Луната, която убива

36.

Първият страж падна, когато Ехиру събори с ритник освободената от връзките решетеста стена. Тя бе тежка - прикова единия войник към пода, а останалите двама стояха като вкаменени от изненада. Докато реагират, Ехиру бе вече отгоре им.

Ниджири се хвърли след него, готов да свали когото от двамата Ехиру пропусне, но нямаше нужда от неговата намеса. Ехиру нанесе саблен удар по гърлото на единия и със същото неуловимо движение извъртя тяло, за да хване лицето на другия. Ниджири видя как стражът, заслепен от впитите в очите му пръсти, крещи и търси опипом меча си. Ниджири побърза на помощ, но мъжът издаде къс задавен вопъл и се свлече на колене. Ехиру го пусна. Жертвата се катурна мъртва настрани.

„Всичко е по волята на Хананджа.“ - Ниджири се вкопчи в тази мисъл. В Нейно име щяха да извършат онова, което трябва да се направи.

Първият страж гъргореше немощно и най-накрая умря, стиснал гърло с две ръце.

Третият почти успя да се измъкне от металната плетеница, но коженият му нагръдник се закачи за един от прътите. Ехиру, замаян от резултата на своята Жътва, се обърна бавно - агонията на войника бе привлякла вниманието му.

Ниджири прекоси помещението с три широки крачки, отпусна се на коляно край гърчещия се безсилно мъж и пречупи шията му с едно рязко движение.

Блясъкът в очите на Ехиру угасна. Той примигна срещу Ниджири. Съзнанието му щеше да остане избистрено, докогато стигнеше сънната кръв от убитите стражи. Видя сътвореното от Ниджири и лицето му помръкна.

- Само което бе нужно, Братко - промълви момчето и се изправи на крака. Обърса ръце в препаската си. - Да вървим. Все още не сме се измъкнали от Яна-ян.

- Еникет. - Гласът на Ехиру бе по-дълбок от обикновено, дрезгав и ленив, сякаш току-що се бе нагълтал с тимбалинова паста. Дори сега, обилно напоено със сънна кръв, излекуваното му за момента съзнание едва скриваше под своята повърхност опасната лудост. Ниджири я усещаше.

„Сънната кръв не помага вече. Тя го държи жив - нищо повече.“

Волята на Хананджа. Момчето вирна брадичка и проговори:

- Той каза, че отива в Ките-ян.

Ехиру кимна, завъртя се и тръгна към изхода.

Сепнат, Ниджири забърза подире му. Коридорът от другата страна на портата към катакомбите бе пуст, за което момчето благодари наум. Най-вероятно Принцът бе оставил само трима пазачи, за да ограничи до минимум възможността, да се разчуе новината за арестуването на двамата.

- Все пак три носи нещастие - промърмори Ниджири под нос.

Изкачиха стълбите през две стъпала, за да излязат в по-светлите коридори на приземния етаж на Яна-ян. Слуги и придворни се препъваха, зяпнали в тях, докато се разминаваха.

„Без съмнение рядко им се случва да видят мърляви мъже с хлътнали очи, издокарани в кисуатски одежди, да се носят като вихър по коридорите на двореца“ - помисли си злорадо Ниджири. Дори да вдигаха тревога, правеха го със закъснение, така че двамата изминаха необезпокоявани целия път до двора. Докато прекосяваха пясъчното пространство, което ги делеше от бронзовите двери на Яна-ян, Ниджири си спомни в един кратък миг за нощта на Хамиан, която сега му изглеждаше отдалечена с векове и хиляди сънища.

Стражите при портала бяха обърнати с лице към улицата, нащрек за нежелани натрапници, без да си дават сметка за грозящата ги опасност отвътре. Биха могли да се отърват невредими, ако някой не бе изсвирил тревога откъм горните етажи на двореца. Един от стражите извърна глава и мигом забеляза Ехиру и Ниджири. Сепнат, той сръчка другия и двамата се обърнаха едновременно назад. Ниджири хукна, за да скъси разстоянието. Чу забързаните стъпки на Ехиру зад гърба си. Единият страж се ухили, видял пред себе си само някакво невъоръжено момче. Без никакъв опит да извади меча, той се приведе, готов за схватка. Ниджири избягна удара му с приклякване, опря едната си ръка в пясъка и заби юмрука на другата отстрани в коляното на противника. Звукът от скъсване на хрущял отекна в пустия двор.

