Княз и чума

10. За магьосницата и арабина

Когато дойде този арабин, всички царедворци го посрещнаха много любезно. Само магьосникът се държеше с него студено. Това зачуди и царя и придворните.

Отпосле узнах, че арабинът и магьосникът се познавали от дълго време. Що ги е накарало да се намразят един друг, не знам, но те бяха врагове. Дори някои казваха, че магьосникът заповядал на дъщеря си да се не среща с арабина.

Но тя беше много любопитна. Може би — надявала се е да узнае от арабина ония магьосни думи, които не е могла да намери в тайните книги на баща си.

Един ден момата се видяла с арабина и говорила с него дълго. Тогава научила много нови неща. Баща й узнал за това; той разбрал, че е прочела и тайните му книги. Повикал я и почнал да й говори с такъв гневен глас, че момата се уплашила да я не убие — и побягнала.

От тогава старецът й забранил да влиза при него. Тя заживяла в онази стая на кулата, която е служела преди години за тъмница; ти си влизал там, та знаеш, каква е стаята.

Додето арабинът живееше в двореца, момата се срещала всяка вечер с него. Те излизали през нощта заедно и отивали в гората, в една голяма пещера, на кръстопътя.

Там се събирали на разговор и на угощение магьосници и дяволи. А в петък вечер ставал в гората голям събор. Всички зли духове се събирали тогава там — да се веселят, да се гощават, да играят хоро и да си разказват, кой що е направил. Идвали и много магьосници от различни царства — мъже, жени и моми. Старият магьосник от кулата не отивал там; той не искал да другарува с дяволите и да се среща с магьосници, които вършат злини.

Момата отивала всяка нощ с арабина в оная гора. Тия сборища й се толкова понравили, че и когато арабинът си беше заминал за родината, тя продължавала да посещава нощните сборове на дяволите.