Мрачни дни

13. Без благодарности

Валкирия се притискаше към Скълдъгъри и вече не пищеше. Смееше се. Скълдъгъри стоеше нормално изправен и се носеше из въздуха с късащо нервите спокойствие. Вероятно това беше имал предвид, когато беше споменал новите магически номера, на които се беше научил. Момичето хвърли поглед надолу. Празнотата под краката им, комбинирана с действителното летене, направо я остави без дъх. После вдигна очи към червеното небе и видя как крилатите животни се спускат към нея и детектива.

Скълдъгъри смени посоката, избягвайки ноктите на най-близкия звяр. Двамата се завъртяха на място, после свърнаха наляво и вторият звяр също ги изпусна, пищейки от яд. Във въздуха беше опасно, дори по-опасно отколкото в града. Снишиха се отново над улиците. Издигнаха се високо над третото нападащо крилато чудо, прелетяха над главите на ездачите и се завъртяха, за да може Скълдъгъри да избере подходящо място за приземяване. Кацнаха, шмугнаха се през най-близката врата и се притаиха в тихия мрак вътре.

— Можеш да летиш — прошепна Валкирия.

— Доскуча ми все да вървя пеш — отвърна детективът.

— Можеш ли и мен да ме научиш?

— Първо трябва да усвоиш до съвършенство всичко останало от елементалната магия, но по принцип да, мога. Ако преживеем днешния ден, ако продължиш обучението си при мен и ако си истинска, а не моя измислица, тогава да, ще те науча да летиш. Ще науча всички елементали да летят. Голяма веселба е.

— Какво друго можеш да правиш?

Скълдъгъри я изгледа и вирна брадичка.

— Много работи.

На вратата се очерта силует и усмивката на Валкирия се стопи. Двамата отстъпиха назад, а Безликият прекрачи прага. Скълдъгъри щракна с пръстите на двете си ръце и рязко замахна напред. Два еднакви потока от пламък бликнаха от дланите му, удариха Безликия в гърдите и го обгърнаха изцяло. Валкирия зяпна от удивление. Потоците от пламък не спираха, сякаш Скълдъгъри държеше две огнепръскачки. Момичето никога преди не беше виждало елементалната магия да се използва по този начин, дори не беше допускала, че един елементал може да направи подобно нещо. Огънят обаче изобщо не спря Безликия. Дори не го забави.

Скълдъгъри спря пламъците и отстъпи назад.

— Не върши работа — промърмори. — Никога нищо не върши работа.

Ярка светлина привлече погледа на Валкирия, тя се взря зад гърба на тромавата фигура, която някога беше Бату и зърна слънчевия блясък на портала.

— Изходът! — извика. — Отворен е!

— Най-добре тръгвай тогава — тъпо отвърна Скълдъгъри. Ръцете му висяха отпуснати и той беше спрял дори да отстъпва.

— Идвай! — викна момичето.

— Понякога умът си прави толкова жестоки шеги — промълви детективът.

Валкирия се гмурна край Безликия. Той бавно извърна глава след нея, после я забрави и пак се съсредоточи върху Скълдъгъри. Пътят на момичето до портала беше чист.

— Скълдъгъри!

— Ти не си истинска.

— Моля те!

Безликият вдигна ръка и Скълдъгъри тихо простена. Краката му се подкосиха и той се свлече на колене, всичките му кости се тресяха.

— Вършил съм ужасни неща — каза с последни сили.

По улицата към тях вече тичаха ездачи. Първите почти бяха стигнали портала. Валкирия не можеше да допусне да преминат през него. Ако ги видеше, Флетчър веднага щеше да го затвори и тя и Скълдъгъри щяха да останат пленници.

Закопча палтото си и хукна към светлината. Измести въздуха и изблъска двама ездачи от пътя си. Трети замахна към нея с острието си, но ръкавът на палтото блокира удара, а Валкирия изпрати в лицето на ездача цяла шепа пламък. Изрита го, а сенките от пръстена й блъснаха следващия в гърдите и го събориха. Друг ездач изникна зад гърба й и я стисна с лакът през гърлото. Момичето ритна назад и го улучи в бедрото, юмруците й се забиха в слабините му, после тя цялата се сви, преметна го през главата си и стъпи на шията му.

