Гордостта на завоевателите

15.

Тахионните килватерни следи се появиха на дисплея точно в един следобед. Минаха десет напрегнати минути, докато дежурният успя да ги идентифицира.

— Сигурен ли си, Гаспери? — попита Холоуей и се намръщи. — Не приличат на базовата линия на никой от изтребителите, които сме виждали.

— И все пак са изтребители, сър — увери го Гаспери, натисна един бутон и на съседния екран се показаха шест образа. — Това, което ми прави впечатление, е, че летят в нестандартна формация — много близко един до друг с частично препокриване и интерференчна неутрализация на отличителните характеристики на базовата линия.

Образите на екрана се движеха навътре, съответната базова линия пулсираше и се свиваше в копие на тази, изобразена от тахионния сенсор.

— Оставят много по-малък отпечатък от стандартна формация — отбеляза Такара. — Много по-труден за улавяне от някой промъкнал се разузнавач на завоевателите. Доста странно летене обаче.

— Или странно, или глупаво — съгласи се Холоуей. — Някаква идея кои може да са?

— При такава формация? — Гаспери вдигна рамене. — Най-вероятно „Корвини“, пилотирани от летци „копърхед“.

Такара погледна Холоуей.

— Останалата част от контингента на командир Куин?

— Вероятно — каза Холоуей. — Точно това, което търсим. Един час за влизане в системата и още един за приземяване.

— Приблизително — кимна Гаспери.

Холоуей погледна часовника си. Почти по същото време трябваше да се върне скутерът от Едо, ако служителите там бяха достатъчно експедитивни в издирването на заповедите на Куин.

Такара очевидно мислеше същото.

— Почти по същото време — промърмори той. — Мислите ли, че е избрано нарочно?

— Сигурно. Зависи от това дали заповедите на Куин са законни, или не. — И ако не бяха, Холоуей би желал да прочете протокола от разпита на онзи, който е помогнал на Куин да заеме или да открадне половин ескадрила. Той трябваше да е умен, неискрен и изключително нахален. Човек, който не оставя нищо на случайността.

Холоуей отиде до терминала и го включи.

— Има ли нещо? — попита Такара.

— Едно голямо подозрение — каза Холоуей и изкара на екрана списък на въздушния трафик в Доркас от пристигането на Мелинда Кавана с тайния товар стоки. — Ако замислят някаква конспирация тук, сигурно са взели под внимание всякакви непредвидени обстоятелства…

През последните няколко дни той трябваше да се оправя с полети за продоволствие и материално-техническо обезпечаване. А сега, само четири часа след идването на Куин и Арик Кавана, пристигаше и малък частен куриерски кораб с един човек на борда.

— Какво знаем за този? — обърна се той към Такара и посочи екрана.

— Не мисля, че има нещо нередовно — отвърна Такара и погледна с присвити очи към екрана. — Регистрирахме го вчера, точно когато ми свършваше дежурството. Казва се Макфий, доставчик на стоки за дълготрайна употреба, които ще пристигнат през следващите два дни. Личните му документи изглеждат напълно редовни.

— От Мироопазващите сили ли е?

— Не, цивилен е. — Такара поклати глава. — Работи директно от името на… всъщност от името на парламента.

Холоуей направи кисела физиономия.

— Същият парламент, в който нашият приятел Кавана е бил депутат три мандата! Слагаш ли бас, че е случайно?

— Не — отвърна Такара. — Добре ви е известно, че сега нямаме време за такива работи.

— Прав си. За съжаление обаче не можем да си позволим да не обърнем никакво внимание на тази подробност.

— И какво ще правим?

Холоуей потри бузата си. Добре. Куин и Кавана имаха на космодрума един звездолет майка и един „Каунтърпънч“, а сега идваха и шест „Корвина“. Това означаваше, че каквато и хитрост да има в тяхната работа, вероятно ключът към нея е тайната подкрепа.

— Ще ги разделим — каза той. — Ти се канеше да заведеш една разузнавателна група в зона „В“, нали?

— Мога да тръгна по всяко време — отвърна Такара. — Да отида ли още сега, да взема един от тях и да го задържа два часа?

— Разбра какво имам предвид — каза Холоуей. — Задръж Макфий… другите ще ги следим по-лесно.

— Ами ако не се подчини?

Холоуей вдигна вежди.

— Как така? Нали е тук, за да помогне в подготовката за получаване на пристигащото материално-техническо обезпечение? Е, след това ще трябва да решим какво ще правим в зона „В“.

