Инфопаяк

14

След като Фонтено се унесе от изтощение в дълбок сън, сякаш изпаднал в кома, Зия се възползва от комкартата в стаята му, за да си запази стая от следващия ден на два квартала от неговия хотел. Властите едва ли биха очаквали да направи резервация от място извън островите. Ако бе успяла да ги подлъже, щяха да я търсят на континента под съвсем леко промененото име Пия. За всеки случай тя пусна връзката през спътник и наглед се обаждаше от Флорида.

Пак се отпусна на леглото. Засега владееше положението. Фонтено успя да го вдигне четири пъти за около шест часа, а тя пък го убеди със стоновете и виковете си на върховно удоволствие, че е едва ли не най-добрият любовник в историята. Разбира се, никога не си позволяваше оргазъм по време на работа, но не се съмняваше, че той е повярвал. Смяташе да се махне оттук, преди мъжът да се събуди сутринта, да се размотае по плажа и после да се нанесе в запазената стая. Сетне се налагаше да мисли като Спаклър, за да го хване. Къде ли би избягал? Той нямаше достъп до местните къртици на „Снези“ и възможностите му за избор оставаха твърде ограничени. Всъщност нещастникът не познаваше никого на Земята, ако можеше да се вярва на досието му, значи щеше да се крие, подтикван от сляпата паника. Е, планетата беше достатъчно просторна, но Зия се бе запознала внимателно с психопрофила му и се надяваше, че ще успее да предвиди постъпките му.

Трябваше да провери някои неща, преди да напусне този район. Смяташе се, че Спаклър е стигнал до убийство по време на бягството, и ако беше така, вероятно се дължеше на необуздан страх. А може би не. Психолозите не бяха забелязали у него склонност към насилие. Имаше вероятност да се е възползвал от онази лекарка, както тя от пазача. Дали не му е помогнала преди това? Току-виж, знаела е нещо, което би улеснило Зия в издирването. Разбира се, мъртвата вече гниеше в пръстта или пепелта й се мъдреше на нечий рафт. Все пак бързата проверка нямаше да навреди с нищо. Ами ако Спаклър е оставил някаква дреболия?

„Да, бе! Например карта с отбелязаното място, накъдето е отпрашил. Непременно…“

Въпреки всичко бяха възможни изненади.

А щом местните копои се уверят, че Пия-Зия е другаде, можеше да се разкара от островите. Дотогава вероятно щеше да има по-добра представа накъде да поеме.

Спаклър го нямаше, но тя вече вървеше по следите му и знаеше какво върши. Бе й се случвало да загази и по-зле.

Депард Кинг си позволи спокойна дълга закуска в сладкарницата на хотела. Не се чувстваше объркан, но и не беше съвсем наясно каква трябва да е следващата му стъпка. Покойницата се бе оказала малко по-изобретателна, отколкото можеше да предположи. А едно беше да си повтаря, че ще планира старателно действията си, друго да се изправи пред суровите факти на оперативна ситуация.

Прибра се в стаята си, за да обмисли вариантите, и отново се включи в полицейската мрежа с надеждата да узнае нещо ново. Зададе на компютъра програма за глобално претърсване по ключови думи и го стъписа неочаквана новина.

Второ бягство на аусвелтер от местния център на Извънземната карантина.

Кинг примигна срещу отчетливия холообраз, сякаш реещ се насред стаята, и мисълта за последствията от тази случка го вледени като вятър, повял от северния полюс.

Каза си, че е предвидил и такава възможност, но всъщност изобщо не бе я обмислил сериозно, когато играта тепърва започваше. Още една грешка…

Коремът го присви от внезапен пристъп на уплаха. Пребори се със слабостта, вдиша дълбоко няколко пъти и се помъчи да си възвърне самообладанието. Добре де, никога не бе смятал новоземяните за глупаци. Ясно беше, че ще научат накъде се е отправил Спаклър, и в никакъв случай нямаше да седят със скръстени ръце. Значи са пратили агент да го издири.

Кинг се взря напрегнато в холограмата на жената и прочете появилите се под нея данни. Призна, че е доста сексапилна, макар че под прикритие сигурно не би си позволила да изглежда точно така. А не се съмняваше, че в момента тя изобщо не прилича на тази снимка.

Въпреки това се постара да запомни информацията, разгледа особено внимателно очертанията на лицевите й кости и ушите. Имаше поне едно предимство пред бившите си работодатели. Те сигурно подозираха, че е изпратена от конкуренцията им на Земя-2, но само гадаеха каква е задачата й. А Кинг знаеше.

Замисли се. Новата участничка в играта го поставяше в още по-затруднено положение.

Ще се опита непременно да върне Спаклър жив, но при неуспех няма да се колебае — ще го пречука и ще скрие трупа. И ако тя случайно научи кой е Кинг и към какво се стреми, ще му се изпречи на пътя.

От друга страна, ако успее да открие тази жена, би могъл да извлече немалка полза от нея — тя вероятно разполага с по-подробни сведения за Спаклър и ще увеличи шансовете му да го намери. При това трябва да е една от най-способните агентки на Земя-2, иначе е нямало да я пратят тук. Не бива и да разчита, че са натоварили само нея с тази задача. Ще бъде нащрек за всяка друга подозрителна намеса в случая.

Разбира се, властите ще издирват и втората избягала наред със Спаклър, но няма да си поставят това като задача номер едно.

