Княз и чума

21. За чертога на чумата

Като мислил дълго, князът разбрал най-после, че всичко е загубено, и решил да продължи пътя си. Той минал през висока врата, която зеела срещу него, и влязъл в един много голям чертог. Там чумата посрещала своите гости. Тоя ден бил петък — и в двореца на чумата бил надошъл твърде много свят. Чертогът бил препълнен. Там се били събрали тази нощ всички дяволи и дяволици с дяволчетата си. Имало много магьосници, врачове, знахари и знахарки, чудовища и джуджета. Имало, освен тях, духове на бурята, на болестите, на злополуките — и много други още, които никой не знаел, какви са. Всички погледнали учудено княза и никой от тях не можел да разбере, как е дошъл този непознат рицар в двореца и що дири при тях. Но момъкът ги изгледал наред и се запътил бавно, със самоуверени стъпки, към големия престол, на който седяла домакинята — чумата. Тя била облечена в царска багреница, а на главата й имало голяма корона от сребро и седеф. Тая вечер чумата не била толкова грозна, колкото се показвала нощем из града, дето върлувала и моряла народа.

Князът се приближил до престола, спрял се и погледнал чумата втренчено — право в очите.

Всички гости и гостенки гледали мълчаливо, за да видят, какво ще стане по-нататък. В очите им блестяло любопитство. Чумата попитала княза, защо е дошъл и какво ще иска от нея. Когато говорела, от устата и ноздрите й излизали дълги зелени и сини пламъци, но те не можели да опарят момъка, защото го пазели вълшебните дрехи. Той мълчал и спокойно чакал. Чумата втори път го запитала, какво дири в двореца й. Момъкът и тоя път не отговорил. Тогава тя се ядосала и гневно му заповядала — или да отговори, или да напусне веднага двореца. Но князът все мълчал и я гледал. Като видели това, всички, които били събрани в чертога, почнали да крещят и да се заканват на рицаря, но чумата им дала знак да млъкнат и със спокоен глас се обърнала към княза. Тя му рекла:

— Непознати рицарю! Разбирам, че си смел, защото не си се побоял да дойдеш от далечния край, дето се намира твоето царство, в този чуден замък, към който се минава през много големи премеждия и опасности. По всичко виждам, че разбираш и от магия, защото иначе не би се сдобил с тия вълшебни дрехи и с чудотворния костен меч. Аз познавам, че си един от странстващите рицари на Черната Перуника, защото виждам на лявото ти рамо образа на перуника, направен от черни елмази. Тези мои почитаеми гости са се събрали тази вечер в двореца ми на угощение, защото ще сгодявам дъщеря си. Тя ще си избере оногова, който й се хареса. Ти си достоен гост и аз те каня да останеш тези три нощи — да се веселиш с нас.

Като казала това, чумата седнала отново на своя престол, а князът се отдалечил.