Княз и чума

71. За разговора с бившия Велик Дявол и за освобождението на последния затворник

— Хайде сега да пристъпим към най-важната работа! — рекла чумата. — Трябва да слезем в подземието, дето е килията на бившия Велик Дявол.

Всички членове на съвета напуснали чертога и предвождани от началника на тъмницата, се озовали в широк пруст, където падала слаба светлина. Тя излизала от очните дупки и от устата на дванадесет човешки черепа, забити навръх стените. Началникът настъпил една плоча и пред съветниците се отворила същата стая, която бил видял през нощта момъкът.

Великият Дявол лежал и се не мърдал. Около него ги нямало вече момите (очевидно, те били изпъдени, след като се избрал нов Велик Дявол).

Чумата взела бръмбара от зетя си, обърнала го нагоре с корема и рекла:

— Направи каквото трябва!

Царят кръстосал нозете на насекомото и го хванал за тях.

— Обърни го сега и направи другото — казала чумата.

Той взел късчето тамян, нагрял го на свещ, която му поднесъл Великият Дух на Огъня, и капнал една капка върху гърба на бръмбара, дето била изобразена двурогата глава. Насекомото се бързо разшавало, издало остър писък и разперило крила да хвръкне, но царят го стискал яко. Малко след това, бръмбарът паднал мъртъв в шепата му, а Духът на Омразата скочил отведнъж.

— Кой си ти и що искаш от мен? — извикал той, като изгледал царя.

— Дай ключа на килията, в която си затворил моя тъст, чийто престол отне беззаконно! — заповядал му царят.

— С какво право искаш тоя ключ? Кой си ти?

— Аз нося короната на Великия Дявол и ти ще се изправиш след малко на съд пред държавния съвет — да отговаряш за делата си. Ти виждаш в ръката ми черупката на бръмбара, в който беше затворен. Ако не дадеш веднага ключа, ще я изгоря: духът ти ще отиде на вечно заточение и ще чака там чак до деня на Страшния Съд.

Духът на Омразата се изплашил.

Той си извадил с пръст едното око, бръкнал в дупката, измъкнал от там златен ключ и го подал на Великия Дявол, па си наместил отново окото — сякаш не го е и вадил.

Царят дал ключа на началника, който повел отново съветниците. Минали през много заплетени коридори, докле стигнат до една висока врата. Началникът на тъмницата я отключил и казал с висок глас:

— Излез и благодари на Великия Дявол, който те освобождава!

Но от килията се чул глас:

— Проклет да бъде тоя, който ме затвори тук! Още когато влязох, дадох дума да не приема никога от него своята свобода, като милост. Заключи вратата и ме остави на мира! Знам, че един ден ще се свърши царуването на моя враг — и друг ще дойде да ме освободи.

— Излез, татко! — извикала царкинята-чума. — Свърши се царуването на оногова; ела прегърни моя съпруг, който носи короната на Великия Дявол!