Инфопаяк

40

Отделиха няколко минути да се превържат — Зия имаше рана на крака, Силк и на двата. После изкараха корабчето от хангара под яркото слънце. Над труповете наоколо вече бръмчаха рояци разнообразни насекоми. При бързия оглед на другите три сгради намериха още мъртъвци — агентите на Нова Земя.

Силк се чувстваше преуморен, когато закрачи до Зия към ръмжащата машина.

— Слушай, ти можеш да останеш тук, ако искаш. Никой на моя свят не знае нищо за теб.

Той спря, хвана я за раменете и я обърна към себе си.

— Е, да, но цели глутници на тази планета знаят прекалено много за мен. Пак ли искаш да се отървеш от мен?

— Не. Само… само исках да ти кажа, че ако…

— Шът. — Той докосна устните й с пръст. — Знам.

— Какво знаеш?

— И аз не искам да те убия.

Тя се засмя.

— Ама че сме двойчица…

— Така си е. Хайде, защо не ме повозиш в този реактивен сандък? И ми разкажи всичко за новия свят, в който ще се заселя.

— Сигурен ли си?

Той изпусна шумно въздуха от гърдите си.

— Не, нищичко не ми е ясно. Но дяволите да ме вземат, ако не предпочитам да съм жив с теб, отколкото да ме пъхнат в „мозъчната смърт“ тук.

— Силк, много те бива да ласкаеш жените.

Сега беше негов ред да се ухили. Хвана я за ръката и пак тръгнаха към корабчето. Не знаеше какво му предстои, но в никакъв случай нямаше да скучае.