Мъжът изпищя и се свлече на земята, стиснал коляно с ръце. Ниджири чу още един писък отзад и се обърна, за да съзре Ехиру, който пусна трупа на земята, а в очите му заблещукаха пламъчета на нечестива жестокост. Ниджири забеляза израза на неописуем ужас, застинал върху лицето на убития, преди да тупне долу.

На по-малко от две стъпки в пясъка се забиха с тъп звук стрели. Ниджири хукна към вратата, където, задъхан от усилието, издърпа тежката бронзова греда. Притеснително спокоен, Ехиру се обърна с лице към стрелците. Ниджири успя да избута гредата и отвори дверите на портала. С крайчеца на окото забеляза някакво движение. Огледа се и видя Ехиру, уловил с ръка стрела. Тя все още потреперваше на две стъпки от кръста на Ниджири.

„Невъзможно! Даже за най-добре обучен Бирник...“

- Бягай - изръмжа Ехиру, като захвърли стрелата встрани. Прекалено напрегнат, за да разсъждава, Ниджири мина през портала.

Двамата излязоха на широката улица, която обикаляше двореца. Откъм неговите високи етажи са разнесоха още свирки. В суматохата на уличното движение Ниджири забеляза мъже в сивия цвят на Градската стража, които се обръщат и проточват шии, за да видят какво предизвиква тревогата.

- Оттук - обади се Ехиру. Той тръгна бързо към тълпата и се сля с нейния поток, стараейки се да държи в средата, където скоростта бе най-голяма. Ниджири заби поглед в земята - отново играеше ролята на слуга, - но успя да зърне за миг току-що стигналите до портала на Яна-ян стражи. Един от дворцовата охрана излетя на улицата с подивял поглед и изваден меч в ръка. Видяха го да ръкомаха към мъжете в сиво. Ниджири мигом наведе отново глава, забелязал, че същото прави и Ехиру. Още на първата пресечка двамата свърнаха в южна посока след някакъв трополящ фургон. Натам бе пазарът, където лесно щяха да потънат в морето от народ.

Ехиру се промъкна сред шумящата тълпа толкова бързо, че Ниджири го догони с усилие. Надмогнал болката в далака -твърде много дни на бездействие, трябваше да продължи поне с молитвените танци, - той протегна ръка към лакътя на Ехиру.

- Братко, Хетава е нататък.

- Не. - Ехиру не забави ход.

- Братко, не можем просто ей така да нахлуем в Ките-ян. Трябват ни коне, маскировка, припаси, нови служебни принадлежности! А и трябва да разкажем на нашите Спътници всичко, което се случи.

- До час целият град ще е под тревога.

Сърцето на Ниджири се сви при мисълта, че Ехиру има право. Дори по-лошо - Пазителите на Хетава щяха да бъдат уведомени, което бе обичайно при възникване на извънредни обстоятелства в града. А те - или поне част от тях - бяха верни слуги на Супериора. Едно връщане в Хетава бе равносилно на нов арест.

- Тогава трябва да поемем към южната порта, Братко -каза момчето. Ехиру забави крачка и го погледна. Ниджири се усмихна унило. - Знам, че това не е най-прекият път към Лунната пътека, но един от тамошните стражи е приятел на Сестра Мелиатуа и Сунанди. Спомняш ли си? Може дори да ни даде кон.

Ехиру спря, за да обмисли намръщен чутото. Някакъв търговец го блъсна, докато минаваше покрай него, и той потръпна. Погледът му помътня едва забележимо, докато проследяваше нахалника в тълпата. Тялото му се вдърви, а пръстите на едната му ръка се разпериха към него...

Ниджири сграбчи тази ръка и я стисна с все сила. Ехиру подскочи, сякаш изтръгнат от сън, а сетне притвори очи в пристъп на силно страдание.

- Южната порта - проговори той. - Бързо. Изведи ме от този град, Ниджири.

Момчето кимна. Като го хвана за ръка, то започна да си проправя път през тълпата в новата посока и мълком се помоли да стигнат в Ките-ян навреме.