Луната, която убива

Вникваш ли вече в тайната? Съзираш ли оная нишка на безумие, която оплита в крайна сметка нашата орис?

Има причина ние, Слугите на Хананджа, да се вричаме в безбрачие. Има причина Принцовете да бъдат държани изкъсо. Това са капки в морето, песъчинки, запратени срещу буря, но ние не се отказвахме. Истинските сънуващи са едновременно гениални и умопобъркани. Повечето държави могат да понесат само малцина като тях, а и те умират млади. Ние поощрявахме нашите, бдяхме над тях, гледахме да са здрави и щастливи. Населихме с тях цял град и възхвалихме собственото си величие. Даваш ли си сметка колко красиво и колко опасно бе всичко това?

Да, аз знаех. Казах ти, че съм пазител на сказанията -отговорите на тези въпроси са ми били известни винаги. Учим нашите деца да държат езика си зад зъбите. Когато станах Бирник, започнах да наблюдавам. И бих проговорил, ако се наложи. Налага ли се?

Налага ли се?

Е, Супериор, никакъв те няма като лъжец, дори когато мълчиш.

Ще кажеш ли на моите братя поне, че съм умрял? Ехиру. Би трябвало с него да споделя тези сказания... не с тебе, но той винаги е бил крехък, независимо от силата си. Крепи го само едната вяра - а е толкова лесно да се прекърши тя.

Така че кажи му, че съм умрял. То ще е истина, когато приключиш с мене. И кажи му още, че го обичам. Той ще има нужда от това занапред. И тези слова ще са истинни, докато трае сънят.