— Ясно — сухо отвърна Такара. — Въпросът ми беше глупав.

Холоуей гледаше тахионната следа от килватера.

— Но бъди внимателен — каза тихо той. — Не знаем нито какво са намислили, нито какво са заложили. Може да стане голяма каша.

— Не се тревожете — успокои го Такара.

Арик натисна последния кашон с храна през люка и затвори капака. За негов късмет ключалката щракна, без да заяде.

— Свърших — извика той. — Имате ли нужда от помощ?

— Не — чу се гласът на Куин. — След минута свършвам и аз. Макс може сам да извърши проверката. Да отидем ли да видим докъде е стигнала доктор Кавана?

— Правилно — изсумтя Арик и си запроправя път през малката складова ниша. Мелинда беше права. Със запаси за още дванадесет души в този звездолет наистина щеше да е кошмарно. Оставаше му само да се надява, че когато звездолетът излезе в безтегловно пространство, всички тези претрупани каюти ще станат малко по-просторни.

Мелинда го чакаше и щом го видя, попита:

— Как върви?

— Натоварих всичко — отговори Арик. — И противно на първоначалните ми очаквания, всичко се побра. А при теб?

— Всички външни секции са натоварени. Току-що вкарах и последния варел с гориво. Как се справя Куин?

— Каза, че привършва със задните каюти. Остава Макс да включи електрониката, да провери дали всичко работи и ще сме готови за излитане. — Арик погледна брезентовото покривало, което все още ограждаше едната страна на кораба. — Проверявала ли си скоро боята?

— Преди петнадесетина минути. Все още малко лепне.

Неприятно, но не и изненадващо. Първоначално предвиждаха да нанесат отличителните знаци в орбита, така че не можеше да се очаква, че боите предназначени за нанасяне във вакуум, ще съхнат по същия начин при атмосферни условия.

— Е, има още няколко часа преди да дойдат татко и „Корвините“. Може би дотогава ще изсъхне достатъчно и няма да се изтрие от триенето на въздушния поток.

— Да се надяваме — каза Мелинда и погледна към кораба. — Лично моето мнение е, че колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре. Имам чувството, че Холоуей все още хвърля ези-тура дали да не постави проекта под съмнение и да не ни подложи на разпит.

Арик забеляза някакво движение. Между двата близки склада се появи една военна кола и се насочи към тях.

— Изглежда, вече са свършили с хвърлянето на ези-тура — каза той и отиде до интеркома в основата на товарната клетка. — Куин? Имаме си гости. Идва кола на Мироопазващите сили.

Последва секунда тишина.

— Колко души са вътре?

Арик присви очи.

— Четирима, включително шофьора. Май виждам и Холоуей.

— След две минути слизам — отвърна Куин. — Дръжте се естествено. Не забравяйте, че за тях нашето присъствие тук е напълно законно.

— Добре — каза Арик и пое дълбоко дъх. „Както при всички търговски преговори — каза си той. — Нормална търговска сделка с изключително висок паричен интерес.“

Колата пристигна при кораба и спря.

— Добър ден — поздрави Холоуей и слезе заедно с двама други мъже. — Как върви товаренето?

— Привършваме — отговори Арик и скришом ги огледа. Едри, с отличителни знаци на морски пехотинци от Мироопазващите сили и ръчни оръжия в открити кобури. — Остава ни само да прехвърлим горивото, да извършим проверка на електрониката и сенсорите и сме готови за излитане.

— След като пристигнат изтребителите ви, разбира се — каза Холоуей и погледна към брезента. — Да разбирам ли, че сте свършили със заваряването?

— Не сме заварявали — отговори Арик. Нещо в тона на Холоуей го предупреди да не се съгласява с изявлението му.

— Стори ми се, че мирише на грунд — каза Холоуей. — Какво поправяхте?

— На една от покривните плочи имаше малка повреда — отговори Арик. — Сложихме нова и я боядисахме.

— Разбирам — кимна Холоуей. По лицето му не можеше да се разбере дали вярва, или не. — Питам се дали бих могъл да говоря с командир Куин.

— Той е в кораба — отговори Арик. — След няколко минути ще слезе.

— Ще ви бъда благодарен, ако му предадете да дойде веднага! — каза Холоуей.

Учтиви фрази, любезен тон. И все пак заповед.

— Няма проблем — отговори Арик, вдигна слушалката на интеркома и предаде нареждането.

Минута по-късно пристигна Куин.

— Здравейте, полковник — кимна той на Холоуей. — С какво мога да бъда полезен?

