Инфопаяк

5

Два буса с туристи се бяха ударили челно близо до пристанището и Силк тъкмо нагласяше възможно най-безобидната версия за дребната злополука — в края на краищата никой не пострада сериозно — когато видя сигнала за обаждане по личната му линия. Тъкмо минаваше пладне.

— Брайс Ксонг — обясни Кухоглавката.

— Само секунда. — Даде команда на компютъра да пусне текста на касапите. — Добре, нека го чуя.

— Вен, много съжалявам… — започна Ксонг, този път извънредно сериозен. Силк само примигна насреща му. — Тя ще ми липсва ужасно. Само ми кажи, ако мога да ти помогна с нещо.

Коремът му се превърна в тежка ледена буца.

— Брайс, какви ги плещиш?

— Ох, мамка му!… Ти още ли не знаеш?

— Прекъсни! — заповяда Силк на Кухоглавката. — Свържи ме с Мак в Извънземната карантина.

Твърде много удари на сърцето си преброи, преди някой да приеме обаждането. Беше доктор Клайн.

— Ханс, безпокои ви Венчър Силк. Трябва да говоря веднага с Мак.

Паузата се проточи безкрайно. Въртящата се Вселена се разлетя в пълен хаос, енергията се изцеди от нея и ентропията изсмука всяка надежда. Господи…

— Съжалявам, Силк. Имаше… произшествие.

„Само това не!“

— Доктор Макензи е… ами, тя е в операционната.

Клайн лъжеше. Силк беше твърде изкусен в манипулирането на истината, за да не го надуши, дори без обаждането на Ксонг.

— Не е! — натърти мрачно. — Мъртва е. Докторе, запазете си измислиците за лековерните, а най-добре оставете тази работа на професионалистите.

Прекъсна връзката и се замисли кой какви услуги му дължеше, после впрегна компютъра си на работа. Остави Кухоглавката да се провира през дебрите на увъртанията и уклончивите отговори, за да изкопчи колкото истина пожелаеха да му поднесат.

Поне най-лошото знаеше — Мак беше мъртва.

Убита.