Обърна се и едно кроше се стовари право в бузата й. Валкирия се олюля, изгуби равновесие и падна. Един ездач посегна да я изрита, но петата й се заби в прасеца му, другият й крак се усука около неговия и притисна коляното му отзад. Момичето се извъртя рязко и ездачът изохка изненадано, когато падна по лице, съборен от хватката й. Валкирия се преметна още веднъж и чу как кракът му изпука. Ездачът закрещя от болка.

Със следващото движение момичето запрати огнено кълбо, което подпали кожените дрехи на друг ездач, който тъкмо се канеше да премине през портала. Той изписка и се завъртя безпомощно, но още и още ездачи се струпваха от всички посоки, Валкирия се заобръща във всички страни, вдигнала юмруци.

— Скълдъгъри! — изкрещя. — Помощ!

Тогава през портала пристъпи Чайна Сороуз.

Татуировките й грейнаха, когато разтвори ръце и стената от синя светлина помете всички ездачи, преди още да са разбрали какво става. Аленочервени светкавици посякоха друг ездач, който замахна напразно с острието си. Той залитна, Чайна заби чело в лицето му, после го остави да се гърчи и се обърна към приятелите му.

Валкирия се хвърли срещу друг ездач, който се опитваше да издебне Чайна в гръб. Дръпна рязко ножа от ръката му и с порив изтласкан въздух го заби в крака на следващия ездач, затичал се към нея.

— Скълдъгъри! — властно извика Чайна и с едно движение счупи китката на един ездач и заби пръсти в очите на втори.

Ездач издърпа косата на Валкирия, тя отстъпи назад и рязко го удари с лакът в носа.

— Там е — извика. — С Безликия!

— Скълдъгъри Плезънт! — кресна Чайна. — Излез тук веднага!

Валкирия покри глава с ръце, когато видя, че двама ездачи скачат едновременно към нея. Те обаче така и ме се стовариха отгоре й, момичето отвори очи и ги видя да висят неподвижно във въздуха един срещу друг с изненадани физиономии, а после отхвърчаха нанякъде, когато Скълдъгъри залитна навън през вратата, протегнал ръка пред себе си.

— И двете! — удивено рече той. — Халюцинациите никога не идват по двойки…

Валкирия го грабна за китката и го дръпна далеч от вратата точно в момента, в който Безликият посегна отвътре да го улови. Чайна задържа всички ездачи на разстояние, хвана другата ръка на Скълдъгъри и тримата заедно скочиха през портала.

Жълтата светлина блесна и изчезна, нещо се заплете в краката на Валкирия и тя падна. Вместо да тупне на сухата, покрита с пясък улица, се изтъркаля по мокра трева.

Примигна и седна, видя, че се е спънала в крака на Скълдъгъри и че са паднали и двамата. Чайна, изправена, както винаги, в пълното си достойнство, нареждаше на Флетчър да затвори портала. Валкирия видя как проходът между измеренията на секундата се сви и изчезна.

Изправиха се, а Флетчър излезе от начертания на земята кръг. Всички се вторачиха в Скълдъгъри, а той заоглежда руините на фермата наоколо.

— Мили Боже — каза тихо. — Вкъщи съм си.

— Как си? — попита Чайна. Чак сега Валкирия видя, че по дрехите на магьосницата има кръв и тя е много, много бледа.

Скълдъгъри рязко обърна глава към Чайна и помълча.

— Добре съм — отвърна. — Простреляли са те.

— Оправих се вече.

Флетчър пристъпи и му подаде черепа.

— Това май е твое.

Скълдъгъри пое главата с една ръка и се втренчи в нея.

— Красавец — промърмори. — Защо наоколо се въргалят хора в безсъзнание?

— Гилд прати неколцина агенти да ни спрат — отвърна Чайна. — Сигурно други пътуват насам.

— Ами няма да ги дочакаме — скелетът се обърна към Валкирия. — Ти ме спаси — каза.

— Така е — отвърна момичето.

Очакваше прегръдка. Не я получи.

— Браво — каза Скълдъгъри и закрачи към пътя.