— Наминах да ти съобщя, че пристига останалата част от армадата ти — каза Холоуей. — Очакваме всеки момент да навлязат във въздушното пространство. Помислих си, че може би ще искаш да използуваш моята релейна станция, за да им предадеш актуализирана информация или нареждане.

Арик трепна. Първоначалният план беше „Корвините“ да установят контакт с гарнизона на Мироопазващите сили в съответствие със стандартната процедура за подстъп, а после от орбита да преминат към пряка връзка със звездолета майка и да получат инструкции, без наземните приемници на гарнизона да могат да ги уловят. Но сега, когато звездолетът беше на космодрума, тази схема бе под въпрос. И очевидно Холоуей нямаше да им даде възможност да говорят тайно.

— Благодаря, сър — каза Куин, мина покрай Холоуей, отиде при колата и взе подадения му от шофьора микрофон. — Тук командир Куин.

— Момент, командире — каза един глас. — Току-що установихме връзка с „Корвините“. — Чу се щракане и после друг глас:

— Отряд с особено назначение „Копърхед Омикрон Четири“ до наземен контрол Доркас. Тук командир Томас Мейсфийлд. Искам разрешение да говоря с командира на ескадрила Адам Куин.

— Тук командирът на ескадрила Куин — отвърна Куин. — Добре дошъл на Доркас, командире.

— Благодаря, сър. Имате ли нови заповеди за нас?

— Никакви нови заповеди, но разписанието за срещата е малко променено — отговори Куин. — От наземния контрол трябва да получите ново направление за влизане в орбита.

Настъпи кратка тишина.

— Нали бързахме, сър — каза Мейсфийлд накрая.

— Точно така — потвърди Куин. — Но очакваме още едно пристигане. Надявам се да е навреме, за да го посрещнем на орбита. Ако ли не, ще трябва да слезете.

— Разбрано, сър. Четиридесет и пет минути оттук до орбита и след това шестдесет минути до приземяване.

— Добре. Действай! До скоро.

— Разбрано, сър, действам. Копърхед Омикрон Четири. Край.

Куин изключи микрофона, подаде го на шофьора и каза на Холоуей:

— Благодаря, подполковник. Нещо друго?

— Всъщност да — каза Холоуей, взе микрофона от шофьора и го включи.

— Лейтенант Гаспери? Докладвай за пристигащия скутер!

— Имаме сигурна следа, сър — чу се отсрещният глас. — Предават данни.

— Добре. Приготви се. — Холоуей погледна Куин. — Скутер от Едо, командире. Казвам ти, в случай че не знаеш. Изпратихме запитване до базата на Мироопазващите сили в Едо за потвърждение на номера на твоята заповед.

Арик грижливо избегна погледа и на двамата. Когато пристигнаха, Мелинда ги беше предупредила, че Холоуей се съмнява в съчинената от нея история. Но те бяха пренебрегнали страховете й, понеже знаеха много добре, че докато скутерът отиде до Земята и се върне, ще са напуснали Доркас. Възможността вместо на Земята Холоуей да потърси номера на разрешението на Едо и с това да съкрати времето за отиване и връщане с двадесет часа някак си им беше убягнала.

От което ставаше пределно ясно на какво се дължи това неочаквано желание за сътрудничество и любезност от страна на Холоуей. Той беше разбрал техния блъф и сега, когато ешафодът беше готов и брадвата вдигната, възнамеряваше лично да изпълни екзекуцията.

Арик погледна скришом двамата морски пехотинци. Стояха между тях и звездолета, поставили небрежно ръце върху пистолетите си.

— Сър?

Холоуей вдигна микрофона.

— Да, лейтенант?

— Пристигнаха данни от Едо — докладва Гаспери. — Цитирам: Относно ваше запитване, Мироопазващи сили ААН 67424955/МСК Фокстрот Лима Виктор Виктор. Изтребителна ескадрила „Копърхед Омикрон Четири“ с командир Инко Бокамба назначена за резервна с неопределена патрулна мисия. Прехвърляне през Доркас, заповед потвърдена, станция 33 на Информационен център на Командване на Мироопазващи сили. Край.

— Прието! — каза Холоуей. — Не се ли споменава името на командир Куин?

— Не, сър. Но има допълнение, че е предадено частно съобщение на командира на Омикрон Четири. Едо не разполага с копие от него.

Холоуей повдигна недоумяващо вежди.

— Интересно. Как ще коментираш този факт, командире?

