Княз и чума

23. За разговора на магьосниците

— От къде си, сестрице? — попитала старата вещица момата.

— През девет морета съм дошла, — отвърнала младата магьосница. — Аз съм от оная земя, дето людете впрягат охлюви да орат.

— Тъй ли? Ти си тогава много отдалече.

— А ти от къде си, сестро? — попитала момата.

— Аз дойдох през четири планини. В нашата земя вали от три години огнен дъжд, та людете няма що да ядат. Дошла съм да се помоля на Великия Дух на Вятъра да пропъди тоя дъжд от моята нива, та да се роди жито. Ще го продавам по жълтица зърното, та ще имам цяла плевня жълтици. А ти защо си дошла, сестрице?

— Защо ли? От година време ни налетяха щъркели — големи, като мечки, и гладни, като просяци. Изядоха всичките ни охлюви. Та съм дошла да питам, няма ли средство да ги изморим.

— Ще се намери, сестрице, — рекла вещицата. — Но кой да ти го каже? Додето едно време Великият Дявол идваше на сборищата, всичко ни казваше и нам бе драго да му служим. А сега кой да ни посъветва, като го няма него?

— Да, — рекла с въздишка момата, — няма го. От деня, когато го затвориха в бръмбарска черупка всичко тръгна на опаки. Няма вече ред по света — всеки прави каквото му хрумне.

— Това щях да река и аз. — добавила старата. — Всички вилнеят, никой си не гледа работата. Но скоро ще се свърши безредицата. Още три деня има да почакаме. Ако до тогава Великият Дявол не смогне да се освободи някак от магията, ще изберат на негово място друг.

— Тъй е, — рекла младата магьосница. — Но как да се освободи? Кой може да му помогне?

— Мъчна е тая работа, — казала бабата. — Ако улови някой опитен магьосник бръмбара, той ще му кръстоса нозете и ще залепи тамян върху щита на гърба му, дето е изобразена двурогата глава; тогава духът ще се освободи. Но това може да стане чак на четиридесетия ден. Па и магьосникът ще поиска сигурно големи обещания от Великия Дявол срещу тая помощ. Той няма да му даде черупката, докле оня му се не закълне, че ще изпълни обещанията си.

— Тъй ли? — попитала зачудено момата. — Ами защо му е черупката от бръмбара, когато духът е свободен?

— Защо ли? — рекла вещицата. — Ти си още млада, та не знаеш тия работи. Ако магьосникът задържи черупката, той ще може да затвори Великия Дявол в нея, когато си иска. А ако оня я вземе от него, ще я изгори на огън от смърчово дърво, върбови клони и сухи листа от кукуряк. Тогава магията ще се разтури.

— Та не може ли да се намери някъде тоя бръмбар? — запитала младата магьосница.

— Още не е намерен, — отвърнала бабичката.

— Колко магьосници го търсят! Никой не може да го намери. Па има и друго; на чумата се като че ли не ще — Великият Дявол да бъде освободен. Тя крои нещо, но какво крои — не мога още да разбера.

— Ами да речем, че Великият Дявол се освободи. Защо му е да дава обещания на оногова, у когото е черупката? Не може ли да прати някой дявол да му я отнеме?

— Не бива, сестрице, не бива. Магията няма да се развали, ако черупката бъде взета на сила, с измама или с кражба. Оня, който е освободил духа, трябва да я даде доброволно на дявола.