Инфопаяк

12

Кинг се облегна на евтиния хотелски стол и се зазяпа в стената. Лош късмет! Вече три часа преглеждаше файловете, които открадна за броени минути, но досега не напипа никакъв път към успеха. Не очакваше покойницата да е съхранила информацията под явно име или обикновен код, но дори нямаше следа от необходимите му данни. Предстоеше му да прегледа още файлове, само че масивът изобщо не изглеждаше обещаващ.

Все пак научи едно нещо — лекарката е открила тайната и е имала намерение сама да се възползва от нея. Установи това по-скоро като догадка, обаче вече не се съмняваше. Поне в базата с медицински данни в компютъра на Извънземната карантина не съществуваше аусвелтер на име Спаклър. Не вярваше в невероятното съвпадение — от всички прегледани пациенти през последните седмици точно това име да е изтрито случайно от паметта. Да, покойницата се бе натъкнала на ценната находка, и образно казано, бе скътала обекта някъде.

Досега не намираше данните в другите програми на компютъра й, освен ако е била много по-веща от самия него в електронните манипулации, но Депард Кинг не допускаше такава възможност.

Разбира се, щеше да прегледа откраднатото докрай, за да е сигурен, че не е пропуснал ключа към загадката, само че вече беше готов да отдаде дължимото на онази жена. Поне засега му пречеше успешно дори от небитието.

Значи си е заслужавала участта.

Е, поне да беше я затрил, след като измъкне от нея информацията…

Кинг обаче нямаше дарбата да разговаря с мъртъвци. Разтърка си очите и отново се захвана с работата си.

Зия нямаше намерение да стига до секс с копоя, наречен „санитар“ от лицемерие. Не я интересуваше, че е непривлекателен, а просто не искаше да губи време.

Първо имаше нужда от някакво возило. Както изглеждаше, тук всички ходеха пеша, караха велосипеди или се возеха в бусове. Велосипед би й свършил добра работа. Ако пазачът нямаше свой, поне щеше да знае откъде тя би могла да присвои някой. Естествено, Зия предпочиташе кола, само че тук те бяха рядкост и така щеше да се набива в очи. Не биваше и да се завира в бусовете — повече хора щяха да я видят. Второ, трябваше да открие място, където да промени самоличността си. Би могла да се възползва от жилището на копоя, макар че оставаше опасността да налети там на негова партньорка. А той сигурно щеше да излъже, че няма никоя за постоянно — с договор или без — освен ако Зия го попиташе по по-специален начин.

Моментът наближаваше. Най-добре беше да се измъкне, докато наоколо още има достатъчно хора, за да не изпъква по пустите улици. В този курорт някои местенца не затваряха и през нощта, но никоя предпазна мярка нямаше да е излишна. Затова тя се настани в общия салон. Знаеше, че пазачът скоро ще надникне тук.

Позна. След няколко минути високият строен мъж, ако не се броят наченките на шкембенце, влезе в салона и се ухили развратно, щом я видя.

Зия носеше прилепнала блузка от зелена коприна с внушително деколте. Понаведе се напред в креслото, когато онзи мина край нея, за да му покаже и зърната си, ако той искаше да зяпа. Откровеността й никак не се връзваше с ролята на безлична учителка, но скоро щеше да захвърли това прикритие като чифт мръсни чорапи.

„Готин, наднича ли ти се под блузката ми?“

О, надничаше му се и още как! За миг й се стори, че може да я олигави.

— Добър вечер — успя да изломоти копоят пресипнало.

Тя му се усмихна.

— Тук е малко скучно.

Махна с ръка небрежно към хората, зяпнали холошоу, убиващи времето с игра на карти или с някаква измишльотина, наречена пинг-понг.

— В такава вечер е много приятно да се поразходи човек — мъдро отбеляза мъжът.

— Сигурно. Жалко, че ми е забранено да излизам.

— Все нещо може да се направи…

— Нима? Ще ви бъда много благодарна.

Тя вдиша дълбоко и изпъчи цици насреща му. Смотанякът май се канеше да преживее оргазъм още в салона.