— Не съм сигурен, че е необходим коментар, подполковник — спокойно отвърна Куин.

— Нека започнем с въпроса защо командир Мейсфийлд смята, че ти си натоварен с тази мисия вместо Бокамба — каза Холоуей.

— Предполагам, че това се обяснява в частното съобщение.

— Предполагаш? А не знаеш ли?

— Всъщност не виждам къде е проблемът, подполковник — намеси се Мелинда. — Цялата идея на проверката беше да се потвърдят заповедите на Куин, нали?

— С тази малка подробност, че неговите заповеди не са потвърдени — отвърна Холоуей. — Получихме потвърждение на заповедите на командира на ескадрила Бокамба. Какво общо имат тези заповеди с вас засега остава неясно.

— Тогава предлагам да попитате командира на ескадрила Бокамба — намеси се Арик. — При условие, разбира се, че той желае да ви отговори.

— Бокамба е тук? — изненада се Холоуей.

— След малко ще пристигне — отвърна Арик. — Нали чухте Куин да казва на Мейсфийлд, че очакваме още някого.

— Всъщност да — промърмори Холоуей и ги изгледа замислено. — Имате ли представа кога ще дойде?

— Всъщност не — отговори Куин. — Но се надявам скоро да научим.

— Естествено — каза Холоуей и отиде до колата. — Добре. Ще изчакаме да пристигне и ще видим какво обяснение ще даде. Дотогава всичко добро.

И се качи в колата. Двамата морски пехотинци мълчаливо го последваха.

Когато колата тръгна, Арик пое дълбоко дъх, погледна Мелинда и попита:

— Какво мислиш?

— Не можахме да го излъжем — каза Мелинда. — Изобщо. Той усеща, че има нещо нередно. Само че не знае точно какво.

— И аз мисля така — съгласи се Куин. — И се страхувам, че това ни принуждава да преминем към действия. В момента, в който „Корвините“ приближат, трябва да отлетим.

— А татко? — попита Мелинда.

— Не можем да си позволим да го чакаме — отвърна Куин. — Със спирането на звездолета вече изостанахме от графика. Ако мрачанците се забавят с изравянето на легендата за завоевателите, ще минат още шест до дванадесет часа преди лорд Кавана да пристигне. А дотогава може да довтаса някой друг скутер от Едо или от Земята с актуализиран номер на заповедта.

— Всъщност положението е още по-лошо — каза Арик. — Холоуей няма да повярва, че един командир на ескадрила „копърхед“ ще пристигне с цивилна яхта.

— И, разбира се, веднага щом влязат в околопланетното пространство, ще установи връзка и ще иска да говори с Бокамба — добави мрачно Куин.

— А Тева няма да има представа за какво му говорят и ще изпаднем в деликатно положение.

— Всичко това е ясно — каза Мелинда. — Лошото е, че засега нямаме ни най-малка представа откъде да започнем търсенето.

Куин вдигна рамене.

— Ще трябва да използваме данните от първоначалното нападение.

— Това не ми харесва — въздъхна Мелинда. — Но не виждам друга възможност. Какво да направя?

— Кажете на Макс да изостави проверката на сенсорите и да премине към подготовка за излитане. Може ли сам да изведе звездолета в орбита?

— Сам го приземи — отвърна Мелинда. — Предполагам, че ще може и сам да излети!

— Добре — кимна Куин. — Ние с господин Кавана ще излетим с „Каунтърпънч“. Единственото, което трябва да правите, е да се спотайвате, докато пристигне „Каватина“. — Той се ухили. — Освен ако не желаете да отвлечете вниманието на Холоуей, докато излетим.

Мелинда примигна.

— Да му отвлека вниманието? И как?

— Все ще измислиш нещо — увери я Арик. — Да тръгваме, Куин.

— Намерих го, сър — извика Хобсън от другия край на стаята. — Бокамба, Инко Илом.

Холоуей отиде при него и погледна записа. Бокамба наистина беше резервен командир на ескадрила „копърхед“ с доста впечатляваща характеристика. Все още не беше мобилизиран, но предишната му дейност в базите на Мироопазващите сили и данните, пристигнали в Доркас, бяха много убедителни.

— Какво стана с проверката на Куин? — попита той. — Откри ли нещо?

— Да, сър — отвърна Хобсън и извади друго досие. — Оказва се, че Куин е бил малко повече от година в ескадрилата на Бокамба. Точно преди да подаде оставка. И е станал главен свидетел на лорд Стюарт Кавана в парламента по изслушванията относно „копърхед“.