Всяка година по десетина аусвелтери успяваха да се измъкнат от различните карантинни пунктове, пръснати из планетата. Някои несъмнено бяха агенти на другите светове със спешни мисии, но повечето просто пощуряваха от глупаво нетърпение. Едномесечната изолация нямаше вече сериозни медицински оправдания — населението на новопокорените планети се справи с почти всички опасни болести през последните двайсетина години, особено с най-заразните. Никой не се тревожеше, че избягал гост ще натръшка хората на Земята. Рано или късно тази унизителна мярка отново щеше да стане ябълката на раздора между правителството на планетата-майка и останалите светове, а заплахата с търговски санкции вероятно щеше да доведе до премахването й. Засега обаче поне няколко лениви котараци от сигурността щяха да се поразмърдат в усилия да открият Спаклър и жената. Кинг трябваше да стигне до бегълците преди тях, иначе щеше да се прости с най-невероятната плячка в историята на човечеството.

Ако беше чужд агент и не знаеше къде би могъл да се намира обектът в момента, непременно би се свързал с някого, който да го насочи по следата. Официалната версия за смъртта на лекарката гласеше, че е загинала при нелепа злополука. Мълвата твърдеше, че Спаклър се е саморазправил с нея по време на бягството си. Разбира се, такава крехка нишка може би не си струваше дори мимолетно внимание и все пак Кинг, поставил се на мястото на агентка от Земя-2, би потърсил партньора на покойницата, в случай че му е доверявала важна информация.

И тъй, Венчър Силк можеше да се окаже основното парченце, което ще му позволи да си нареди безценния пъзел. Не вярваше новата участничка в надпреварата да пропусне такъв шанс поради небрежност.

Интересно. Твърде интересно… Май беше време да прояви повечко агресивност и да я насочи поне отчасти към някой си господин Силк.

Силк си пиеше кафето в късния предиобед и зяпаше тъпо през прозореца. Днес нямаше работа в мрежата, нищо не го спасяваше от терзанията. Сърбаше вече пета чаша кафе — смес „Кона“, която купуваха по настояване на Мак въпреки соленичката цена…

По дяволите! За каквото и да се сетеше, все към нея се връщаше и направо започваше да се поболява. Длъжен беше да надмогне себе си. Може би ако попътува за развлечение…

Засмя се неволно над изстиващото кафе. Къде да се размотава човек, който живее в земния вариант на рая? Да се шматка като кретен из бордеите ли? Да изучава с интерес пълните с плъхове улички в най-западналите квартали на Сингапур, Рангун или Голям Ню Йорк?

Някаква жена с къса червеникава коса вървеше по улицата към неговата къща. Ходеше с пружиниращите крачки на атлетка. Носеше хавайска блуза на бели и сини цветя, при това съвсем нова — още личаха гънките от пакетирането. Облеклото й допълваха светлосини шорти и леки сандали.

Силк пак надигна чашата и се взря в жената. Дори под тази широка блуза можеше да забележи очертанията на красиви гърди…

Хм. Имаше нещо познато в нея. Само че не можеше да се досети къде я е виждал.

Докато се чудеше, почти не обърна внимание на високия дебелак, който доближаваше откъм отсрещната страна с походка на скучаещ безделник. От втория етаж обаче имаше чудесен изглед и не пропусна нито една дреболия от онова, което последва. Стана бързо, както се разлива чаша с мляко. По-късно успя да възстанови в паметта си последователността на случките.

Жената сви по пътеката към къщата. Видя го и му се усмихна. Равните й зъби белнаха на хубавото лице.

Тлъстият турист се разбърза изведнъж. Оставаха му петнадесет метра до непознатата, той бръкна под ветреещата се риза, измъкна нещо и го насочи към нея.

Силк мигновено си припомни скорошните преживелици.

— Пазете се! — кресна, напънал дробовете си докрай.

Жената го чу добре през отворения прозорец, защото беше само на трийсетина метра. Силк скочи от стола, недопитото кафе плисна от чашата. Посочи й дебелака. Тя се завъртя на пети и видя оръжието.

А Силк зяпна смаян мъжа. Беше мръсникът, нахлул в къщата му!

Сега изглеждаше съвсем друг, но нямаше как да скрие ръста и могъщите си рамене, а и държеше пистолета по същия начин, свил пръстите на лявата си ръка около дясната. Здравият захват беше също толкова важен и при стрелбата с арбалет…

Жената се претърколи по пластобетона в удължен скок, превъртя се настрани, пак се сниши…

Твърде познатият глух пукот стигна до ушите на Силк и той изрева:

— Ей, ти! Спри веднага!

Мъжът натисна спусъка три или четири пъти, но жената се мяташе неспирно като побесняла гимнастичка, сменяше най-неочаквано посоката на движенията си.

По улицата доближи двуместна велокола и всичко се обърка напълно. Силк изобщо не успя да огледа водача, но спътникът му беше блед и русокос, също с неизбежните разноцветни риза и шорти на турист. Наклони се на седалката и — Господи, всички ли са се побъркали?! — започна да стреля с дългоцевна пушка. Сигурно изхвърляше сачми с някакъв сгъстен газ, ако се съди по характерния силен звук.

Новопоявилият се кретен явно улучи дебелака, защото онзи сграбчи конвулсивно дясното си бедро с лявата ръка и извъртя пистолета към велоколата. Натисна спусъка още три пъти.

Жената стигна до стълбата. Мъжът до водача се отметна рязко назад, но не стана ясно дали шишкото го е улучил.

А Силк бе върнал арбалета си в оръжейната на стрелбището.

Дебелакът отдели един миг да се вторачи в него, после закуцука по улицата.

— Кухоглавке, пусни ми линия до…

— Моля ви, не се обаждайте на полицията! — чу се настоятелен женски глас зад гърба му.

Той се озърна — беше изумително бързата атлетка, която още се мъчеше да си поеме дъх.

— Моля ви! — повтори тя. — Дайте ми малко време да ви обясня всичко, бива ли?

А той се втренчи озадачено в нея. Що за шибано холошоу се разиграваше?