Инфопаяк

18

Нямаше повече вълнуващи преживелици. Летището беше разположено почти изцяло върху изкуствен полуостров северно от Нануеле Пойнт, също като комплекса на Извънземната карантина, затова се добраха дотам с лодката. Слязоха на брега с вече почти изсъхнали дрехи и се качиха на електробус до терминала на „Алоха Еърлайнс“. Никой от туристите не ги и забеляза. Хората напускаха земния рай, за да се върнат в цивилизацията, и не искаха да пропуснат последните прекрасни гледки.

Силк се сви в едно ъгълче на чакалнята, а агентката отиде да купи билети.

— Моите поздравления — подсмихна се тя, когато се върна при него. — Току-що се превърнахме в партньори с договор — господин и госпожа Данър. Ще навестим тъста и тъщата ти, тоест моите родители, в Сиатъл.

— Сиатъл ли? Нали щяхме да…

— Вярно, но избрах обиколен маршрут. Ако някой прерови списъците на пътниците с добър компютър — а ще стане точно така, не се съмнявай — непременно ще се натъкне на факта, че двойката Данър е напуснала острова, без никога да е пристигала официално тук, поне според регистрите на населението. Търсят сама жена и ще проверят отново поради съмнение за грешка, но понеже няма да ме намерят, рано или късно някой ще поиска да размени две-три приказки с нас. Щом пристигнем в Сиатъл, партньорите Данър ще потънат в небитието, но по-добре да ги издирват там, а не в Лос Анджелис.

Силк кимна. Ако се бе напънал, можеше да се сети за хитрината, но изобщо не му хрумна. Беше новак в тази игра.

— Ел Ей е голям — напомни той, — един-единствен човек лесно ще се покрие там.

— Нашето момче Спаклър е голям чудак — отвърна агентката. — Пада си по доста особен секс. Имате всякакви кучета на Земята, нали?

Силк се вторачи в нея. От минута на минута историята звучеше все по-смахнато.

Кинг се мъчеше да не даде воля на яростта си, примесена все по-силно с опасения. Изтърва ги. Задържа се на брега само колкото да научи името на злополучния гмуркач, помогнал неволно на двамата да избягат. Човекът щеше да съобщи за кражбата и Кинг можеше да научи още нещо чрез полицейските мрежи, когато местните ченгета намерят лодката. Само че беше уверен, че ще получи тези сведения твърде късно. Нямаше съмнение, че обектите ще се махнат далеч от острова, ако вече не са го сторили.

Караше към последната наета стая в последната роля, която щеше да играе в Хана. Остави погнусата и гневът да изпълнят душата му със съскането на нажежено желязо, потопено във вода.

Проклет да е! Почти бе напипал ключовете към могъществото, но ги изпусна от непохватност. Имаше всички преимущества на своя страна, а се провали непростимо.

Една от осите на очуканото возило изскърца, когато зави към хотела. Добре де, в момента едва ли имаше смисъл да се изяде отвътре. Трябваше да продължи напред, за да не бъде захвърлен на боклука. Ще впрегне програмите си с изкуствен интелект да ровят в списъците на пътниците, напуснали острова. Онези двамата в никакъв случай не са използвали истинските си имена, но не са се разделили. Агентката искаше нещо от инфопаяка, явно беше доста осведомен, както Кинг предположи.

Доближаваше хотела. Във въздуха се усещаше напрежението преди скорошна буря. Жалко, че нямаше време да разгледа тукашните красоти. Може би друг път…

Докато слизаше от колата и вървеше към входа, Кинг си позволи да обмисли съвсем различен вариант. Все пак разполагаше с достатъчно информация, която да му донесе доста прилична печалба. Беше в състояние да докаже съществуването на жадуваната цел и чрез умели преговори с познатите си в сигурността да стигне до онези, които веднага биха го възнаградили щедро за сведенията. Е, нямаше да е огромното богатство, на което се надяваше, да не говорим пък за другите облаги, обаче парите биха му стигнали да прекара в разкош остатъка от живота си.

Отърси се от мимолетната си слабост. Не! Твърде много от себе си вложи в това начинание, за да се задоволи с утешителната награда. Вече имаше дългове за уреждане, затова не би спал спокойно. И не би успял да се отърси от тежките съмнения в собствената си решителност, дарби и дори мъжественост. В тези времена подобни страсти се смятаха за старомодни и излишни, но Кинг не беше един от баламите, не беше готов да си лежи по гръб и да живурка със социална помощ, без никакви стремежи. Смяташе се за умен човек, дори талантлив, при това подходящо обучен.

Колкото и да са се притъпили уменията му, ще си ги възвърне поне за тази последна мисия. Ще намери агентката и инфопаяка, ще изтръгне от тях нужните му тайни. После ще ги премахне. Вярно, сгреши неведнъж, обаче никой не знаеше за това. А и пропуските му бяха срамни, но не и пагубни. Още участваше в надпреварата.

Решителният етап тепърва започваше.