— Добре — каза Холоуей. — Поне тази част е законна. Намери ли нещо друго.

— Да, сър, намерих. — Хобсън отвори нов файл. — Системата беше свободна и направих глобално търсене. Онзи приятел, Макфий, пристигна веднага след Куин. Обаче идва от Гранпарра, където случайно живее и Бокамба.

— Хм. — Още едно доказателство, че Макфий имаше връзка с Кавана. — Благодаря.

— Момент, сър — прекъсна го Хобсън и вдигна пръст.

— Не зная дали ви е известно, но Макфий е заредил кораба си и се е подготвил за излитане в Гранпарра на военната платформа „Мирмидон“.

— Как разбра?

— Отбелязано е. — Хобсън посочи двуцифрения номер в летателното разписание на Макфий. — Тази част тук… последните пет цифри… са код за класификацията на мястото на обслужване. Съвсем определено това е база на Мироопазващите сили, а единствената такава база в системата Гранпарра е платформата „Мирмидон“.

— Интересно — каза Холоуей. — Отменил ли е някой разпореждането на базите на Мироопазващите сили да не се обслужват цивилни?

— Не съм чул такова нещо — отговори Хобсън.

— Гаспери — попита Холоуей — обади ли се майор Такара?

— Екипът му току-що кацна, сър — отговори Гаспери.

— Ще бъде тук след минута-две.

— Свържи се с него! — заповяда Холоуей. — Двамата с Макфий да дойдат в канцеларията ми!

— Слушам, сър — отговори Гаспери. — О, има и още нещо… доктор Мелинда Кавана е тук. Иска да ви види.

— Добре. Тъкмо ще си спестя труда да я търся. Дуген и Сполдинг да я придружат до моята канцелария. И да й кажат, че идвам!

— Разбрано, сър, да я придружат до вашата канцелария.

Холоуей седна до един терминал и се залови за работа. Най-после… най-после бе намерил сведенията, които търсеше от мига, в който Мелинда Кавана беше дошла с товара си в центъра на неговата база. Освен това независимо дали беше агент на Севкоорд, или не, Макфий официално нарушаваше редица разпоредби на Мироопазващите сили и доказателството беше тук, в записа на неговия полет. Заедно с очевидната му връзка с Куин и Кавана това даваше на Холоуей правни основания да арестува всички до един и да разбере какво става.

Той задъвка долната си устна. По хранопровода му се надигнаха киселини. Някъде дълбоко в себе си Холоуей все още се надяваше, че каквато и да е тяхната тайна мисия, сигурно е нещо маловажно. Но с участието на шест най-модерни „Корвини“ тази му надежда започваше да става все по-илюзорна.

Холоуей тръсна глава. Задачата му беше да открие истината и да остави гилотината да падне там, където трябва. Точно това трябваше да направи.

Отиде в канцеларията си. Вече го чакаха: Такара, Макфий и Мелинда Кавана бяха седнали, а Дуген и Сполдинг стояха на пост пред вратата.

— Добър ден — каза той, мина зад бюрото си и седна. — Както, надявам се, е известно на всички ви, тук сме много заети, затова преминавам направо към въпроса. Господин Макфий, вие сте заявили, че придружавате доставка, която се предполага, че е на път към Доркас. Кой точно е натоварен с тази доставка и откъде идва тя?

Макфий вдигна рамене.

— Аз работя по нареждане на парламента на Севкоорд. Мислех, че това ви е известно.

— Така е — призна Холоуей, огледа каменното изражение на Макфий и съжали, че не го е извикал отделно от другите двама. Щеше да е интересно да види изненадата му при първата му среща с доктор Кавана. — Но всичко, което ни изложихте досега, са само мъгляви общи неща. Нека да чуем нещо по-конкретно. От кого и откъде е тази доставка?

Лицето на Макфий стана още по-непроницаемо.

— Не ми пука от грубиянския ти тон, подполковник — каза той.

— Много неприятно, господин Макфий — отвърна Холоуей. — На мен пък не ми пука от цивилни, които използуват незаконно военна платформа на Мироопазващите сили.

— Военна платформа ли? — попита Такара. — Къде е използвал военна платформа?

— В Гранпарра — отговори Холоуей и погледна изпитателно Макфий. — Корабът му е зареден и обслужен на платформа „Мирмидон“. Научих го преди няколко минути.

— Какво те кара да мислиш, че е било незаконно? — попита Макфий.

