Гордостта на завоевателите

13.

След деня на първата разходка извън килията тримата зхиррзхиански следователи не се върнаха да видят Фелиан. Не дойдоха и на следващия ден. Появиха се едва на четвъртия.

Сега вече отговорник не беше Свв-селик.

Това стана ясно от момента, в който влязоха във външната зала. Досега винаги когато влизаха или вървяха, Свв-селик стоеше в средата, а Трр-гилаг и Нзз-ооназ бяха от двете му страни и мълчаха. Този път в средата беше Трр-гилаг, по-ниският.

Трр-гилаг заговори.

— Добър ден, Кавв-ана. Ти добре?

— Горе-долу — отговори Фелиан и се зачуди дали трябва да коментира новия статус на Трр-гилаг. Реши, че е по-добре да не го прави. — Бих могъл да изляза малко на слънце. Вече много време не съм излизал.

За момент Трр-гилаг се замисли, после каза:

— Това ти виновен. Не трябва ходи къде забранено.

— Нямаше да направя нищо лошо — увери го Фелиан. Само бе искал да провери дали бялата пирамида е от изключителна важност за тях. Очевидно Свв-селик бе наказан за това. — Ние хората сме любопитни същества, това е всичко.

— Така твърди ти — каза Трр-гилаг. — Иска излезе навън?

Фелиан погледна Нзз-ооназ, който стоеше близко до обръщащия се панел с усмирителен гащеризон в ръка.

— Да, искам — предпазливо призна той. Нещо в държането на тримата не му харесваше.

— Ние има въпрос — каза Трр-гилаг. — Ти отговори въпрос — излезе навън.

Значи най-после стигнаха до неизбежния разпит.

— Първо да изляза — каза Фелиан. — После ще отговарям на въпросите ви.

— Първо въпрос — не отстъпваше Трр-гилаг. — Откажеш — няма ходи навън.

Фелиан стисна зъби.

— Да направим компромис — предложи той. — Ще отговарям на въпросите ви навън.

За момент Трр-гилаг пак се замисли. Фелиан издържа на погледа му и мислено кръстоса пръсти. Колкото повече отстъпеха, толкова повече потенциално полезни прецеденти щеше да има за бъдещи преговори.

За негова изненада Трр-гилаг наистина отстъпи.

— Ти отговаря въпрос навън — съгласи се той. — Не отговаря — няма излезе навън.

— Съгласен съм — кимна Фелиан. — Но помнете, че ако не излизам на слънце, ще умра.

— Ти не умре — увери го Трр-гилаг. — Ние не позволи. — Той махна с ръка, Нзз-ооназ коленичи и промуши усмирителния гащеризон през отвора.

— Прави, както ние казва — предупреди го Трр-гилаг, докато отваряше вратата на килията. — Иначе пак наказан.

Този път времето не беше така приятно, както преди четири дни. Небето беше забулено от сивкави облаци, малко по-високата отпреди температура не се чувстваше поради силния вятър, който духаше откъм космодрума и вдигаше облаци червена прах.

— Това няма много да ми помогне — предупреди Фелиан Трр-гилаг. — През тези облаци не може да проникне много слънчева светлина.

— Утре пак излезе — обеща Трр-гилаг. — Освен ако не откаже отговаря въпрос.

Фелиан се намръщи. Значи затова Трр-гилаг се беше съгласил да провежда разпита на открито. Беше разбрал, че с тази отстъпка не губи нищо.

— Добре — измърмори той. — Да чуя въпросите ви.

— Само един въпрос — каза Трр-гилаг. — Кажи всичко за оръжие КИОРО.

Фелиан почувства как стомахът му се сви на топка. Значи това беше въпросът. Неясният страх, който се промъкваше в ума му, откакто бе разбрал, че персоналният компютър на комодор Даями е отмъкнат непокътнат, се оказа основателен.

Зхиррзхианците знаеха за КИОРО!

— Не разбирам — заусуква го той. — Какво искате да кажете?

— КИОРО — повтори Трр-гилаг. — Ти отказва да каже?

