Хаос

Централноафриканската република

— Е, какво мислиш, Букър? — прошепна сержант Пол Ривърс.

Букър Сайкс продължи да оглежда развалините на град Киву с нощния бинокъл.

— Не бих искал да съм роден в дупка като тази. Бяха оставили сержант Бърни Циплицки да пази джипа им на няколко мили от Киву. Въпреки че Хариби Дайс беше най-голямата заплаха за региона, смъртта му не беше успокоила размириците: банди въоръжени младежи обикаляха Киву и околните села и се напиваха и дрогираха така, че едва гледаха. Което всъщност бе улеснило Сайкс и малкия му екип.

По пътя от Рафай ги спряха на импровизиран контролно-пропускателен пункт. Четиримата младежи там чакаха да претърсят и изнудят всеки, достатъчно глупав да пътува през конфликтния район. Пунктът се намираше на място, където дърветата растяха досами пътя, и превозните средства не можеха да обърнат. Младежите накараха американците да слязат от джипа и докато единият ги държеше на прицел, другите започнаха да претърсват джипа, който Букър бе купил в Банги с пари, дадени им от Мърсър за акцията.

Сайкс беше подготвен за това и всъщност дори се надяваше да се случи, защото искаше да имат оръжия, когато навлязат в джунглата.

Момчето, което наблюдаваше командосите от Делта Форс, беше около седемнадесетгодишно, арогантно и с кръвясали очи. Държеше автомата небрежно. Тримата американци бяха едри, а хлапакът знаеше от личен опит, че куршумите по-лесно улучват едрите хора. Повече го интересуваха картоните с цигари и другите неща, които Сайкс беше натоварил в джипа тъкмо за такива засади. Беше подредил всичко така, че да накара бунтовниците да ровят надълбоко в багажника на очукания „Чероки“.

— Хей, вижте! — възкликна едно от момчетата, които претърсваха багажника, и измъкна нова футболна топка. И точно както беше предвидил Букър, я подритна към онзи с калашника.

Сайкс наблюдаваше очите му и веднага щом се отместиха от пленниците към приближаващата се към него топка, пристъпи към действие заедно с хората си. Хвърли се напред, сграбчи дулото на калашника и го вдигна към небето. Бърни Циплицки държеше навито на стегнато руло списание. Вътре имаше дълъг осемнадесет сантиметра пирон с наточен като игла връх. Замахна със списанието, запрати пирона като стрела и той се заби до половината в рамото на младежа, намерил футболната топка. Ако беше решил, че се налага, Циплицки щеше да забие пирона в окото и оттам в мозъка на хлапето. Момчето извика от болка.

Пол Ривърс, метър осемдесет и два, най-едрият от тримата командоси, се хвърли покрай ранения африканец и блъсна с цялата си тежест задната врата на джипа. Двете хлапета вътре още не бяха реагирали на атаката. Ударът на тежката врата, съчетан с теглото на Ривърс, счупи три от четирите крака, стърчащи навън.

Сайкс удари младежа с автомата с лакът в челюстта и той се строполи в безсъзнание на земята. Бърни повали хлапака с пирона в рамото с ритник в слепоочието.

Атаката продължи само четири секунди.

Преди да продължат, Циплицки, медикът на екипа, извади пирона от рамото на африканеца и го превърза. Не можеше да направи много за счупените крака, освен да им им сложи шини от съчки и да бие на двете момчета морфин, който да ги приспи за два часа. Поваленият от Букър хлапак не се нуждаеше от морфин, за да остане в безсъзнание.

Букър Сайкс провери оръжията с едва прикрито презрение. Автоматите вършеха работа, въпреки че не бяха почистени. Мразеше оръжията. Либералните организации в Щатите обичаха да подчертават, че САЩ са най-големият износител на оръжия в света. И в цифрово изражение това беше вярно, но пропускаха да споменат, че оръжията на стойност милиарди долари обикновено са самолети като АУАКС и изтребители Ф — 16 или бойни кораби, преминали разцвета си, оръжейни системи, които не се използват за друго освен за учения и крайбрежни операции за нарушители на морската граница.

