегер — каза му Куин. — Всъщност всички можете да се върнете, ако не желаете да продължите. Елдорадо и аз продължаваме, независимо дали вие ще останете, или не.

— Аз оставам — каза Дазлер. — Някой ще трябва да ви охранява тила.

— Съжалявам, Дазлер, но няма да се отървеш така лесно от мен — каза неговият втори пилот, Паладин. — Като гледам, вие отново сте командир на ескадрила, Маестро.

— Ние с Делфи също оставаме — каза Клипър. — Може да съм старомоден, но не ми харесва идеята просто да изоставим командир Кавана на завоевателите. Нашите бойци заслужават по-добра съдба.

— Същото се отнася и за всички хора на Общността — възрази Рейт. — Губим време, Йегер.

— Прав си — съгласи се Йегер и се огледа. — Кой друг се връща с нас?

— Които искат да се връщат, да заминават — каза Клипър. — Другите оставате до края.

Арик огледа групата. Никой не изглеждаше особено спокоен, но и никой друг не пожела да се върне.

— Тъй като никой друг не изяви желание да си отиде, предполагам, че сте само двамата — каза Клипър на Йегер и Рейт. — Най-добре е да тръгвате, преди да сме се отдалечили много. Маестро, искаш ли да поемеш управлението и да ги върнеш във въздушното пространство на Доркас?

— Няма нужда — обади се Рейт, отблъсна се от стената и се понесе към входа на каюткомпанията. Партньорът му го последва. — Можем и сами да се върнем. — Устните му се изкривиха в нещо като усмивка. — Освен това точно сега вие трябва да отидете колкото се може по-далеч. Колкото по-далече сте от Доркас, когато се върнем там, толкова по-малка е вероятността да изпратят някого подир вас.

— Прав си — съгласи се Куин. — Благодаря.

— Смятайте го като принос от наша страна към каузата. — Рейт кимна на Клипър. — Желая ви щастие, сър. Ще се видим на военния съд.

— Благодаря — сухо отвърна Клипър. — Ще ви донесем за сувенир парче от кораб на завоевателите.

Четиримата мъже напуснаха каюткомпанията.

— Е, Маестро, какъв е планът? — попита Клипър.

— Както казах, ще трябва да търсим — отговори Куин, носейки се над таблото на указателя в каюткомпанията. На дисплея беше изобразена тактическа звездна карта с няколко цветни линии и тънък конус върху нея. — Тук завоевателите са нападнали силите с особено назначение на „Джутланд“ — каза той и посочи върха на конуса. — Доркас няма базова линия, така че входящият вектор е малко неясен, Клипър, помолих Бокамба да провери дали хората от лабораторията са изчислили от колко далеч са дошли корабите. В съобщението има ли нещо по този въпрос?

— Не — отговори Клипър. — От други източници чух, че все още имат проблеми с определянето от намереното парче от корпуса на кораба на точката на нулево триене и данните за топлинен капацитет.

— Добре — каза Куин и продължи да разглежда картата. — В такъв случай ще действаме наслуки и ще се надяваме на късмет. С двадесет градуса несигурност във вектора и в един обхват от сто светлинни години ще трябва да проверим осемнадесет системи. Ако не открием нищо, ще се опитаме да разширим конуса. Освен това от този момент минаваме на „ти“.

— А когато ги намерим? — попита Букмейкър.

— Вие ще ни прикривате, а Елдорадо и аз ще отидем да огледаме на място — отговори Куин. — Вярвам, че не сте забравили бойните си умения при атмосферни условия.

— Ние сме стари кримки — увери го Клипър. — Обаче звездолетът въоръжен ли е?

— Въоръжен е — каза Куин. — Има две бризантни оръдия и касета с пет ракети космос-космос.

Клипър погледна изпитателно Арик.

— Имаш ли опит с военна техника, Елдорадо?

— Не — отговори Арик. — Всъщност друг ще я ползува. Макс, поздрави присъстващите.

— Добър ден, господа — поздрави учтиво Макс. — Казвам се Макс. По време на тази мисия ще управлявам всички функции на борда.

— Интересно! — възкликна Букмейкър и погледна въпросително Арик. — Този компютър парасентиент ли е?

Арик кимна.

— „Картейдж-Айви-Гама“. Капацитет на диска седми клас.