Фелиан погледна към бялата пирамида и трите заобикалящи я купола и затърси изход от идиотското положение, в което се намираше. Оцеляването на човечеството може би зависеше от възможността на Севкоорд да използува КИОРО срещу зхиррзхианците и техните неуязвими кораби. Колкото повече знаеха зхиррзхианците за това оръжие, толкова по-големи бяха шансовете им да намерят защита срещу него.

Но той се беше договорил с Трр-гилаг. Ако не изпълнеше обещанието си, щеше да изгуби всякаква надежда за бъдещи споразумения. Освен това всичко, което можеше да им каже, те вероятно отдавна бяха научили от компютъра на Даями.

— Не, не исках да кажа това — увери той Трр-гилаг. — Опитвах се да попитам какво точно искате да знаете. Аз всъщност не зная нищо за КИОРО с изключение на неговата история.

Зад гърба на Трр-гилаг Свв-селик промърмори нещо.

— Ти командир човешки космически кораб — каза Трр-гилаг. — Ти познава човешки оръжия.

Фелиан вдигна рамене.

— Командването на космически кораб няма нищо общо с оръжията — отвърна той и тръгна към гората зад базата. — Нито с КИОРО.

— Но КИОРО човешко оръжие — не отстъпваше Трр-гилаг.

Фелиан го погледна… и за първи път под малкия издатък от едната страна на главата на Трр-гилаг видя малко копче със същия цвят като кожата на зхиррзхианеца. Трудно беше да се каже със сигурност, но като че ли имаше четири тънки израстъка, които излизаха от копчето и отиваха до четири паралелни отвора в кожата под издатъка.

— Какво е това? — попита той и посочи с пръст.

— Това? — попита на свой ред Трр-гилаг и езикът му се изви покрай главата, за да посочи копчето. Фелиан трепна и се дръпна. Почти беше забравил, че зхиррзхианците сочат с език. — Това свързано с преводач.

— С преводач? — повтори Фелиан. — Имаш предвид машинен преводач? Компютър?

— Да.

— Аз пък си мислех… няма значение.

— Какво мисли, обясни.

— Няма значение — повтори Фелиан и се обърна.

Трр-гилаг бързо вдигна ръка и трите пръста и двата палеца стиснаха рамото на Фелиан.

— Кажи какво мисли! — заповяда той.

Фелиан отново погледна аудиовръзката на Трр-гилаг, после погледна към Свв-селик и Нзз-ооназ. Сега, когато знаеше къде да гледа, видя, че всички имат такъв жак.

В такъв случай какъв беше белегът в основата на черепите им? Белег от имплантирана връзка като на летците „копърхед“?

Трр-гилаг чакаше.

— Предполагах, че сте свързани с компютърния преводач по някакъв по-удобен начин — каза Фелиан. — Този белег тук например. — Той се пресегна към тила на Трр-гилаг…

Този път не падна по очи, но ръцете му отлетяха встрани, а десният му лакът се заби в гръдния му кош.

— Ей! — изкрещя той. — Само се опитах да покажа.

Трр-гилаг каза нещо и магнитите бяха изключени.

— Обясни дума „белег“ — каза Трр-гилаг.

— „Белег“ е следа от операция — отговори Фелиан и докато си триеше лакътя, погледна към Нзз-ооназ. — Когато тялото на някого е разрязано, за да се извади или сложи нещо в него. И тримата имате по един белег в основата на черепа. — Той се накани да посочи, после размисли и посочи мястото на собствения си врат. — Точно тук.

За момент тримата зхиррзхианци само го гледаха. Нехуманоидните им лица бяха непроницаеми. Нзз-ооназ промърмори нещо на Трр-гилаг, който му отговори със същия тон. Свв-селик също се присъедини и в продължение на една минута те проведоха малка дискусия. Фелиан чакаше, мигаше срещу прашния вятър, който духаше в лицето му, и оглеждаше пейзажа. Последния път, когато бяха тук, беше съгледал нещо като пътека, излизаща от ъгъла на сградата, където беше неговата килия, и водеща към гората. Днес се надяваше да я разгледа по-добре.

— Хора няма фссс орган?

— Какво? — попита Фелиан.

— Белег от фссс орган — поясни Трр-гилаг. — Хора има тук? — Езикът му изскочи от устата и се насочи към корема на Фелиан.