А тук, в Африка, както и навсякъде другаде по света, имаше автомати АК — 47. Над сто милиона от тях бяха разпръснати по земното кълбо. Човек можеше да си купи автомат на пазарите в повечето страни от Третия свят само за петдесет долара. Членовете на екипа мислеха да си купят оръжия в Банги, но не искаха да губят време, докато установят контакт с търговците.

Букър беше виждал калашници на четири континента и смяташе, че причиняват повече смърт и нещастие от всяко друго оръжие, откакто пещерните хора са започнали да се бият с тояги. Атомните бомби бяха убили сто и шейсет хиляди души в Нагасаки и Хирошима, но хората с автомати АК бяха причинили смъртта на десет пъти повече хора само в Африка.

Къде бяха протестиращите, негодуващите срещу факта, че Русия и бившите й сателитни държави са наводнили световния пазар с калашници, без да се интересуват кой ги използва? Ако американското правителство обаче се опиташе да продаде няколко зареждащи с гориво във въздуха самолети КС-135 на Тайван, всички крещяха, че са войнолюбци Това го вбесяваше.

Оставиха на завързаните хлапета няколко картона цигари и храна и продължиха към Киву. Здрачаваше се, когато наближиха, и вместо да рискуват да попаднат в неизвестна ситуация, Букър заповяда на Циплицки да остане в джипа, а той и Ривърс тръгнаха да разузнаят.

— Какво мислиш за града, тъпако? — каза Ривърс на капитана си. В Делта Форс рангът нямаше особено значение.

— Изглежда спокоен — измърмори Букър.

Хотелът, в който беше отседнала Кали, беше безлюден. Собственикът му — ливанецът — беше избягал със семейството си. Двама младежи седяха на верандата — напитките от бара и храната от ресторанта отдавна бяха откраднати, — гледаха бавно течащата река и проявиха интерес само когато част от брега се срути във водата. Двама мъже човъркаха изоставения ландроувър на Кали. Тя беше казала, че му трябват само гуми, затова Сайкс се изненада, че джипът все още е тук. Настрои бинокъла и забеляза тъмно петно под шасито. Някой беше източил маслото или по-вероятно бе изстрелял няколко куршума в двигателя. Наоколо хората се опитваха да възстановят живота си. Възрастна жена седеше На вратата на кирпичената си къщурка и държеше плачещо бебе. Букър си помисли, че майката на детето сигурно е изнасилена и убита.

Мразеше Африка. Тук ужасът никога нямаше да спре.

— Какво да направим, капитане? Да влезем веднага или да изчакаме?

— Мърсър каза, че селото, което търсим, е на два часа път. Не виждам коли или камиони, които може да ни следят, но предпочитам да тръгнем, когато се мръкне.

— Ясно.

Сайкс искаше да заобиколят Киву, но единственият път минаваше през центъра на града. Той провери тактическите радиопредаватели и изпрати Ривърс в джипа със заповед да се приближат към Киву в три след полунощ.

Не си спомняше колко нощи е наблюдавал градчета като Киву в Ирак, Афганистан, Пакистан, Сомалия, Судан и още десетина страни — веднага ги забравяше. Тази мисия обаче беше свързана с Мърсър и това я правеше много по-важна.

Не знаеше какво да мисли за Мърсър. Той несъмнено беше най-умният и проницателен човек, когото познаваше. Справяше се добре във всякакви трудни положения, въпреки че не беше служил в армията. По душа беше самотник, но изглежда, привличаше хората и те намираха в него спокойствие и сила, без дори да го съзнават. Сайкс много добре бе видял как го гледа Кали, въпреки че Мърсър не загряваше абсолютно нищо. Знаеше, че Мърсър все още скърби за Тиса Нгуен, но ако не се стегнеше, щеше да пропусне една необикновена жена.

Мърсър беше близък приятел на заместник-съветника по националната сигурност, а дружеше с обикновени хора като Хари Уайт. Имаше купища пари, но не беше високомерен и претенциозен. Букър не можеше да разбере какво го кара да се забърква в неща, от които другите бягат. Подозираше, че и самият той не знаеНе го беше разпитвал подробно защо се е присъединил към военните и после доброволно е пожелал да участва в най-опасните мисии, защото ако разбереше истината, вероятно вече нямаше да може да си върши работата.

