Хаос

Асуан, Египет

Мърсър си спомни последния път, когато беше идвал в Египет. Преди няколко години бе прекарал две седмици по река Нил с една дипломатка от Еритрея, казваше се Саломе. Оттогава не беше чувал нищо за нея. Споменът извика загадъчна усмивка на устните му.

— За какво се замисли? — попита Кали.

Седяха край басейна на луксозен хотел на остров Елефантин в средата на бавно течащия Нил. Туристически корабчета и лодки с триъгълни платна браздяха водите на реката между тях и град Асуан.

— Идвал съм тук с една дама — отвърна той. Не искаше да скрие истината с лъжа, съшита с бели конци, каквито и да бъдеха последиците.

— Щастливка — отбеляза тя. — Дошла е на романтична почивка, а аз трябва да търся стари гробници и мръсни бомби.

Ако не друго, Кали очевидно поне не беше ревнива.

Букър се приближи до масата им. Беше с черна тениска и къси панталони. Изглеждаше внушително, както винаги, дори малко застрашително. Седна и изпъшка: гърбът още го болеше.

— Намерих яхта.

— Идеално.

Мърсър бе казал на Айра Ласко за местонахождението на стелата и адмиралът бе докладвал на президента. Два часа по-късно Айра се обади на Мърсър и му каза, че все още не искат да намесват египетското правителство. Истината беше, че изобщо не искаха да намесват египтяните, стига да беше възможно. Според условията на международните закони гробницата и всичко в нея принадлежеше на Египет. Никой в администрацията не искаше да види още една близкоизточна държава с ядрен потенциал. Отношенията с Кайро бяха добри, но това не означаваше, че в бъдеще не може да се влошат. Като в много други арабски нации, сред египтяните също имаше фундаменталисти, които изгаряха от желание да превърнат страната си в теокрация.

Така че се реши Мърсър, Кали и Букър да пътуват до Египет като туристи и първо да разузнаят потопената долина. И ако е възможно, президентът искаше да отмъкнат аламбика. От приятелско посещение в Кипър беше отклонен ракетоносач, който щеше да мине транзитно през Суецкия канал. Ако успееха да вземат аламбика, щяха да се срещнат с кораба на пустинния бряг на Червено море. На този етап местонахождението на гробницата на Александър Велики щеше да бъде разкрито по такъв начин, че да извлече политически дивиденти за Съединените щати. Ако тримата не можеха да вземат аламбика тайно, дипломатите щяха да измислят друго решение.

Въпреки че началото на долината Шута беше само на половин миля от брега на язовир „Насър“, Мърсър реши да използват яхта, вместо самолет, за да стигнат до потопената гробница. Трябваше да носят много неща и не вярваха, че чартърните компании ще запазят действията им в тайна.

Така че сутринта Букър беше отишъл да търси яхта. — Каква е? — попита Мърсър.

Сайкс се ухили.

— Дано да си гъст с правителството, защото единствената, която ще ни свърши работа, е „Рива“.

Мърсър беше запознат с италианския производител на луксозни яхти и можеше да си представа какъв е наемът.

— Колко плати все пак?

— Осемнадесетметрова „Меркурий“. Има компресор за презареждане на акваланги, за което, разбира се, платих допълнително. Според търговския агент максималната й скорост е четиридесет възела и беше свободна само защото двойката германци, които са я били наели за тази седмица, се натъкнали на малък проблем: съпругът заварил жена си в леглото с деловия си партньор. И тъй като не искаме да използваме екипаж на собственика, цената е само две хиляди долара на ден.

Кали изтръпна.

— Адмирал Ласко ще трябва да прояви доста изобретателност, за да обясни това на следващото обсъждане на бюджета.

Мърсър си сложи слънчевите очила и попита:

— Кога може да тръгнем?

— В момента пълнят резервоарите.

