Гордостта на завоевателите

19.

Тримата дойдоха отново чак след седем дни. Това беше добре дошло за Фелиан, защото точно толкова време му беше необходимо да състави нов план. В деня, в който дойдоха, беше готов да го изпробва.

— Вече се питах дали изобщо ще се върнете — каза Фелиан, когато четиримата излязоха на яркото слънце. — Много добре ви е известно, че трябва да излизам всеки втори ден.

— Радвай се, че изобщо те пускаме да излизаш — отговори му Трр-гилаг. — Ти се опита да откраднеш онзи камък.

Фелиан вдигна рамене. Всъщност дори беше малко изненадан, че на Трр-гилаг не му бяха отнети задълженията на говорител, както стана по-напред със Свв-селик. Означаваше ли това, че Трр-гилаг има по-голяма власт в зхиррзхианската йерархия? Или се дължеше на факта, че последният инцидент не беше свързан с тайнствената бяла пирамида?

— Нямах лоши намерения — обясни той.

— Може и да е така — отговори Трр-гилаг. — А може и да не е. Но днес ще се разхождаме по този път. — Езикът му изскочи и се изви в посока настрани от пирамидата, към една туфа синьо-зелени храсти в края на гората.

— Чудесно — каза Фелиан и покорно тръгна в указаната посока. И без това имаше желание да разгледа и този участък.

— Обясни ни за „Копърхед“.

Фелиан бавно преброи до две преди да се обърне към Трр-гилаг.

— Какво?

— „Копърхед“ — повтори зхиррзхианецът. — Какво е „Копърхед“.

Фелиан вдигна рамене.

— Така се казва една змия от моя роден свят. Отровна.

— Това е оръжие — прекъсна го Трр-гилаг. — Обясни ни за „Копърхед“. Иначе обратно вътре.

Фелиан се намръщи, но нямаше никакъв начин да избяга от въпроса.

— „Копърхед“ са хора като мен — каза той. — Специално екипирани за определен тип десантен изтребител.

— Как въоръжен?

— Те имат директни връзки мозък-компютър — продължи Фелиан и сбърчи чело. Доколкото му беше известно, на борда на „Джутланд“ нямаше летци-копърхед. Дали зхиррзхианците не бяха намерили нещо за тях в компютъра на комодор Даями? — Това им осигурява побърза реакция и по-добър контрол върху корабите. Откъде се сети да питаш за това?

— Зхиррзхианци интересува от всички неща на хора — отговори Трр-гилаг.

— Ти си се натъкнал на някои от тях, нали? — попита го Фелиан. — Къде? Как стана това?

— Аз пита въпроси, не ти — сряза го Трр-гилаг. — Какво друго знае за „Копърхед“?

— Само това — каза Фелиан. Обзе го чувство за безсилие. Може да беше започнала истинска война, може и да не беше, но и в двата случая емоциите не можеха да му помогнат.

— Къде разположен „Копърхед“? — попита Трр-гилаг.

— И това не зная — отвърна Фелиан и впери поглед в храстите. Дали дългите им тръни щяха да му свършат работа? — Командването на Мироопазващите сили несъмнено е премествало като лудо и хора, и кораби след като нападнахте „Джутланд“.

Бяха стигнали до трънливите храсти.

— Интересно растение — коментира той и пристъпи към него. С крайчеца на окото си видя, че Нзз-ооназ предупредително вдига черния спусък на устройството. — И ние имаме бодливи храсти на нашите светове — добави той и коленичи, за да ги разгледа отблизо. — Вие имате ли на вашия?

— Тръни обичайна защита на растение — каза Трр-гилаг.

— Прав си — каза Фелиан и внимателно пъхна ръка между бодилите. Вниманието му обаче беше насочено не към дланта, а към лакътя, по-точно към малкия стъклен диск, вграден в материала на усмирителния гащеризон, по средата между лакътя и рамото. В килията му нямаше нищо остро, но ако можеше да свърши работа с тези бодли, щеше да е добре. — Между вашите бодливи храсти има ли отровни? — попита Фелиан. — Някои от нашите са отровни, макар че повечето не са смъртоносни, а само неприятни. Заострени връхчета, слабо кисели химически вещества… такова действие.

— Имаме и от двата вида — каза Трр-гилаг и на Фелиан му се стори, че долавя нотка на безпокойство в гласа на извънземния. — За това растение не знаем.

— Няма значение, аз съм внимателен — увери го Фелиан. Беше заел желаното положение: ръката му пъхната в храста с повече или по-малко ясен път за излизане, един бодил забит около милиметър в плата на гащеризона точно над стъкления диск. — Като малък обичах да играя около такива храсти… ох!