— Анализиране на информацията в произволна последователност, нали?

— Точно така — потвърди Арик. — Модифицирана версия на „Конголд-Че“.

Букмейкър погледна Клипър.

— Във всеки случай, старият Кавана не се е поскъпил на оборудване. Моделите „Картейдж-Айви“ са начело на ранглистата, няколко позиции над всички други на пазара. И са адски скъпи.

— Е, за себе си сигурно е направил отстъпка — каза Клипър. — Ще се справи ли с боя?

— Не по-лошо от всеки друг парасентиент — каза Букмейкър. — Много по-бърз е от човек естествено, но с по-малко въображение.

— Това е добре — каза Клипър. — Две бризантни оръдия и пет ракети вероятно няма да го затруднят. Макс, какво е състоянието на кораба?

— Всички системи работят отлично — отговори Макс. — Изглежда, добре е ремонтиран. В случай че нещо се развали, на борда има богат асортимент от резервни модули.

— Работил ли си с компютър? — обърна се Клипър към Куин.

— Не — отговори Куин. — Но лорд Кавана лично е участвал в инсталирането. Предполагам, че е избрал най-доброто.

— Букмейкър, изглежда, е на същото мнение — каза Клипър. — Добре. Как сме със запасите?

— Имаме за около три седмици — каза Куин. — С два кораба и четирима души по-малко ще стигнат за по-дълго.

— Сигурно. — Клипър стисна устни. — Но не съм убеден, че трябва. Йегер и Рейт имаха основание: ние сме се клели да служим на Общността. Всъщност колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че отиваш прекалено далеч. Говориш за осемнадесет системи… за около месец.

— А колко системи можеш да провериш? — попита Куин.

— Мисля, че не можем да си позволим повече от пет — отговори без заобикалки Клипър. — Ако на пет системи не намерим командир Кавана, трябва да се върнем.

— Само пет системи? — възкликна Арик. — Това е…

Куин махна с ръка и той млъкна.

— Ти, естествено, разбираш, че ако не върнем командир Кавана, ще имаме още повече неприятности — каза Куин.

— Това ми е пределно ясно — отговори Клипър и го погледна право в очите. — Не забравяй, че като съучастник главата ми е на дръвника до твоята.

— Прав си, разбира се — съгласи се кисело Куин. — Моите извинения. Много добре. Пет системи. И да се надяваме на късмет.

— Това е друго нещо. — Клипър се обърна към другите. — Добре. Брифингът свърши. Да се залавяме за работа!

Последва шумно, но организирано излизане от каюткомпанията. Останаха само Арик и Куин.

— Мина по-добре, отколкото очаквах — призна Куин.

Арик кимна машинално, без да откъсва очи от дисплея. Пет системи! От милиарди звезди в галактиката щяха да прегледат само пет системи! Сякаш играеха на руска рулетка, а залогът беше животът на Фелиан и кариерата на много доблестни мъже.

Много доблестни мъже и една жена.

— Макс, с „Каватина“ ли се свърза преди да се отделим от системата? — попита той.

— Килватерната следа е регистрирана като звездна яхта „Ефензийл-Ройс“ — отговори компютърът. — Друга идентификация не беше възможна.

— Да де — промърмори Арик. — Благодаря.

— Ние всъщност знаехме, че с пристигането на „Каватина“ Мелинда ще бъде в беда — напомни му Куин.

— Тя вече е в беда — каза Арик. — Опитите на Холоуей за връзка с нас не бяха, за да ни пожелае добър път. Надявам се, че татко ще намери с какво да му запуши устата.

— Сто на сто — увери го Куин. — Баща ти все още има връзки с влиятелни личности и в парламента, и в Командването. Вероятно ще може да уреди до нашето завръщане да я задържат под домашен арест на Ейвън.

— И аз се надявам на това — сподели Арик. — Не бих искал да я бутнат в ареста на Доркас.

— В затвора — коригира го Куин.

— Благодаря за разяснението — изсумтя Арик.

— Не се тревожи, всичко ще се уреди — успокои го Куин. — Ако си решил да се тревожиш за нечия сигурност, предлагам това да е нашата.

Пет изтребителя с по двама души екипаж срещу вероятно цялата бойна сила на завоевателите.

— Прав си — съгласи се Арик. — Ще се постарая.