Фелиан се намръщи. Там нямаше нищо, което да заслужава внимание. Освен малкия белег от операцията, когато на десет години му извадиха апандисита.

Белег, на който — сега, когато си помисли за това, го разбра — по време на дългия лекарски преглед през първия ден зхиррзхианските следователи бяха обърнали изключително голямо внимание.

— Не зная — каза той. — Ние нямаме същите имена на органите като вас. Какво върши един фссс орган?

Свв-селик изръмжа нещо, езикът му се застрелка. Трр-гилаг отговори — с нежелание, помисли си Фелиан — и после се обърна към Фелиан.

— Не подходящ тема — каза Трр-гилаг. — Ти казва за КИОРО.

— Няма много за разказване — отвърна Фелиан. Трр-гилаг нарочно бе променил темата, и то по подозрително груб начин. Дали този фссс не беше табу за обсъждане? Или беше нещо, за което зхиррзхианците не искаха хората да научат? И в двата случая заслужаваше да събере малко повече информация.

— Предполага се, че КИОРО е съкращение, съставено от първите букви на пълното наименование „Краткотрайно йонно-резонансно оръжие“. Това се знае от всички. Но почти никой не знае какво всъщност представлява и как действа КИОРО.

— Разкаже какво знае.

Фелиан пое дълбоко дъх. По гърба му пробягна студена тръпка. В Академията им бяха, показвали петдесет пъти запис, направен от стражеви кораб… И петдесетия път видяното беше също толкова зловещо, колкото и първия.

— Пет от най-добрите паволиански бойни кораба стояли в засада близко до Селадон — най-външната планета на системата. После нападнали трите кораба на Севкоорд, които били два пъти по-малки. Паволианците пуснали своите изтребители, ние — нашите.

— Ти видя ли?

Фелиан поклати глава.

— Това е станало преди тридесет и седем години. Тогава още не съм бил роден. Виждал съм само видеозаписи.

— Разкажеш още.

— Няма какво да разказвам — отговори Фелиан. — Паволианските изтребители се врязали в редиците на нашите кораби и боят започнал. Внезапно паволианската тактическа постройка рухнала. Те започнали да се оттеглят, а изтребителите на Севкоорд ги преследвали… на записа се вижда, че паволианските бойни кораби започнали да излизат от формацията. КИОРО избило всички на борда.

Настъпи кратка тишина, последвана от нова тристранна конференция. Фелиан продължи да върви, наблюдавайки гората отляво. Не беше сбъркал. Там наистина имаше пътека. Пътека, водеща към дърветата и храстите зад комплекса. Той леко зави към нея.

Конференцията зад гърба му свърши и Трр-гилаг попита:

— Как?

— Как ги е убило КИОРО? — Фелиан поклати глава. — Някакъв вид радиационно облъчване. Нямам представа.

Трр-гилаг, изглежда, мислеше върху чутото. Или пък слушаше как техният компютър се мъчи над превода.

— Защо КИОРО не използвано в нападение срещу зхиррзхианците? — попита той най-сетне.

Фелиан го погледна.

— Погледни фактите в очите, зхиррзхианецо. Не ние ви нападнахме, а вие.

— Не вярно — възрази Трр-гилаг. — Командири и старейшини казва. Човешки кораби напада първи.

— Ти присъствал ли си? — попита Фелиан. — Лично?

Езикът на Трр-гилаг изскочи два пъти.

— Не. Старейшина Кее’рдан казва…

— Аз пък бях там — прекъсна го Фелиан. — И не ме интересува какво казват твоите старейшини или твоите командири. Вашите кораби стреляха първи.

И обърна гръб на зхиррзхианеца. Лицата на убития му екипаж се появиха пред очите му. Рико, Ховър, Майърс, Чен Ки…

— Не говори срещу старейшини — смъмри го Свв-селик. — Старейшина племе Тоо’рр казва също.

— И старейшина племе Флии’рр — обади се Нзз-ооназ.

— Не ме интересува какво казват вашите старейшини…

— Не говори! — изръмжа Свв-селик и пристъпи към него. — Не говори срещу старейшини. Или наказание.