Нямаше електричество и когато слънцето се скри зад хоризонта, Киву сякаш замря. Бунтовниците на верандата на хотела взеха оръжията си и влязоха в стаята, която си бяха присвоили. Жената с бебето се прибра и запали фенер, но го остави да свети само докато нахрани детето и го сложи да спи. В девет единствената улица и малкият площад опустяха.

Букър обаче се придържаше към плана си и въпреки че насекомите вече проникваха през бариерата на репелента и смучеха кръвта му, седеше неподвижно на скалата и наблюдаваше как Киву заспива.

В три без петнадесет се обади на Ривърс, каза му, че всичко е наред, и се върна стотина метра по пътя. Щом чу бръмченето на джипа на фона на жуженето на насекомите и звуците на нощните животни, отново се свърза с Пол, заповяда му да спре и да го изчакат.

След малко Букър и Ривърс безмълвно застанаха зад колата, а Бърни Циплицки до отворената предна врата. Забутаха „Чероки“ — то по пътя. Верен на ролята си на шегаджията в екипа, Бърни каза на Сайкс и Пол да осигурят конските сили, той щял само да управлява.

Минаха безшумно през Киву и продължиха по пътя още двеста метра. Букър и Ривърс бяха целите в пот и пухтяха като впрегатни коне.

— Да не се уморихте? — подметна Циплицки. — Май не трябваше да натискам спирачката.

— Голям задник си, Бърни — изхриптя Пол.

— Непрекъснато ми го казват — захили се Циплицки.

— Да се качваме — заповяда Сайкс.

Върни подкара джипа, без да пали фаровете, използваше прибора за нощно виждане. След около миля увеличи скоростта на четиридесет. Нахлуващият през смъкнатите стъкла вятър беше горещ и вонеше на близката река, но не можеха да затворят, защото трябваше да наблюдават джунглата с насочени навън и готови за стрелба оръжия.

След два часа и половина стигнаха до мястото, където Сцила се вливаше в Чинко. Някой беше разрушил сала, за който бе споменал Мърсър. Варелите бяха пръснати по брега. От металната плоскост нямаше и следа.

— Оттук ще продължим пеша — каза Букър. — Да скрием джипа и да изчакаме до разсъмване. Не искам да се препъваме из джунглата като слепци.

На зазоряване се приближиха до селото. Нощните животни вече се бяха сврели в дупките си, а дневните тепърва щяха да се появят. Нямаше следи от човешко присъствие, но не можеха да рискуват. Минаха покрай старата мина и видяха дупката, през която Мърсър и Кали бяха изхвърлени от струята в реката. По-нататък беше селото. Прикриван от Циплицки и Ривърс, които останаха в гората, Сайкс излезе на поляната. От селото не беше останало нищо освен почернели изгорели купчини. Вонеше на разложена плът.

Догади му се от безсмислието на всичко това.

Огледа се за стелата. Мърсър бе казал, че била висока два метра и нямало начин да не я види. Без да е в състояние да се отърси от чувството, че го наблюдават, Букър обиколи поляната. Тревата беше осеяна със стотици гилзи. Той вдигна една. Още миришеше на барут. Мина покрай купчина камъни, без да им обръща внимание, после спря и се върна.

Присви очи на измамната светлина на зората и се взря в странните надписи на по-големите парчета.

— Мърсър няма да е доволен — каза на глас. Забърза към дърветата, където чакаха Ривърс и Циплицки.

— Какво става, шефе?

— Стелата е разрушена. Останали са само парчета колкото тухли.

— С експлозив ли? — попита Бърни.

— Не. Бих казал, че са я разбили с чукове или приклади. Освен това имам чувството, че не сме единствените хора в района.

— Може би селяните се връщат.

— Не и в пет сутринта — тихо отговори Букър, обмисляше възможностите за избор. Беше спал по време на полета за Африка, но това беше преди тридесет и шест часа, и беше изтощен. Клепачите му пареха, сякаш в очите му имаше пясък, но беше обучен да не обръща внимание на такива неща. Бързо измисли план и даде нареждания. Циплицки и Ривърс хукнаха, а Сайкс остана в джунглата да наблюдава поляната. Не чуваше никакъв шум, но беше сигурен, че не е сам.

Запромъква се предпазливо като дебнещ леопард и обиколи селото в широк полукръг, като внимаваше да не се показва върху скалата над реката, но не откри нищо.