Освободиха трите стаи — Мърсър плати с кредитна карта — и отидоха с ферибот до пристанището за яхти. Уличните търговци ги наобиколиха: държаха да им продадат статуетки, пощенски картички, тениски и какви ли не други сувенири. До пощата се бяха наредили таксита. След десетина минути вече минаваха по стената на язовира, дълга две мили грамада, преграждаща Нил.

Построеният за един милиард долара през шейсетте години на двайсети век язовир бе финансиран частично от Съветския съюз в политическа маневра за влияние в региона и от приходите на Египет от Суецкия канал. За да се отвори пространство за огромното водохранилище с площ хиляда и петстотин квадратни мили, в Северен Судан и Южен Египет бяха изселени сто хиляди нубийци, повечето в неплодородни земи. Двадесет древни храма и светилища бяха демонтирани и построени отново на безопасно ниво над водата. Безброй други древни обекти бяха залети и непроучени.

Язовирът сдържаше водите на Нил да не излизат от коритото и да наводняват селата по поречието, но пък не позволяваше на богатите на хранителни вещества наноси да стигнат до нивите и това налагаше вноса на милиони тонове торове годишно. Крехката делта на Нил постепенно ерозираше без запълването с пръст от вътрешността на Африка и замърсяването със сол от Средиземно море беше стигнало чак до Кайро.

Спряха на пристанището на десет мили южно от стената. Мърсър плати на шофьора, а Букър извади чантите им от багажника. Водите на язовир „Насър“ бяха тъмносини и спокойни, оградени от пустинни хълмове, тук-там осеяни с палми. Това напомни на Мърсър за язовира „Пауел“ в Юта. Още нямаше десет сутринта, но слънцето печеше безмилостно.

Търговският агент поздрави Сайкс като брат, когото не е виждал отдавна, и нареди на двама души да занесат багажа им до пристана. Сред шлеповете, моторниците за водни ски и тридесетметровите туристически кораби „Рива“ изглеждаше като чистокръвен жребец в стадо шетландски понита.

Яхтата беше широка, но с дългите си елегантни линии приличаше на копие. Имаше платформа за гмуркане, а над главната каюта — открита рубка. Корпусът беше боядисан в черно, а надстройката и сводът на радара бяха снежнобели. Двигателите бяха МАН, хиляда и триста конски сили. Изглеждаше съвсем нова. Името и „Изида“, беше написано със златисти букви на носа.

Кали щипна Букър по бузата и погледна Мърсър.

— Знаеш как да се държиш с дамите. Мърсър щеше да наеме лодка с весла.

— Да де. И щеше да ме накара да греба — засмя се Сайкс.

— Никакви бунтове на борда — изсумтя Мърсър. Раболепният търговски агент тръгна да им показва яхтата. Демонстрира как се изважда малката надувна лодка, показа им компресора и водолазната екипировка. Вътрешността на яхтата беше елегантна като външността. Мебелите бяха тапицирани с естествена кожа, двете бани бяха облицовани с мрамор, леглата бяха с копринени чаршафи. Камбузът беше малък, но функционален, а хладилникът беше пълен. Имаше и други запаси. Мърсър намери най-различни алкохолни напитки в барчето и заяви, че е доволен.

Агентът носеше безжично устройство за плащане и щастливо прокара през процепа кредитната карта на Мърсър. Дори да имаше въпроси за двамата мъже и жената, които щяха да плават цяла седмица сами на яхтата, ги запази за себе си.

— Само като си помисля колко много пари похарчи — каза Букър.

— Когато приключим тук, ще имам достатъчно за полет с космическа совалка.

В главната каюта на носа имаше голямо легло и баня и Кали веднага си я поиска. Сайкс вече беше хвърлил чантата си в другата голяма каюта и остави за Мърсър единичното легло в каютата в ъгъла. Ухили се и кимна към затворената врата на главната каюта.

— По дяволите, просто отиди там. Мърсър се усмихна печално.

