Инфопаяк

38

Бързото претърсване на сградите значително подобри настроението на Кинг въпреки продължаващата буря. Очевидно шпионската база беше прикрита като изследователска станция, където уж се занимаваха с местната растителност. Подробностите бяха достатъчно изпипани, за да заблудят всеки непрофесионалист. Всъщност единственото, което не си беше на мястото, откри в най-голямата сграда — явно хангар. Строго погледнато, не представляваше космически кораб и все пак разполагаше с достатъчно тяга, за да разкъса веригите на земното притегляне и да излезе в орбита. Стигаше за нуждите на онзи, който бърза да напусне планетата. Разбира се, Службата за сигурност разполагаше с гъста мрежа от мощни радари, но всички знаеха, че орбиталният щит е предназначен да отблъсква нападение откъм Космоса, а не да пръска на парчета излитащи дребосъци. Докато траят процедурите на запитванията и исканията на съответните кодове, корабчето ще се е измъкнало от обсега на почти всички космически оръжия. И ако никой не успее да се увери, че то представлява несъмнена заплаха за Земята, изстрелването на ракета с ядрена бойна глава по него би било немислимо — политиците нямат нужда от нелепи инциденти.

Невъзможно е да се вмъкнеш, лесно е да се измъкнеш.

Кинг установи, че е сам в базата. Дъждът вече не се стоварваше с такава сила върху земята, бурята отминаваше и тропическото слънце скоро щеше да огрее, за да прибере полека цялата тази вода обратно в небето.

Той взе една от пушките на ударната група, подбра внимателно прикритие, откъдето да наблюдава единствената незалостена врата на хангара, и се излегна в топлата кал, за да чака.

Ако шпионката и любовникът й бяха още живи, непременно щяха да дойдат тук. Имаха нужда от корабчето. А той щеше да е готов с посрещането. Искаше поне единия жив, но предпочиташе да са и двамата, за да приключи начинанието си с удовлетворение. По един или друг начин всичко щеше да свърши скоро и Кинг както никога досега изгаряше от желание да направи необходимото.