Той бързо дръпна ръката си — почувства леко боцване там, където бодилът се беше забил в плата — и тихо изруга.

— Какво стана? — попита разтревожено Трр-гилаг.

— Малко се убодох — изръмжа Фелиан, демонстративно разтри убоденото място и тайно погледна към ръката си. Беше успял. Бодилът беше прокъсал около милиметър от материята на гащеризона до стъкления диск. Може би достатъчно, за да пъхне нокът под края му.

— Къде боли? — попита Трр-гилаг.

— Тук — каза Фелиан и показа дланта си. — Ето тук. — И посочи бялата трапчинка, която беше направил с нокти, когато си дръпна ръката. — Изглежда, кожата не е пробита. Но ме заболя.

Трр-гилаг избърбори нещо на зхиррзхиански и Свв-селик пристъпи напред.

— Свв-селик вземе проба от бодил — обясни Трр-гилаг. — Провери за отрова.

— Благодаря — каза Фелиан. Значи наистина не знаеха нищо за растението. Това означаваше, че вероятно се намират на някаква предна база, където няма напълно развита колония. Потенциално полезна информация.

— Чувства зле? — попита Трр-гилаг.

— Добре съм — отговори Фелиан и осъзна със закъснение поетия риск. Ако тези бодили бяха отровни, щеше да стане лошо. — Малко странно е, че растението изобщо има бодли — добави той, за да смени темата. — Обикновено бодилите служат за защита срещу животни, които се хранят с храсти. Но наоколо, изглежда, няма никакви животни.

— Там много животни — каза Трр-гилаг. — Стоят отвъд ограда.

— А отсам? — многозначително попита Фелиан. — Отсам сте ги избили, нали?

Шестте зеници в очите на Трр-гилаг малко се свиха.

— Зхиррзхианци не напада първи, Кавв’ана — каза той.

— Разбира се — каза саркастично Фелиан. — Забравих. Вашите старейшини са ви казали. И разбира се, те не лъжат.

— Не говори лошо срещу старейшини! — излая Свв-селик. — Ти предупреден. Не говори лошо!

— Може би старейшините просто грешат — продължи Фелиан. — А може и да са ги излъгали.

— Не възможно — настоя Свв-селик. — Всички старейшини присъства.

Фелиан повдигна вежди.

— Всичките старейшини са присъствали?

— Не всички старейшини на зхиррзхианци — поясни Трр-гилаг. — Старейшини на родове Кее’р и Тоо’рр и Флии’рр.

— Тогава те са излъгали — каза Фелиан. — Аз бях там, спомнете си…

— Старейшини не излъгали — настоя Свв-селик. — Старейшини там.

— Но командирите на флота…

— Старейшини там.

Фелиан въздъхна и призна, че е в безизходно положение. Явно дори при очевидни доказателства за противното лоялността към племето нямаше да позволи на зхиррзхианците да задават неудобни въпроси на старейшините относно битката при „Джутланд“. Може би в това беше силата на тримата, които изпълняваха ролята на следователи.

Но ако човек е достатъчно упорит, и най-добре поддържаната лъжа може да бъде разобличена. А в защитните позиции на Трр-гилаг вече бяха започнали да се появяват пукнатини.

— Чудесно — каза Фелиан. — Ти вярваш в онова, в което искаш да вярваш. — Той посочи храстите в края на гората. — Ще може ли да се разходим там?

Никак не беше лесно да отпори малкия диск от гащеризона. И то докато го съблича под зорките погледи на зхиррзхианците. Но успя. Може би беше почнал да става добър в тези хитрости. По-вероятно обаче, тъй като зхиррзхианците нямаха нокти, да не бяха наясно какво може да се постигне с тях.

Той пусна топлата вода, изчака стените на клетката да се покрият с пара и се зае да разглежда новата си придобивка. Както вече бе забелязал, горната страна на диска представляваше тъмна стъклена материя. От долната имаше нещо, приличащо на миниатюрна електронна схема, и два къси проводника, които завършваха в гащеризона.

Не, не бяха проводници, бяха от някакъв друг вид стъклена материя. Може би оптически влакна? Или зхиррзхианците бяха разработили електронни схеми на базата на някакъв нов полеви или тунелен ефект.