— Имам чувството, че ако не беше ти, щяха да ме поканят.

Сайкс поклати глава.

— Откачени бели!

Мърсър хвърли брезентовата си чанта на леглото, преоблече се в къси панталони и тениска с емблемата на Пенсилванския университет и излезе на палубата. След малко дойде и Кали. Беше по сандали, шорти и горнище на бански. Червените й коси падаха на раменете в блестящ водопад. Мърсър я виждаше за пръв път разсъблечена и разбра, че не е оценил правилно тялото й. Гърдите й бяха малки, но идеално оформени, а краката й изглеждаха безкрайно дълги. Кожата й беше безупречно гладка.

— Съжалявам — засмя се тя. — Обаче Букър е с нас и… не се чувствам удобно.

— Няма нищо — отвърна Мърсър, приближи се до нея и вдъхна уханието на лосиона й против слънчево изгаряне с аромат на тропически плодове. — Ако не те доведа до оргазъм с викове в първите пет секунди, той няма да чуе нищо.

Кали го плесна закачливо.

— Прасе.

Търговският агент — още стоеше на кея — успя да развърже въжетата, без да откъсва очи от Кали. Мърсър включи двигателите и изкара яхтата от пристана. Около тях имаше много лодки, предимно риболовни, и един туристически кораб, който се връщаше от редовната си шестдневна екскурзия до Абу Симбел. Мърсър поддържаше скорост от десет възела и въртеше кормилото, за да свикне с реакцията на яхтата. Изненада се, като установи, че е бързоподвижна като джет.

Неколцина туристи от кораба им махнаха, докато минаваха, но рибарите или не им обръщаха внимание, или ги оглеждаха със зле прикрита завист. Движението се разреди, когато се отдалечиха от брега, и Мърсър увеличи скоростта. Яхтата реагираше мигновено и колкото повече Мърсър искаше от нея, толкова повече му даваше. Накрая се плъзгаха по водата с тридесет и осем възела.

Смехът на Кали отекна над рева на моторите и свистенето на вятъра.

— Жестоко! — изкрещя тя.

Гърдите и гърлото й бяха поруменели, устните й бяха разтворени, очите й блестяха. Приливът на адреналин очевидно я възбуждаше. Мърсър също го почувства, отново прокле присъствието на Букър и погледна през рамо. Сайкс му намигна подигравателно.

Плаваха встрани от туристическите маршрути и водите сякаш бяха техни. Мърсър обядва на щурвала, наслаждаваше се на залците питка, намазани с пюре от нахут, сусам, лимонов сок и чесън, които Кали му пъхаше в устата. И въпреки че бирата беше създадена в Египет преди хиляди години, в днешната мюсюлманската страна нямаше модерни пивоварни, така че се задоволиха с италианска „Перони“ от хладилника.

Букър и Кали се редуваха да го сменят на кормилото. Кали си облече широк памучен панталон и тениска, за да се предпази от слънцето, сложи си бейзболна шапка, за да прибере разрешените си от вятъра коси.

В шест и половина се насочиха на запад, сякаш гонеха слънцето, което се скриваше зад пясъчния хоризонт и оцветяваше пустинята около големия залив пред тях в стотици оттенъци на червено и виолетово. Кали бе особено красива на аления му блясък.

Според глобалната система за позициониране на яхтата долината Шута се намираше в края на дългия залив, разрязващ Нубийската пустиня като кама. Крайбрежието се състоеше предимно от скали от пясъчник, спускащи се към водата. Районът не беше населен и нямаше следи, че някога някой е живял тук. Оскъдната растителност, вкопчила се в хълмовете, оцеляваше единствено благодарение на изпаренията от язовира.

Навлизаха в област, пуста като луната и още по-малко изследвана.

Мърсър неочаквано намали.

— Защо забавяш? — попита Кали.

Той посочи напред. Срещу тях идваше катер. Едва ли хората на него бяха рибари или туристи.