— Вие сте цивилен и се занимавате със собствен бизнес — отвърна Холоуей и вдигна току-що направената разпечатка. — Тук е списъкът на разпоредбите. По този въпрос те са много ясни.

— Има и изключения.

— И какви по-точно? — Холоуей се облегна на стола си.

Макфий наведе глава, но Холоуей успя да види как поглежда към Мелинда Кавана, и сви устни. Когато обаче Макфий вдигна глава, очите му святкаха от едва сдържан гняв.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, подполковник — каза той. — При дадените обстоятелства имам пълни права да използувам всички технически средства, оборудване и персонал на Мироопазващите сили. Включително целия ти гарнизон.

— Доста впечатляващо — отвърна Холоуей и почувства някакво странно вълнение. — Но на какво основание?

— Мисля, че това е достатъчно — отговори Макфий и извади от джоба си една карта. — Дори и за теб. — И с небрежен жест я подхвърли върху бюрото на Холоуей. — Заповядай, провери я.

Холоуей взе картата.

Беше карта на парламента на Севкоорд за неограничени пълномощия. Значи историята на Мелинда беше открай-докрай вярна. Тези хора наистина участваха в някаква строго секретна операция.

И ако този депутат, Джейси Вандайвър… или адмирал Рудзински… се ядосаха, че един престараващ се подполковник от някакъв малък колониален свят си пъха носа в неща, които…

Холоуей стисна устни. Не. Първо най-важното.

— Благодаря ви, господин Макфий — каза той. — Все пак трябва да проверя. — После погледна Такара и добави: — Фуджи, прескочи до сенсорния център и провери това. Знаеш ли как да го направиш?

— Да, сър, зная — отвърна Такара съвсем официално. — Извършвам потвърждение на цялата форма и стил на текста, после откривам и сравнявам кода на потвърждението, който е скрит във файла за актуализирани стандартни данни от последните четиридесет и осем часа.

— Правилно — потвърди Холоуей. — И се постарай, докато работиш, никой да не надзърта над рамото ти!

— Слушам, сър — отговори Такара и бързо излезе.

Холоуей го проследи с поглед и забеляза, че Дуген и Сполдинг отново са заели парадната стойка „мирно“, по принцип отменена за неофициалната гарнизонна служба. Очевидно дори далечният полъх на това пълномощно имаше голяма сила.

— Свободно — каза им той. — Не сме на парад.

Морските пехотинци заеха положение „свободно“. Сполдинг леко се изчерви.

— Интересна ситуация, господин Макфий — каза Холоуей. — Напоследък тези парламентарни пълномощни са доста редки.

— Спокойно, подполковник — хладно го посъветва Макфий. — И спести извиненията си. Каквито и последствия да има, те ще паднат върху теб.

— Ако бях на ваше място, Макфий — тихо каза Холоуей, — щях да изчакам със заплахите. Не бива да се изненадвате, че проявяваме бдителност към хора, които неочаквано се появяват в една военна зона с някакви абсурдни истории за секретност. Колкото до вашите въображаеми последствия…

— Въображаеми последствия? — възкликна Макфий. — Не разбираш ли, че това твое глупаво изявление показва, че наистина нямаш ни най-малка представа какво става тук.

— Много добре разбирам — възрази Холоуей и се опита да се овладее. Наистина беше принуден да се подчинява на политиците, които се мотаеха из военните кръгове, без да е ясно какво вършат. На политиците, които прикриваха невежеството си с високомерие и само гледаха как да му пречат.

— Надявам се, разбирате, че ако бяхте представили пълномощията си още от самото начало, аз и моите офицери щяхме да направим всичко възможно, за да ви окажем съдействие.

— Ха-ха! — изсмя се Макфий. — Да представя пълномощията си, та да плъзнат слухове из целия гарнизон! Няма що!

Холоуей внимателно пое дъх и се постара да не изкрещи, че неговите хора имат по-важна работа от това да гадаят какво крои някоя важна клечка на Земята.

— Ако нямате нищо против, предлагам да продължим този разговор след като майор Такара привърши с проверката на пълномощията ви — каза той. — Сигурен съм, че депутатът Вандайвър би желал всичко да стане според правилника.

Макфий не отговори, но изражението му показваше, че когато дойде време за отмъщение, ще си спомни за този случай. Холоуей обаче се намираше във военна зона и не се разтревожи особено много.

— Истинска е, сър — каза той и подаде картата на Холоуей. — Това са пет отделни потвърждения. Проверих всичките.