Фелиан сви устни. Значи така представяха тук нещата. Официалната линия явно бе, че отрядът с особено назначение на „Джутланд“ е агресор и е започнал сражението. И Свв-селик и Нзз-ооназ като лоялни функционери послушно приемаха тази линия, без да си позволяват да поставят под съмнение правотата на върховните зхиррзхиански власти и дори да слушат каквото и да било, което противоречи на официалната версия. Мозъците им бяха промити.

Абсолютен контрол, съчетан с абсолютно раболепие… и все пак, макар че в гърлото на Фелиан се надигаше презрение, той призна, че зхиррзхианската броня започва да се пропуква. Че се появява потенциално фатална пукнатина. Човешката история многократно бе показвала нестабилността на автократичните, манипулиращи информацията правителства, като се започне от нацистка Германия, мине се през Съветската империя и се стигне до китайското господство на куадарския режим в Селадония. Стигаше една подходяща искра, за да пламне пожар.

А тази искра можеше да бъде лъжата, с която тяхното правителство искаше да оправдае войната. И внезапно Фелиан разбра, че необходимият фитил може би е в ръцете му.

Трр-гилаг не се беше присъединил към стройния хор от укори на двамата други зхиррзхианци. Дори напротив, беше останал подчертано мълчалив.

— Аз бях там — повтори Фелиан и го погледна. — Аз зная какво се случи.

— Не говори срещу старейшини — предупреди го и Трр-гилаг. Но думите му бяха колебливи и неуверени — поне според Фелиан. Преди да ги произнесе, имаше една малка пауза. — Не хубав тема. Разкажи защо КИОРО не използувано срещу зхиррзхианци.

Фелиан се обърна и отново тръгна към горската пътека.

— КИОРО не е стандартно въоръжение на човешките кораби — каза той. — Противно на онова, което вероятно са ви казали вашите водачи, ние не убиваме заради самото убийство, а само когато е абсолютно необходимо.

— КИОРО използвано срещу други.

— Това оръжие беше използвано срещу паволианците. — Фелиан тъжно се усмихна. — Но паволианците са атакували първи.

Вече бяха стигнали до края на гората.

— Колко често използван КИОРО? — попита Трр-гилаг.

— Само веднъж — каза Фелиан. — Паволианците били достатъчно умни и капитулирали преди да се наложи повторното му използване. — Той погледна право в очите с три зеници на Трр-гилаг. — Другите нехуманоиди, с които сме имали конфликти, гледаха да не се стигне до неговото използване.

И пак се обърна към гората.

— Това тук прилича на пътека. Накъде води?

— Не ходи там — предупреди го Трр-гилаг.

— Няма — увери го Фелиан, направи още една крачка към дърветата, и видя, че приличните на трева растения в средата на пътеката са омачкани и под тях се вижда познатата червеникава прах, размесена с листа и клонки.

И шепа плоски, сиви, с големината на човешки пръст камъни.

— Само искам да зная накъде води — продължи той и направи още една крачка. Геологията заемаше последно място в списъка на науките, които беше изучавал с желание, но според него тези камъни приличаха на парченца кремък. С остри ръбове.

— Не ходи в гора — настоя Трр-гилаг.

— Има ли друг комплекс в тази посока? — продължи Фелиан, сякаш не говореха на него, и направи още една крачка. Накрая Нзз-ооназ щеше да осъзнае факта, че той няма да спре, и щеше да натисне бутона на усмирителния механизъм. Трябваше да стигне пътеката преди това да се случи. — Ще построите ли истински път през гората? — попита той през рамо. Още една крачка… две… три…

— Казар! — извика Трр-гилаг.

Ударът беше страхотен. Фелиан безпомощно се строполи на земята.

— Ей, не трябваше да правите това — озъби се той възмутено и вдигна глава, за да погледне тримата зхиррзхианци. — Нямах намерение да бягам.

— Ти не спрял — отвърна Трр-гилаг.

— Ти не ми каза да спра — възрази Фелиан. Тримата идваха към него, но от техния зрителен ъгъл за секунда или две лявата му ръка частично щеше да е скрита от погледите им. Внимателно, колкото се може по-незабележимо, той опипа почвата под пръстите си. — Само ми каза да не отивам в гората. И аз не отидох.

