Княз и чума

60. За съветите що дал на княза Великият Дух на Водата

От всички, които князът срещнал, откак напуснал бащиния си дворец, му допаднали само двама души: Великият Дух на Водата и дъщерята на чумата. Неговото сърце му подсказвало, че може да им се довери. Затова показал бръмбара на Великия Дух на Водата.

— Много добре е станало, — рекъл владетелят на морското царство, — че тоя бръмбар е попаднал у тебе. Всички се съсипаха да го търсят. Може да се каже, че — който го има, от него зависи, чия ще бъде короната на подземното царство. Знае ли чумата, че бръмбарът е у тебе?

— Не. Само двама знаят, освен мене: старият изповедник и ти.

— Щом е тъй, не ти трябва да й казваш още нищо. Когато ме извика, аз бях в държавния съвет. Царицата е узнала, че си пратен от младата магьосница. Тя се бои, че ще вземеш страната на Великия Дявол, ако той се отърве от магията до четиридесетия ден, затова бърза да се свърши сватбата още днес. Тя мисли, че — като се ожениш за княгинята — ще може да те води, накъдето си ще. Ти си мълчи. След сватбата, ще видим, какво е най-добре да се направи.

— Да, но аз трябва да се върна в бащиното си царство, — казал с неспокоен глас рицарят. — Научих се, че там ставали тревожни работи. Баща ми бил на смъртно легло.

— Тъй ли? — викнал Великият Дух на Водата уплашено. — Чакай да видя!

И той извадил една бляскава топка, погледнал в нея и рекъл:

— Излъгали са те, приятелю. Баща ти се е върнал от война, но е здрав и читав, все за тебе мисли. Това не е голяма работа — аз ще пратя още довечера един свой дух да го успокои, като му каже, че си щастлив и ще се върнеш скоро. Във вашето царство не вилнее чума вече; ти знаеш, че царицата-чума е тук и от два деня не е излизала никъде. Свършила се е и войната, защото Рицарят на Войната е също тук от тая сутрин — той беше на държавния съвет. Във вашето царство всичко е благополучно. Ти не бива да си отиваш, додето се не разплете онова, което се е заплело.

— А как ще се разплете то? — попитал князът. — Що мога да сторя аз?

— Ти ли? Ти можеш да направиш много, най-вече — след като станеш зет на чумата. Но много важно е — да се не повлечеш по ума й. Нея ако слушаш, тя ще те накара да заемеш местото на Великия Дявол, за да освободиш мъжа й; после ще ти каже да изгориш тялото на сегашния Велик Дявол, та да си остане завинаги бръмбар. А после ще нареди тъй, че властта ти над подземното царство ще бъде отнета, а Велик Дявол ще стане отново мъж й. Тя ще те накара да убиеш Духа на Братството, който е затворен долу, за да живее светът във вечна омраза. Мене ако питаш, това не е добро. Аз знам, колко гладко върви работата — да речем, в нашето водно царство, — когато всички духове — и главатари и подчинени — са сговорни и се обичат. Тогава Духът на Бурята, Бесът на Корабокрушението, Рицарят на Смъртта и Дяволът на Безредицата не смеят дори да припарят към нас; всички си живеем спокойно, охолно и честито. Навярно, тъй е и в другите царства.

— Много умно говориш, — рекъл князът. — Ти ми се виждаш най-мъдър от всички в това подземно царство, затова скъпя твоите съвети. Какво ще ми кажеш да направя?

— Само едно ще ти кажа за сега. Не се подлъгвай да дадеш на чумата или дори на дъщеря й бръмбара, ако узнаят, че е у тебе и ти го поискат. Царицата те знае, кой си, и — преди да ти даде дъщеря си — добре е обмислила всичко.

— А с бръмбара що да правя?

— Ще му кръстосаш нозете и ще му залепиш тамян. А когато Великият Дявол ти се яви в предишното си тяло й ти поиска черупката, ще обещаеш да му я дадеш, ако ти подари безсмъртие.