Княз и чума

67. За свидетелството на четиридесетте духа — роби на многоглавия змей

Но един от завистниците, Великият Дух на Размирицата, рекъл:

— За мен, Ваше Величество, е доказано, че рицарят на Черната Перуника е освободил девойките. Но дали той е убил змея, още не съм уверен. Може да го е убил оня магьосник, а рицарят да е пуснал момите на свобода и да ги е излъгал, че той е убил змея.

— Това може да се предположи, — рекла чумата. — Потребно е друго доказателство.

И, като се обърнала към зетя си, запитала го:

— Можеш ли с нещо друго да ни убедиш?

Тогава зет й казал:

— Извадете от джобовете на магьосника ключовете му! Извикайте духовете на тия ключове!

Джуджето намерило златните ключове. Явили се всички духове и почнали да питат:

— Какво ще заповядаш, господарю?

Царят накарал разпоредника да ги запита, кой е убил змея. Духовете са невидими, но виждат всичко, що става около тях. Те добиват тяло, само когато трябва да се явят, за да изпълнят заповедта на оногова, който държи ключа.

Разпоредникът ги попитал, видели ли са, кой е убил змея.

Всички отвърнали в един глас:

— Видяхме.

— Я сега можете ли го позна, ако го видите?

— Можем.

— Да не е оня там? — рекло джуджето, като посочило магьосника.

— Не е.

— Ами да не съм аз? — запитало ги то, като се засмяло.

— Не си и ти, господарю.

— Кой ще е тогава? Я се огледайте наоколо, — да видите, тук ли е оня, който е убил змея!

Те се озърнали и всички посочили царя.

— Ето го, този е, господарю. Той заби иглата в гърба на змея.