— Ъ-ъ… да. Ще отскоча да уредя нещата и веднага се връщам.

Излезе припряно и Зия си позволи усмивчица зад гърба му. Мъже… Ама че тъпанар! Явно притича до приятелче, с което ще се разбере да го покрива, докато изчука една лесна аусвелтерка. Тя беше готова да се обзаложи, че ще се върне след по-малко от две минути.

Онзи сколаса за минута и половина.

Зия го последва през недостъпната за затворените в карантината врата, изчака го усмихната да заключи отново и двамата тръгнаха по коридора, хванати подръка. Друг пазвантин се ухили на мъжа и за миг направи недвусмислен поощрителен жест, когато му се стори, че тя не гледа. Сигурно си мислеше, че работата не е чак толкова скапана — все някой ден и на него ще му излезе късметът.

„Не му завиждай, приятелче. Скоро ще благодариш на всички богове, че избрах това кореместо плашило вместо теб.“

Тя стисна лекичко ръката му.

— Олеле, какви твърди мускули имаш! — промълви и ресниците й затрепкаха като пеперудки насреща му.

— Сладурче, още какво има да видиш!

Той я поведе към втората заключена врата, препречваща пътя към свободата.

Тя се засмя, но глупакът не би се досетил за истинската причина.

„Сбърка, кретен. Ти няма с какво да ме учудиш, а да знаеш само какво те чака…“

Силк се подпираше на плота и зяпаше кисело тенджерката с току-що сготвения ориз. Не беше гладен.

Извърна се към прозореца. Топла нощ, малко облачна — май ще завали по-късно.

Чувстваше се като в клетка. Дали да не се разходи или да покара велосипеда? Все едно, стига да е навън.

Кинг поклати глава и най-после призна временното си поражение. Наистина нямаше нито следа от информацията. Е, тази идея го прати в задънена улица.

Както изглежда, трябва да се запознае по-отблизо с господин Венчър Силк. Какво да се прави, ситуацията го налага.

Зия се остави пазачът да я завлече към близкия гъст храсталак. Щом сградите се скриха от погледите им, той я награби грубовато и едновременно се опита да я целуне и да опипа гърдите й.

— Полека, мъжага — укроти го тя. — Я да те поразгрея малко отначало.

Приклекна пред него и отвори цепката на панталона му. Вкоравеният му пенис направо изскочи през отвора. Нищо особено. А смотанякът като че си мислеше, че животът не може да е по-хубав — екзотична хубавица от друга планета щеше да му духа в храстите.

И докато той предвкусваше топлината на устата й, Зия се изправи рязко и заби пръсти в слънчевия му сплит.

— Ъх!…

Закачи левия му глезен с крак и бутна силно. Стъписан и вцепенен, мъжът се просна по гръб, а тя се стовари върху него. Стисна пениса му с едната си ръка, с другата извади от задния си джоб стоманения гребен и го отърка в чувствителната плът.

— Само мръдни и ще ти отрежа пикалото! — Той още се мъчеше да си поеме дъх. — Ако искаш да си цял, а не на две части, ще трябва да ми отговориш на няколко въпроса. Кимни, ако ме разбираш. — Пазачът кимна послушно. — И без това нямаше да ти хареса — ухили му се Зия. — Там вътре имам зъбки.

Силк натискаше устремно педалите. Профуча край завоя към курорта на Хасегава. Някога тук имало само супермаркет, но още по времето на дядото на сегашния собственик. Напоследък желаещите да отдъхнат в модерното кътче чакаха по три години да им дойде редът. И дори невероятните банкови сметки не помагаха без подходящи обноски и възпитание според преценката на стареца. Поне пет-шест озлобени от отказа му богаташи се бяха опитали да откупят мястото, за да изгонят упорития дъртак, а на него окото не му мигаше. Имаше си достатъчно влиятелни приятели, за да не се притеснява от нищо.

Гумите съскаха тихо по пътя. Вече падаха първите капки дъжд. Можеше да спре и да се покрие с непромокаемото наметало, но не си направи труда. Какво като подгизне?