Пол и Бърни се върнаха след единадесет минути и ако не беше толкова изнервен, Букър щеше да ги упрекне, че са се забавили, докато пробягат двете мили до джипа и обратно. Двамата донесоха три големи раници, които издържаха седемдесет и пет килограма. Сайкс и Ривърс оставиха Циплицки да наблюдава гората, занесоха раниците до разрушената стела и започнаха да ги пълнят с отломки от древния паметник.

Напълниха първата и Пол я вдигна.

— Осемдесет — осемдесет и пет кила.

— Слава Богу, че трябва да ги мъкнем само една миля — рече Букър и рязко вдигна глава, когато на дървото до него внезапно кацна птица. Изчака няколко секунди, но нищо друго не се случи.

Вече бяха събрали всички големи парчета и търсеха из тревата и по-малките, когато Циплицки стреля. На единствения му изстрел отвърнаха поне седем-осем автомата. Сайкс и Ривърс се хвърлиха на земята, изблъскаха раниците пред себе си за прикритие и опряха оръжията си на останките от безценната реликва.

Циплицки дотича при тях. Имаха по два резервни пълнителя — само толкова носеха хлапетата, от които ги бяха взели. Съвсем не бяха достатъчно за продължителна престрелка. Но пък от джунглата вече не стреляха.

— Дискретност, мамка му — изръмжа Букър, изстреля кратък откос към дърветата и нарами раницата. Бърни и Пол направиха същото и тримата забързаха към джипа.

Раниците бяха тежки и ги удряха по гърба и само след стотина метра Сайкс капна. А после нещо в кръста му се скъса. В тила му експлодира безмилостна, остра като нож болка. Всяка стъпка засилваше агонията, но той не спря. Стисна зъби и дори не си помисли да хвърли раницата.

От джунглата пак откриха стрелба. Стреляха хаотично и принуждаваха командосите да бягат на зигзаг.

Букър се мръщеше от болка при всяка крачка. Повтаряше си да не й обръща внимание, но агонията беше неописуема. От кръста му плъзваха парещи вълни болка и когато се извъртеше, за да стреля назад, допълнителното напрежение изпращаше в мозъка му огнени мълнии.

Беше носил ранен в Афганистан, местен боец, улучен в корема, но сега беше съвсем различно. Тежестта на раницата го теглеше към земята и го караше да се пита какво е направил, че да заслужи такова мъчение. Погледна хората си. И те изпитваха болка. Беше изписана на лицата им и се виждаше в потта, стичаща се по тях. Дори якият като бик Пол Ривърс едва се крепеше.

Но продължиха да тичат.

Стигнаха до мината, спуснаха се при взривения насип и излязоха от другата страна. Краката им се движеха като бутала. Сайкс залитна и усети, че Циплицки подпря с рамо раницата му, за да му помогне да извърви последните няколко крачки.

Колкото и невероятно да беше, успяха да надбягат нападателите, които трудно си проправяха път през гъстата джунгла. Един от тях, осъзнал, че набелязаните жертви им се измъкват, изскочи от храстите. Ривърс бе последен в колоната и задачата му беше да им пази гърба. Поглеждаше през рамо на всеки няколко секунди. Видя как мършавият африканец изскочи от джунглата и без да забавя крачка, изстреля кратък откос. Бунтовникът падна, сякаш го бяха дръпнали с въже.

— Който стигне последен, е педал — задъхано каза Бърни и преглътна сухо.

В следващия миг повърна и струйка жлъч потече по брадичката му и закапа по ризата му.

От джунглата зад тях изскочиха още бунтовници.

— Капитане! — извика Ривърс.

Без да спират да тичат, защото знаеха, че спрат ли, няма да могат да тръгнат, тримата командоси изстреляха унищожителна стена от автоматичен огън. Разстоянието беше твърде голямо, но един бунтовник падна, а другите се скриха.

Последният етап от бягството бе по лек наклон и тримата оставиха гравитацията да върши работата им и да ги тегли надолу. По лицето на Сайкс се стичаха сълзи. Плачеше за пръв път, откакто бе починала баба му, тогава беше дванадесетгодишен.

Джипът беше добре скрит край пътя. Пол не си направи труда да махне клоните, с които го бяха замаскирали. Отвори задната врата и се обърна, за да изхлузи раницата в багажника. Тениската му беше подгизнала от кръв на раменете, където ремъците се бяха впили в кожата му.

