Инфопаяк

4

Докато Мак подкара колата, Силк вече бе пъхнал ръката си между краката й. Хапеше лекичко ухото й на излизане от паркинга. Мушна си и езика, минаха през кръстовището без никакво забавяне.

— Стига де! Да не искаш да потроша това чудо?

— Не ме интересува.

Тя се засмя.

— Добре. Сега ще те видим какъв си смелчага.

Пътят извиваше край новата бананова плантация, засадена заради туристите и заобиколена от пищна дива растителност. През деня щеше да е буйство от оттенъци на зеленото, сега сивееше еднообразно. Мак отби колата по пътя, използван от работниците в плантацията, и спря зад някаква барака.

Силк се пресегна към нея, но тя се дръпна и изскочи навън.

— Ей, Мак…

— Хайде, козел такъв. Хвани ме, ако можеш!

Обърна се и побягна, той мигновено се втурна след нея.

Настигна я в близката горичка и двамата се омотаха в сърцевидните листа на гигантска пълзяща лоза, големи колкото главата на Силк. Сграбчи я отзад и дланите му притиснаха гърдите й. Тя се извъртя в ръцете му със смях.

Целувката беше дълга и разгорещена, езиците им замалко не се оплетоха. Когато той вече не можеше да издържа на напрежението, Мак се дръпна, отпусна се на колене и отвори цепката на гащеризона му.

Силк изстена и се напрегна още повече. Беше неописуемо хубаво, но той полека се отстрани. Тя се ухили.

— Какво става? Забрави как да се контролираш ли?

— Ще ти кажа след малко. Сега е мой ред.

Той я бутна да легне по гръб и се помъчи да я съблече. Най-сетне успя. Разтвори широко коленете й и се наведе да я целуне между краката. Само след трийсетина секунди усети ритмичното туптене в плътта й. Тя впи пръсти в косата му.

— Господи!

Когато оргазмът й стихна от бурен прибой до кротки вълнички, той й се усмихна над влажния триъгълник от косъмчета.

— Ей, ама аз тъкмо започвах! Няма как да си свършила. Щом вече си загряла, нека ти покажа какво мога наистина…

— Ами! Я ми ела насам…

Силк понечи да се плъзне върху нея.

— Чакай малко. — Мак застана на длани и колене. — Сега сме в гората и тази поза е по-подходяща. Влез отзад.

Той побърза да изпълни желанието й и почувства стегната влажна топлота. Надяваше се да продължи часове, дни, години. Но успя да тласне само осем-девет пъти, преди да свърши в нея.

Останаха така още няколко мига, после се свлякоха на хълбок върху меката пръст, още прилепени един към друг.

След малко Мак попита:

— Нали не си взел кърпа или нещо друго, за да се избършем?

— Аз ли? Нали идеята беше твоя?

— Ясно. И не ти беше много интересно, така ли?

— О, беше, признавам си.

— Добре. Значи ще използваме твоята туника.

Преди Силк дори да помръдне, тя се претърколи настрани и притисна дрехата му между краката си.

— Да видим на теб дали ще ти хареса да миришеш на разгонена котка.

Той се просна по гръб ухилен. Лежеше насред тропическа градина, в най-доброто приближение до рая, което цивилизацията би могла да постигне. Бе се натъпкал с най-скъпи морски деликатеси, а току-що се изчука до омекване на коленете с остроумна и красива жена.

Не си представяше, че би могъл да се чувства по-добре.