Което означаваше, че беше прав относно пусковото устройство, носено от Нзз-ооназ, Стъклени сенсори… разпръснати по различни части на усмирителния му гащеризон. В такъв случай зхиррзхианците използуваха насочен сигнал за задействане на устройството. Почти сигурно инфрачервен или ултравиолетов импулс, макар че беше възможно да са минали и в рентгеновата част на спектъра. Не че това имаше някакво значение.

Не, не беше прав. Сигналите, които използваха, не представляваха само научен интерес. Ако той можеше да блокира достатъчен брой сенсори от костюма си, без зхиррзхианците да го забележат, може би щеше да намери начин да се отърве. Но за да може да ги блокира, трябваше да знае какви сигнали използват. Инфрачервената и ултравиолетовата светлина можеше да спре с кал или листа. За рентгеновите лъчи обаче освен оловен лист нищо нямаше да свърши работа.

Едно внимателно проучване на диска може би щеше да му даде желаната информация. Но то трябваше да почака. Вече се бе къпал достатъчно дълго, а не биваше да нарушава установения ред и с това да предизвиква подозрения. Фелиан натисна внимателно пластинката в сапуна, докато тя се скри. Не беше идеалното скришно място, но пък имаше това предимство, че двойно по-дебелите стени на клетката намаляваха чувствителността на сенсорите. С малко късмет този път може би щеше да успее.

Той продължи да натиска, докато дискът съвсем се скри, приглади сапуна, спря душа, избърса се и излезе.

Повтори се случаят отпреди една седмица. Около килията застанаха четирима зхиррзхианци със сиви тояги, готови за стрелба, а двама невъоръжени отвориха вратата и застанаха до нея, Трр-гилаг стоеше и гледаше, езикът му изскачаше и се прибираше в устата.

— Какво става? — попита Фелиан и почувства, че му се повдига.

— Ти излиза от килия! — заповяда Трр-гилаг.

Значи и този път го бяха открили. Фелиан тихо въздъхна й излезе. Един от невъоръжените зхиррзхианци мина покрай него, влезе при душа, извади малък инструмент и зарови в сапуна.

— Не редно — каза Трр-гилаг. — Ти твърди не знае?

Фелиан се обърна и го погледна.

— Самичък падна — каза той. — Помислих, че мога да го взема и да го разгледам. Както вече ви казах, ние хората сме много любопитни.

За момент единствените звуци бяха тихото жужене на вентилационната система и шумът от стърженето на зхиррзхианския инструмент.

— Зхиррзхианци греши — най-после каза Трр-гилаг. — Вие не немислещи хищници. Вие мисли и планира. Прекалено много. Утре не ходи навън.

— Не е честно — протестира Фелиан и почувства в устата си стомашни киселини.

— Говори не честно? — отвърна зхиррзхианецът, който излезе от клетката с покрития със сапун диск в ръка. — Не честно към хищник!

Дълбоко във Фелиан нещо се пречупи. В този миг за него беше безразлично дали е жив, или мъртъв.

— Хищници ли — озъби се той. — Ще ти покажа аз на теб едни хищници. — И пристъпи към зхиррзхианеца, стиснал юмруци. Смътно долавяше, че Трр-гилаг го вика и че един зхиррзхианец вдига оръжието си…

И внезапно целият свят избухна в блестяща бяла светлина.

Фелиан се дръпна назад, закри лицето си с ръце и изпсува. Чу как зхиррзхианците тичат към него, чу вратата да се затваря. После чу и гласа на Трр-гилаг.

— Вие не немислещи същества. Но все пак вие хищници. Вие предизвика война.

Фелиан предпазливо отвори очи. Като се изключеше някакво щипене и една голяма цицина, изглежда, беше добре. Видя че групата зхиррзхианци вече се отправят към външната врата.

— Ние не винаги първи започваме войни — каза той на Трр-гилаг. — Но независимо дали сме ги започнали ние, или други, винаги ги печелим. Кажи това на вашите старейшини.

Последва кратка пауза.

— Ще каже — обеща Трр-гилаг.

И също излезе. Фелиан остана сам. Ако се изключеха неколцината зхиррзхиански техници, които както винаги работеха на мониторите във външната стая.

Фелиан взе гащеризона си и бавно започна да се облича. Край на първо действие. Дотук с покорството и наивността. Сега те вече имаха ясна представа за него. Но това беше без значение. Първо действие го беше извело значително по-напред, отколкото бе очаквал, пък и през това време беше събрал полезна информация.

Между другото, времето за хитрости също беше свършило. Какъвто и опит за бягство да предприемеше, трябваше да разчита на простата, неподправена, груба сила.

Легна на леглото, затвори очи, все едно че е заспал, и се зае с ежедневните си изометрични упражнения.