Въпреки болката, или може би тъкмо заради нея, Букър изчака Циплицки да свали раницата си след него. Ривърс скочи зад волана. Бърни хвърли раницата си, бутна Букър на задната седалка, качи се отпред и тресна вратата.

Пол запали и излезе на заден ход от джунглата. В същия миг трима бунтовници стигнаха до калния бряг, където бързата Сцила се вливаше в бавно течащата Чинко, и откриха огън веднага щом видяха джипа. Задното стъкло се пръсна и обсипа Циплицки и Сайкс с дребни парченца. Бърни измъкна една гумирана подложка и намести трите раници върху нея. През това време Букър стреляше през пръснатото стъкло.

Куршум улучи задната гума и я спука. Ривърс се бореше с волана. Не смееше да намали, макар да знаеше, че джантата ще се изкриви, ако не го направи.

— Какво е положението отзад?

— Един момент — отговори Циплицки.

— По дяволите! Нямаш момент.

Пред джипа изскочиха още трима африканци и препречиха пътя им към Киву.

Куршумите им пробиха дупки в предното стъкло, строшиха страничното огледало и спукаха радиатора. От капака се вдигнаха талази пара.

— Влизам! — извика Пол. Воланът се тресеше толкова силно, сякаш по него течеше електрически ток. — Дръжте се!

Рязко завъртя волана наляво, към широката река. Брегът беше на метър и половина над водата. Пол настъпи газта и двигателят реагира така, сякаш знаеше, че ще загине славно.

Джипът стигна до брега, полетя над водата и пльона в нея като хипопотам. Понесе се по бавното течение, въртеше се в невидимите водовъртежи. И започна да потъва.

— Как е отзад? — попита Пол. Водата бързо заливаше пода.

— Може да помогнеш, като изгребват водата — отвърна Бърни, докато се мъчеше да намести раниците. Сайкс му помагаше, доколкото можеше, макар гърбът да го болеше адски.

Ривърс се прехвърли отзад, за да им помогне с раниците. Водата вече беше само на два-три сантиметра под строшеното стъкло. Нахлуеше ли вътре, джипът щеше да потъне като камък.

— Има ли пирани в тая река? — попита Бърни, без да вдига глава.

— Те живеят в Южна Америка, тъпако. Обаче има крокодили, големи са като моторници.

Вълна заля задната част, багажникът се напълни за секунди и Бърни протегна ръце да отвори задната врата. Джипът потъна. На повърхността останаха само леки вълнички.

Бунтовниците на брега се развикаха радостно. Не бяха успели да вземат плячка, но бяха доволни, че чужденците са мъртви.

И изведнъж на тридесетина метра от мястото, където бе изчезнал джипът, водата неочаквано се разпени и от реката се показаха огромни челюсти, зейнала червена паст с остри като ками зъби. Африканците я засочиха и се отдръпнаха, когато останалата част на чудовището изскочи от дълбините. А после сякаш изплю тела. До пастта му изскочиха три глави. Първо един мъж, а после и втори скочиха върху гърба на страшилището. Вторият помогна на третия да се качи върху него, а първият направи нещо близо до широката му задница.

— Бързо — каза Бърни, докато измъкваше Букър от водата.

Идеята за триместната надувна лодка беше на Мърсър. Той бе казал, че след като ще са в близост до река, някои пътища може да са непроходими. Сайкс купи лодката от доставчик на екипировка във Вирджиния. Моделът му хареса, пък и носът беше като уста на акула. Плати доста, за да я закарат със самолета до Африка заедно с тях. Бяха я изблъскали от задната врата в мига, когато джипът започна стремглаво да се отправя към дъното на реката. Циплицки дръпна връвта на мо-тора и гумената лодка се напълни със сгъстен въздух.

Сайкс се претърколи над меките перила, а Пол се залови с извънбордовия двигател с мощност пет конски сили. Витлото се завъртя. Свръхнатоварената надувна лодка не изрева, но сравнително бързо набра скорост, Бунтовниците на брега ги гледаха как се скриват от поглед, без да са сигурни какво точно виждат.

— Надувайте, момчета! — весело извика Бърни. — Да стане на парчета…

Въпреки болката в кръста Букър не можа да не се усмихне.