Княз и чума

31. За подземната стълба

Князът не отговорил на тия думи нищо. Той бил решил да бъде за напред внимателен и да помни, що е обещал на магьосницата.

Когато разбрал, че няма вече работа, черният исполин слязъл в квадратната дупка, що се отворила под леглото на княза, и се изгубил, а дупката се затворила веднага след него.

Князът се успокоил. Той дори легнал на леглото и успял да си дремне малко. Но сънят му бил лек — скоро се събудил. Когато станал, той натиснал случайно единия край на леглото и дупката на пода се отворила. Князът се навел над нея и видял, че надолу водят стъпала; първите няколко се виждали, а другите се губели в мрака.

Той полюбопитствувал да види тая подземна стълба. Слязъл по стъпалата и стигнал до един пруст, където било съвсем тъмно и влажно. Почнал да пипа по стените, но никъде не намерил врата. Когато очите му привикнали към тъмнината, видял, че прустът е продълговат, стените му са доста високи и гладки, а подът е от плочи, наредени като шахмат. До самите стени тия плочи се сглобявали тъй, че образували по един голям черен квадрат, всред който се забелязвала плоча с по-светъл цвят.

Както разглеждал стените и пода, князът стъпил на една от тия светли плочи. Ненадейно целият пруст се разклатил, всички плочи почнали да подскачат, а в стената паднала бавно към пода една отвесна преграда, та се отворила врата. Преградата изчезнала в пода, като че ли не я е имало. Князът се дръпнал уплашено назад. Когато кракът му се махнал от светлата плоча, преградата се показала отново из пода, дигнала се и бързо затулила отвора.

Всичко това станало тъй неочаквано за княза и толкова го поразило, че той не успял да разгледа, що има отвъд вратата. Доколкото могъл да забележи, там пламтял огън, пламъците му се извивали право нагоре — червени и ослепителни — и ближели каменния потон. Такива огнени стълпове имало много — те вървели един зад друг, на две редици, чак до края на дългата стая. До стените стояли въоръжени мъже с медни ризници, като че ли пазят огъня. Те изглеждали неподвижни — сякаш не са живи, а излети от метал.

Имало й друго нещо, но князът не успял да го види добре. Сторило му се, че в дъното на стаята подскача някакво чудовище, прилично на крилат козел; то танцувало върху пламъците, въртяло се, политало нагоре.

Колкото и за малко да се отворила тая врата в стената, от нея нахлули в пруста тежки изпарения, които ударили княза в главата. Той усетил, че се задушава; побързал да се изкачи по стълбата към спалнята, защото се боял, че — ако остане в пруста — ще умре от задух.