Княз и чума

66. За свидетелите на момковите подвизи в лабиринта на змея

Чумата го запитала:

— Като какъв идеш тук?

— Като цар на змейовете, — отвърнал старецът.

— Кой ти е дал тая корона и тоя жезъл?

— Аз убих змея и наследих престола му. Всички змейове и духове от царството на змейовете признават моята върховна власт.

— Преди да повярваме, че си убил змея, ти трябва да разкажеш, как си го убил, и да докажеш, че думите ти са истинни. Ала и да си го убил, ти не можеш да му заемеш мястото, защото не си нито змей, нито безсмъртен, а цар на змейовете може да бъде или някой безсмъртен, или някой змей. Ти си бил роб на змея и ние те още смятаме за роб. Съблечи тия царски дрехи, снеми тая царска корона и застани хей там, до вратата, дето са наредени робите!

Магьосникът почнал да вика, че го оскърбяват и унижават без право, че постъпват с него беззаконно, и тъй нататък, но джуджето (главният разпоредник) издало заповед на стражите да го хванат, съблекат и вържат. Четирима стражи се хвърлили върху него и направили каквото им било заповядано.

След това, чумата посочила своя зет, който седял на престола си, и попитала строго вързания:

— Виждал ли си някога тоя човек?

Магьосникът познал момъка, но излъгал, че не го бил виждал.

— Добре. Сам ли уби ти змея?

— Сам го убих, Ваше Величество.

— Как го уби?

— Аз знаех, — отвърнал старецът, — че змеят е въстанал срещу Ваше Величество, и реших да го накажа за това. Хвърлих едно стъкло с упоителна течност, то се счупи о пода, отровни пари се вдигнаха, змеят ослепя и аз го прободох с дълга игла.

Сетне чумата се обърнала към зетя си и му рекла:

— Свидетелят, когото повика, не говори в твоя полза. Не можеш ли с нещо друго да докажеш, че си убил змея?

Царят помислил малко, па рекъл:

— Мога. Между осемдесетте моми, които освободих, имаше и една магьосница, дъщеря на арабския халиф, който е също магьосник. Нека Ваше Величество заповяда да я повикат!

Чумата дала знак на джуджето, което излязло веднага и след малко се върнало, придружено от една хубава мома. Магьосницата се поклонила на чумата и я запитала, с какво може да й услужи.

— Познаваш ли този човек? — попитала я чумата и посочила зетя си.

Момата се вгледала в юнака, лицето й светнало от благодарност и тя рекла:

— Да, той е. Познавам го. Той е рицарят, който освободи мене и другарките ми от оня проклет змей.

И тя разказала всичко, що станало в лабиринта.

Тогава чумата запитала членовете на държавния съвет:

— Уверихте ли се, че моят зет е убил змея?

Повечето отвърнали, че са се уверили.