Трр-гилаг замълча, изразът му се промени в нещо, което можеше да се вземе за колебание. Пръстите на Фелиан намериха онова, което търсеха. Той придърпа камъка под дланта си и го стисна.

— Не ходи в гора означава ти спре — каза Трр-гилаг.

— Ще се постарая за следващия път да го запомня — изръмжа Фелиан. — Сега мога ли да стана?

Трр-гилаг направи знак на Нзз-ооназ. Фелиан почувства как магнитите го пускат.

— Благодаря — каза Фелиан, изправи се и заразтрива лакътя си. Нзз-ооназ беше насочил към него устройството точно така, както го бе сторил първия път, когато бяха използували усмирителния гащеризон. Означаваше ли това, че работи с дистанционен сигнал, например инфрачервен или ултразвуков, а не с радиосигнал? — В бъдеще предупрежденията ви трябва да са ясни — допълни той и докато разтриваше издрасканата си буза, дръпна ципа на гащеризона и незабелязано пусна камъка в пазвата си.

— Ти отива обратно в килия. Сега! — заповяда Трр-гилаг.

Фелиан обърна поглед към пътеката, която пресичаше храстите и се губеше между дърветата. Каквото и да имаше там, той не можеше да го види. Вероятно не беше нищо повече от зхиррзхиански еквивалент на вила.

— Добре — каза той. — Да тръгваме.

Трябваше да прояви известна ловкост, за да измъкне камъка от усмирителния гащеризон пред очите на тримата зхиррзхианци, които го следяха като безмълвни соколи. Но успя. Стиснал камъка в лявата си ръка, той подаде гащеризона през отвора и веднага се мушна под душа.

Вентилационната система, засмукваща въздуха през малките отвори на тавана, беше добра и Фелиан така и не успя да направи стъклената стена да се покрие с пара, но в клетката с душа положението беше съвсем различно. Той пусна горещата вода и под временната водна завеса разгледа новата си придобивка.

Беше малко съкровище, дълго може би пет сантиметра и широко три. Беше и тънко — не повече от три милиметра и макар ръбовете му да бяха остри, не бяха толкова остри, за да прережат материята на усмирителния гащеризон или зхиррзхианската кожа.

Но все пак този камък беше нещо. И самият факт, че държеше в ръката си твърд, потенциално опасен предмет, силно повиши самочувствието му. Ако можеше да го скрие и да намери начин да го наточи без неговите похитители да го хванат, този камък можеше да разкрие пред него широка гама нови възможности.

Засега не беше сигурен какви точно са тези възможности. Но се надяваше, че все ще измисли нещо.

Фелиан се изми, излезе изпод душа, стиснал камъка в ръка, и започна енергично да си бърше косата. Все още не беше сигурен как успя толкова лесно да го скрие, но колкото повече мислеше, толкова повече разбираше, че конструкцията на зхиррзхианската ръка не дава възможност незабелязано да се скрие такова нещо и тъкмо затова не го бяха открили. Фелиан седна на леглото и докато обличаше гащеризона, издърпа лекичко най-дясното от шкафчетата под леглото и пусна камъка до смачканата спасителна чанта.

Останалата част от деня прекара по познатата му вече програма, разпределяйки времето си между изометрични упражнения, запаметяване на залата отвън и непрестанни размишления как да избяга. На няколко пъти изпита желание да отвори шкафчето и да докосне камъка, да почувства ръбовете му, да се увери, че е все още тук. Но устоя на изкушението. Беше забелязал, че наблюдението им намалява с падането на нощта. Тогава щеше да може да извади камъка и да го премести в по-сигурно скривалище.

Но този момент така и не настъпи. Фелиан лежеше по гръб и сънливо наблюдаваше лениво работещите зхиррзхиански техници, когато вратата на залата неочаквано се отвори и шестима зхиррзхианци влязоха и се насочиха право към килията му. Двама носеха същите дълги сиви тояги, които беше видял в ръцете на охраната на пирамидата при първото си излизане. Други двама държаха някакви прибори с големината на джобно фенерче. Последните двама изглеждаха невъоръжени.

