Княз и чума

32. За Рицаря на Войната и Пажа на Глада

Когато излязъл от подземието, момъкът видял, че тримата черни великани стоят до леглото му и гледат надолу, към стълбата. Но веднага след това те отишли по местата си и отвесният проход се затворил.

Рицарят бил много изнемощял. Той се проснал, като мъртъв, на леглото и потънал в тежка дрямка. Сепнал се, когато пропели отново петли. Тогава се чул втори път шум на силен вятър, който свири и бучи.

Князът погледнал през прозореца и видял, че минава конник, а след него препуска паж. Тоя рицар бил облечен в медна броня, на главата му имало златен шлем, а в десницата — широк кървав меч. Лицето му било разгневено, той препускал силно коня си. След него прелетял паж, възседнал двугърба камила. Той бил облечен в дълга жълта дреха, препасана с въже; лицето му било грозно и навъсено; в ръцете си държал големи везни — и с прегракнал глас разправял нещо на господаря си.

Те скоро изчезнали в една пясъчна пустиня. След като се изгубили, изсвирил втори път рог от върха на отвесния пробив и вторият от четиримата великани с изваден меч застанал пред княза.

Той му рекъл:

„Господарю! Преминаха Рицарят на Войната и Пажът на Глада. Изсвири вторият рог на тръбача, който бди цяла нощ от върха на кулата. Моята стража се свърши. Отивам си. Какво ще ми заповядаш?“

Князът и нему нищо не отговорил. И тоя исполин слязъл по стълбата на квадратната дупка и се изгубил надолу.