Зия приспа пазача, като стисна здраво шията му за около минута. Върза го и му запуши устата с неговите дрехи, после го заряза в храстите. Неговото приятелче сигурно щеше да си каже след два-три часа, че тя е истинска стръвница, щом забавата продължава толкова.

Промъкна се предпазливо до паркинга, където бяха наредени велосипедите на служителите, и намери принадлежащия на пазача. Високата електрическа ограда около комплекса се охраняваше на главния изход, само че работещите тук се изсулваха през странична вратичка, ако искаха да излязат замалко. Просто размахваш картата си пред ключалката и се отваря. Простоват компютър отбелязва кога влизаш или излизаш, но не те спира.

И наистина, щом Зия бутна картата на злополучния ухажор пред скенера, решетката се плъзна встрани.

Господи, що за глупост! Всяко детенце можеше да се измъкне от карантината, и то след като са засилили охраната. Такава небрежност граничеше с престъпление.

Тя превключи зъбчатките на по-висока предавка, наслаждавайки се на усилието. Както и очакваше, копоят си имаше приятелка, тя обаче гостуваше на майка си на Големия остров до края на седмицата. Сега в празното жилище беше само котката. Разбира се, любовчията си имаше записваща холокамера заедно с евтино компютърче.

Идеално.

Настръхнала неволно от притока на адреналин в кръвта, Зия вдишваше с наслада влажния въздух на нощта. Беше топъл, наситен с чудати аромати на незнайни растения. Струваше й се, че всеки миг ще завали, дори не се виждаха звезди заради гъстите облаци, отразяващи нощния блясък на града. Зия се опияняваше от свободата — имаше цел и план как да я постигне, макар и малко мъгляв. С подробностите щеше да се занимава, като им дойде времето.

Кинг крачеше бавно по лъкатушещите пътеки из градината на хотела и обмисляше как да се възползва най-добре от събраните досега сведения. В някои случаи бързината се оказваше решаваща и ако не беше случайната смърт на лекарката, той едва ли щеше да се колебае. Само че от нея вече нищо нямаше да научи, а аусвелтерът избяга. Кинг прецени, че точно сега ще бъде грешка да действа припряно. Предпочиташе да подготвя грижливо всяка своя стъпка, без да усложнява нещата, но и без да пропуска разнообразните вероятности. Правилното планиране наистина предотвратяваше препикаването.

Дъждът се позасили, вятърът вече хвърляше капките на цели шепи в лицето му. Кинг не обръщаше внимание на такива дреболии. В ролята на преуспяващ австралийски бизнесмен не би трябвало да се спира пред нищо по-немощно от ураган.

Стигна до пътя покрай западната страна на хотела и спря. И в двете посоки беше мокър и пуст. Не, от север бързо наближаваше самотен колоездач, пръскащ фонтани от всяка локва. Кинг си каза, че този празноглавец може лесно да пострада при такава скорост на мокър път.

Зия забеляза отдалеч мъжа на велосипед, който караше срещу нея. Тя вече наистина бързаше, защото се намокри до кости, а задната гума оставяше мръсна пътечка по гърба й — мърльото не бе сложил дори калник на бракмата си. Не й оставаше много до бърлогата на пазача, ако можеше да се вярва на обясненията му.

Горкичкият — надяваше се на малко безплатно удоволствие, а се сблъска с пресметливо и безжалостно чудовище. Но не й дожаля за него. Такъв й беше занаятът.

Силк профуча край стоящия под дъжда турист. За миг май забеляза нещо познато в мъжа, но не можа да си спомни кой е. Просто някакъв идиот, на когото му харесва да се мокри.

„Ами ти какво правиш в момента, а?“

Срещу него някаква жена натискаше здраво педалите. Тя също носеше крайно неподходящи дрехи за такова време. Разминаха се с поне петдесетина километра в час и пръските изпод задната гума на велосипеда й го заслепиха за секунда-две.

Все пак забеляза дългата руса коса и блузката, която в момента приличаше повече на боя по тялото. Чудни цици.

Сви устни в гузна гримаса. Мак…

Вече се отдалечаваше от хотела и лъчът на фара сякаш му пробиваше тунел в дъждовната нощ.