— Благодаря — отвърна Холоуей и успя да се въздържи от изкушението да подхвърли картата на Макфий, както беше сторил той. — Добре, господин Макфий, значи наистина сте този, за когото се представяте. Хайде сега да видим какво точно искате от нас?

— Искам да си гледаш работата и да ме оставиш на мира — сопна се Макфий. — Но тъй като доста разнищи мисията ми, ще се задоволя с това да конфискуваш „Каунтърпънча“ и звездолета майка.

Холоуей повдигна рамене и погледна Мелинда Кавана. Тя седеше съвсем спокойно.

— Не разбирам.

— Не съм ли ясен? — язвително попита Макфий.

Такара се надигна и каза:

— Сър…

Холоуей му махна да седне.

— Сър, важно е…

— Чу си шефа — скастри го Макфий. — Млъквай. — После се обърна към Холоуей. — Депутат Вандайвър ми нареди да проверя твърденията, че семейство Кавана се готви да извърши някакви противозаконни действия. В началото се надявах да открия какво точно са замислили, но заради теб пропуснах тази възможност. Въпреки това незаконното притежаване на собственост на Мироопазващите сили е достатъчно основание, за да бъде арестувана цялата група.

— Това не е собственост на Мироопазващите сили — обади се Мелинда Кавана. — Двата кораба, както и всичките провизии, са частна собственост.

— А какво ще кажете за „Корвините“, които са на път? — попита я Холоуей.

— „Корвини“!? — възкликна Макфий. — Къде? Колко?

— Сър, излетяха — извика Такара, вече решен да го чуят на всяка цена. — И двата.

— И двата? — намръщи се Холоуей. — Нали бяха шест?

— Не „Корвините“ — изръмжа Такара. — Кавана и Куин — с двата кораба. Излетяха, докато проверявах пълномощията на господин Макфий.

Макфий зяпна, скочи от стола си и викна:

— Какво? Що за глупости?… Върни ги! Веднага!

Холоуей вече беше включил видеотелефона си.

— Гаспери, какво е положението с корабите, които току-що излетяха?

— Излитането беше разрешено, сър — каза Гаспери. — Няма никакво нарушение.

— Имаш ли връзка с тях?

— Не, сър, вече са отвъд хоризонта. Ще се появят след около час.

— А „Корвините“ къде са? — попита Макфий. — Виждат ли се?

— Не, те също са отвъд зрителната линия — каза Гаспери. — Майор Такара разреши излитането.

— Да, зная — отвърна Холоуей. — Пристигащият скутер има ли зрителна връзка с „Корвините“ или с „Каунтърпънча“?

— Не, сър, няма — отговори Гаспери. — Но ако има достатъчно голямо дифракционно отклонение, може би ще успеем да се свържем с тях.

— Опитай! — заповяда Холоуей. — Предай им да съобщят на командир Куин и Арик Кавана да се върнат и да се приготвят за разпит!

— Нали не очакваш да се подчинят? — изсумтя Макфий.

Холоуей не му обърна внимание.

— И предай на Втори да се приготви спешно за излитане. След петнадесет минути да е излетял!

— Слушам, сър. След петнадесет минути да е излетял — отговори Гаспери и набра заповедта на пулта. — Сър, току-що засякохме нов тахионов килватер, идващ към системата. Според характеристиките на базовата линия е на звездна яхта „Ефензийл-Ройс“. Вероятно време на пристигане след около два часа.

Холоуей погледна Мелинда Кавана и попита:

— Ваши хора ли са?

— Баща ми.

Той кимна, обърна се пак към дисплея на видеотелефона и заповяда на Гаспери:

— Следи ги! И вдигни скутера във въздуха!

— Слушам, сър, да вдигна скутера във въздуха.

— Само си губите времето — каза Мелинда, докато той изключваше видеотелефона. — Ще изчезнат преди скутерът да ги настигне.

— Благодаря за съвета, но губим собственото си време, не вашето — отвърна Холоуей. — Предполагам, че вероятността да намерим командира на ескадрила Бокамба на борда на този кораб не е много голяма, нали?

Мелинда поклати глава.

— Страхотно — изръмжа Холоуей и отново включи видеотелефона. — Гаспери, какъв всъщност е статусът на този скутер?

— Съжалявам, сър — отговори Гаспери. — Няма никакъв отговор. Сигналите вероятно не стигат до тях.

— А какво стана с Втори?

— Подготвя се, сър. След пет минути излита.

Холоуей стисна юмруци под бюрото и каза:

— Може би няма да имаме пет минути. Побързайте!