— Сещаш ли се за онази сцена във филмите на ужасите, когато някой неизменно казва, че има лошо предчувствие?

— Да.

— Е, и аз имам лошо предчувствие.

Букър се качи от камбуза, където приготвяше вечерята.

— Пристигнахме ли?

— Имаме компания.

— Поли?

— Вероятно. Имал е време да направи снимки на стелата, докато хората на Дайс опустошаваха селото. И тук е единственото място на земята, където може да намери природен плутоний.

— Как ще разиграем картите? — попита Сайкс. Мърсър клекна зад таблото с контролните уреди, за да не го видят.

— Поли не те познава, така че като видят чернокож, ще ни оставят на мира. Вие двамата сте на меден месец. Аз отивам да се скрия. — Слезе приведен по стълбите на кърмата и изчезна.

Когато катерът се приближи на стотина метра, Букър прегърна Кали. Катерът беше дълъг седем-осем метра и боядисан във военно сиво. На борда имаше двама мъже с униформи. На коланите им висяха кобури.

Единият каза нещо, но вятърът отвя думите му и той направи знак на Сайкс да изгаси двигателите.

— Какво има, мой човек? — извика Букър с глас на изпълнител на хип-хоп.

Онзи заговори на арабски.

— Не чактисвам. Говори на английски, мъжки.

— В района се провежда военно учение. Трябва да напуснете незабавно.

Сайкс огледа безлюдното крайбрежие.

— Не виждам никакво учение.

— Колко души сте на борда?

— Само аз и булката. Катерът се приближи до яхтата и другият мъж скочи на нея.

— Какво правиш бе? — извика Букър. Мъжът на патрулния катер извади пистолета си и го насочи към главата на Сайкс. Той вдигна ръце и се усмихна.

— Добре де, добре. Успокой се. Само гледай да не ме гръмнеш. Щом искате да разгледате яхтата, заповядайте.

Мъжът, който се бе качил на борда, огледа каютите, надникна в гардеробчетата и под леглата и провери всяко място, достатъчно да се скрие човек. Излезе, качи се на мостика, погледна гневно Сайкс и Кали и скочи на катера. Каза нещо на другия и поклати глава.

— Напускайте веднага — извика онзи. Букър отново се ухили широко.

— Както кажеш, брато.

Рязко увеличи тягата и завъртя кормилото. Вълната след яхтата разклати катера на египтяните и ги принуди да се вкопчат в перилата, за да не паднат във водата. Сайкс намали и насочи вниманието си право напред, а Кали крадешком огледа патрулния катер. Той остана няколко минути на мястото, където се бяха срещнали, та египтяните да се уверят, че никой не е скочил от „Рива“, за да се скрие във водата, после отплава в противоположната посока.

След като се отдалечиха на безопасно разстояние, Мърсър се появи и каза:

— Все още сме живи, затова всичко мина добре, нали?

— Къде се беше скрил? — попита Кали. — Онзи провери навсякъде.

— В отделението за надувната лодка на кърмата. Той мина покрай мен, но изобщо не забеляза капака. Какво мислите за тези двамата?

— Казаха, че в района се провежда военно учение, но не бяха военни — отвърна Букър.

Кали го погледна.

— Така ли? Мен ме заблудиха.

— Униформите на египетската армия са като на британската. Тези двамата бяха с американски бойни облекла, нямаха отличителни знаци, а и коланите с кобурите им не бяха еднакви. Освен това катерът им е цивилен, съвсем наскоро е боядисан в сиво. Покрай ватерлинията имаше бели петна.

Мърсър се замисли. Планът им да се вмъкнат и измъкнат незабелязано се беше провалил. Поли отново го беше изпреварил. Едноокият наемник очевидно имаше екип, работещ в пустинята, след като беше видял стелата. А вече може би бяха съвсем близо до намирането на гробницата на Александър Велики и смъртоносния аламбик.

— Трябва да разберем какво става там.