— Какво става? — попита Фелиан, когато се струпаха пред килията му. Двамата невъоръжени отидоха при вратата, другите четирима застанаха от двете й страни. Фелиан разтревожен забеляза, че и четирите оръжия са насочени през стъклото към лицето му. Отблизо дългите тояги бяха още по-отвратителни. — Какво става? — повтори той този път по-малко агресивно. За разлика от огнестрелните оръжия и ракетите на Мироопазващите сили, зхиррзхианските кораби бяха използували високоенергийни лазери. Ако насочените към него тояги и фенерчета бяха умалени версии на тези оръжия, те можеха да го убият и през стената. Може би тъкмо това беше причината, поради която килията беше от стъкло.

— Ти помести! — заповяда един глас зад него.

Фелиан се обърна. Беше Трр-гилаг. Езикът му се мяташе навън и навътре от устата, приличната на тирбушон опашка се размахваше с двойно по-голяма от нормално скорост.

— Какво става? — попита за трети път той.

— Ти помести! — повтори Трр-гилаг. Езикът му спря да се движи и посочи към душа. — Застане там.

Фелиан безмълвно се изправи и отиде под душа. През цялото време оръжията неотклонно, го следяха. Вратата на килията се отвори и двамата невъоръжени зхиррзхианци влязоха вътре. Единият остана до вратата, другият отиде до леглото на Фелиан, измъкна чекмеджето, избута чантата и извади камъка.

Фелиан наблюдаваше Трр-гилаг.

— Не правилно — каза зхиррзхианецът. — Не взима.

— Разбирам — отговори Фелиан. Думите излизаха механично от изсъхналата му уста. Значи беше сбъркал. Цялата му интелигентност, всичките му хитрости — всичко е било напразно. Те бяха знаели за камъка може би още от момента, в който го беше взел.

Не! Не бяха знаели. Камъкът беше престоял в чекмеджето цели дванадесет часа. Ако бяха знаели от самото начало, сигурно щяха да го вземат по-рано.

Той погледна към двамата зхиррзхианци, които излязоха от килията и затвориха вратата. И все пак те знаеха къде го беше скрил. Знаеха точно къде се намира… зхиррзхианецът веднага го намери, без колебание и ровичкане. А от начина, по който нахлуха в килията, беше готов да се закълне, че го бяха открили точно в този момент.

Как?

Първият зхиррзхианец заобиколи килията и отиде при Трр-гилаг. Двамата разговаряха тихо около една минута, премятаха камъка между пръстите си и го разглеждаха. Фелиан ги наблюдаваше и през ума му като подгонени от есенен вятър листа се въртяха различни мисли. Че зхиррзхианците имат слаби телепатични способности и са разбрали за камъка току-що. Че имат силни телепатични способности, но не всички, и някой с такива способности току-що е пристигнал. Че току-що са извършили някакво нощно сканиране на килията му — достатъчно чувствително, за да открие парче кремък с обем пет кубически сантиметра и да установи точно къде се намира. Че имат директен информационен канал с Бога и Бог не желае Фелиан да се измъкне точно сега.

Или че по-вероятно са знаели през цялото време и просто са си играели с него. Че са му позволили дванадесет часа да храни илюзорни надежди и са знаели, че няма да използва камъка.

Трр-гилаг го погледна и повтори:

— Не правилно. Утре не ходи навън.

— Не е честно — протестира Фелиан. Много добре разбираше, че този аргумент е безполезен, но също така знаеше, че трябва да опита. — Ти не каза, че не е позволено. Освен това аз трябва да излизам. Имам нужда от слънчева светлина.

— Ти наказан — отвърна Трр-гилаг. — Не прави пак.

И се обърна и закрачи към вратата. Другите го последваха. Техниците в залата продължаваха да работят, като че ли не бе станало нищо.

Бавно, вдървено Фелиан се върна при леглото си. Добре. Беше изгубил камъка. Но пък погледнато обективно, не се беше и надявал, че с негова помощ ще може да избяга. Беше изгубил камъка, но на негово място беше получил допълнителна информация, която щеше да съобщи, когато се върнеше в Общността.

Легна и затвори очи. И се опита да си изясни какво представлява тази информация.