— Слушам, сър, да побързам — отвърна Гаспери. Лицето му изведнъж придоби изморен вид. — Ей сега ще…

Той млъкна и обърна глава настрана. Някакъв глас каза нещо и Холоуей видя как Гаспери трепна.

— Какво има? — попита той.

— Съжалявам, сър — каза Гаспери. — Звездолетът майка току-що е напуснал въздушното пространство на планетата. От следата на килватера изглежда, че с него са отлетели и „Корвините“.

— Както и „Каунтърпънчът“, разбира се — въздъхна Холоуей. — Добре. Отмени излитането на Втори! Върнете се към нормално състояние!

— Слушам, сър, да отменя излитането на Втори и да се върнем към нормално състояние.

Холоуей изключи видеотелефона и се обърна към Мелинда.

— Моите поздравления, доктор Кавана — каза той горчиво. — Ти и твоят брат, изглежда, се отървахте.

И почувства малко удовлетворение от болката, която се изписа върху лицето й.

— Съжалявам — каза Мелинда. — Нямахме никакво намерение да създаваме неприятности.

— Но го направихте. При дадените обстоятелства смятам, че ми дължите обяснение за онова, което става.

— Отново трябва да изразя съжалението си — отговори Мелинда, като гледаше Макфий. — Според официалните разпореждания за секретност нямам право да говоря по този въпрос. — Устните й се изкривиха в слаба усмивка. — Единственото, което мога да кажа, е, че за всичко станало отчасти сте си виновен вие.

Холоуей се намръщи.

— Как така?

— Достатъчно — каза остро Макфий. — Подполковник, аз също не зная какво става. Но ако Мелинда не лъже… ако това става в съответствие с официалните разпореждания за секретност… тогава разговорът е приключен. Просто я затвори на по-сигурно място, докато подготвя кораба си, и ще те отърва от нея.

Холоуей го погледна.

— Страхувам се, че малко прибързвате. Ако искате да я арестувам, ще трябва да изчакате, докато проведа разпит.

Макфий присви очи.

— Чуваш ли се какво говориш, момче? Казах, че разговорът е приключен. Според закона ти си вън от играта.

— Предполагам, че имате предвид някакъв свой закон, господин Макфий. — Холоуей се изправи и го погледна право в очите. — Тази жена се намира на моята планета. Тя е в моя гарнизон, под моя юрисдикция. Ако искам да я разпитам, мога да го сторя.

Макфий погледна към Такара. В надменното му държане започнаха да се появяват първите признаци на несигурност.

— Превишаваш правата си.

— Напротив — отвърна Холоуей. — Ако случайно сте пропуснали да забележите, тук е военна зона. Веднага щом пожелая, мога да обявя военно положение. И тогава вашата карта за неограничени пълномощия ще се превърне в сувенир без стойност.

— Да не искаш да кажеш, че обявяваш военно положение? — попита Макфий.

Апаратът пред Холоуей зазвъня и той го включи и попита:

— Какво има?

Отново беше Гаспери. Лицето му беше бяло.

— Полковник, току-що засякохме нова група килватери — докладва прегракнало той. — Със същата базова линия като първите.

Стомахът на Холоуей се сви на топка.

— Сигурен ли си, че не е резонанс между звездолета майка и пристигащата яхта?

— Повече от сигурен, сър. Завоевателите са.

— Колко са?

— Трудно е да се каже — отговори Гаспери. — Като че ли са пет. А може и шест.

А само четири кораба на завоевателите бяха достатъчни, за да унищожат отряда с особено назначение на „Джутланд“.

— Към нас ли идват? — попита Холоуей, за да е напълно сигурен.

— Да, сър — отговори Гаспери на пресекулки. — Така мисля. Вече навлязоха в системата.

— Ясно — каза Холоуей. — Предай заповед за евакуиране на колонията. Всички кораби и транспортни средства незабавно да бъдат приведени в готовност! Старшите офицери след пет минути при мен в командната стая! Й започнете отново да подготвяте Втори! Щом е готов, да излети за Едо с новините!

— Слушам, сър, щом е готов, да излети за Едо с новините.

Холоуей изключи апарата.

— Завоевателите ли? — попита Такара и гласът му прозвуча като на човек, който минава нощем през гробища.

Холоуей кимна.

— Навлезли са. Пет кораба, може би шест. — Той погледна Макфий. — Отговорът на въпроса ви е „Да!“, господин Макфий. От този момент Доркас е във военно положение.