Мрачни дни

44. Отмъщение

Последният път, когато беше на Кроук Парк, Валкирия беше единайсетгодишна. Баща й я беше завел на един мач. Тя си беше облякла синия суитчър, беше викала, пищяла и скандирала с хилядите други запалянковци. Слънцето тогава грееше силно и момичето си спомняше, че в този ден всички край нея се смееха. Тя беше в приповдигнато настроение и бъбри по целия път до вкъщи — рядкост за нея дори в онези дни. Татко й беше обещал да я заведе отново, но това така и не беше станало.

Телепортираха се на широка бетонна площадка и ревът на тълпата блъсна Валкирия. Бяха стъпили високо, високо над Дъблин, край тях нямаше хора, само ги чуваха как крещят от трибуните. Флетчър ги поведе надолу, стигнаха до двойна врата, която се отвори и пред тях застана мъж от охраната.

— Това е зона с ограничен достъп — каза мъжът учтиво, но твърдо, с тон на човек, който се е занимавал с десетки хора, бутащи се там, където не им е мястото. — Само за ВИП гости.

— Ние сме ВИП гости — отвърна Гастли с усмивка. Фасадната му татуировка беше задействана, скривайки белезите му. Магьосникът пристъпи към мъжа с ръка в джоба си. — Тук някъде съм забутал билетите. Кажете, не сте ли виждали приятелите ни някъде наоколо? Странни птици са, движат с един възрастен американец.

— Не съм ги виждал — отвърна охранителят в очакване да види билетите.

— Жалко — отвърна Гастли и го удари. Прихвана го, преди да падне и леко го остави на земята, после настигна другите, които вече бързаха напред.

Кремави стени и подове с паркет, снимки в рамки и поръчкови платна. Всичко във ВИП зоната на стадиона беше ново, чисто, красиво и безопасно. Вратата към една от ложите беше отворена и Валкирия виждаше хората, струпали се край големите прозорци над терена. Капацитетът на стадиона беше запълнен — над 82 000 човека скандираха, пееха и чакаха да умрат.

— Трябва ни долавящ — каза Гастли като продължиха напред. — Трябва ни някой с ясновидски способности, за да прерови тълпата човек по човек.

— Бандата на Скарабей не би могла да се слее с обикновените хора — отвърна Скълдъгъри. — Ако са тук, трябва да са на място, подобно на нашето сега — далеч от общата маса. Сийлън идва насам пеша. Останалите трябва да се разделим и да претърсим стадиона на части.

— Не можем да се доверим на вампир — обади се Флетчър.

— Но можем да се доверим на вампирската природа — отговори Страха. — По някаква причина Сийлън мрази Дъск. Няма да се откаже, докато не се разправи с него. За това можем да му имаме пълно доверие.

— Флетчър — каза Скълдъгъри, — сега е много важно да ме разбереш. Ако видиш някого от врага, не го приближавай! Твоето присъствие може да се окаже решаващият фактор, който ще определи дали мисията ни ще се увенчае със спасение или с масово убийство.

— Хубаво — отвърна Флетчър нацупено.

— Гилд, повикай неколцина агенти. Пробвай да се свържеш пак с Давина Мар. Можем да покрием по-голям терен, ако разполагаме със Секачи.

— Нека се опитаме да свършим тази работа без нея — отвърна Гилд.

— Би рискувал 80 000 живота, за да запазиш тайната си? — обади се Страха.

— Разказах на Антон истината за убийството на Вангард — обади се Скълдъгъри.

Чертите на Гилд се изкривиха от гняв.

— Нямаш право да обсъждаш този въпрос с никого!

— Антон е един от нас — намеси се Гастли. — Няма да използва старите ти грехове срещу теб. Никой от нас не би го сторил. Това е и причината ти да ни се доверяваш и да изпращаш нас, а не Давина Мар по следите на Скарабей и бандата му.

— Познавах Вангард — промълви Страха. — Добър човек беше. Но въпреки това разбирам защо Мериторий е взел решението за премахването му. Не съм съгласен с него, то не ми допада, но го разбирам. Тайната ти е на сигурно място при мен, Върховен маг.

Гилд кимна отсечено. Валкирия отлично виждаше недоволството му от факта, че Скълдъгъри има информация, която може да използва в негов ущърб. Не познаваше много добре Върховния маг, но той никога не й беше приличал на човек, който да се доверява лесно. Със запазването на тайната му всеки един от групата на Скълдъгъри му правеше лична услуга и Гилд отлично разбираше това.

Стигнаха вратите, водещи към ескалаторите. Отляво им остана прозорецът към конферентната зала, както и още една ВИП ложа, един асансьор и две масивни дървени врати, зейнали широко. В рамката им, широко усмихнат, стоеше Клемънт Скарабей.

Всички се заковаха на място: Гилд най-отпред, Валкирия до Скълдъгъри, Флетчър и Страха до дясното й рамо, Гастли — до лявото. Скарабей изобщо не изглеждаше разтревожен.

— Ех, само ако можехте да се видите отстрани. Цирк! — каза. — Детективи и закрилници на невинните. Престъпници и агенти. И сте се събрали всичките накуп. Нима мога да се надявам да надвия общата ви мощ?

— Предай ни бомбата — каза Гилд.

— Бомбата е у вас.

— Другата бомба.

— А! — засмя се Скарабей. — Сетили сте се, а? Разбира се, трябва да ви е ясно, че няма да се дам без бой. Вие си имате на разположение цирка, а аз — Клуба на отмъстителите.

— Хората ти май те изоставиха, а? — обади се Гастли.

Скарабей поклати глава.

— Поизгубихме този-онзи по пътя, но основните фигури са още с мен. Виждате ли, всичко е част от моя малък, но отлично изпипан план. Всичко, което правим, цели отмъщение. А при отмъщението най-важен е правилно подбраният момент.

Скълдъгъри пристъпи пред Гилд.

— Скарабей, арестуван си. Предай ни Механизма на опустошението, предай се сам и ти гарантирам, че ще получиш справедлив процес.

— Ако ми сложиш белезниците, ще съм мъртъв, преди да стигна до килията и ти много добре го знаеш. Върховният маг ще поръча убийството ми. По всяка вероятност ще поръча и твоето убийство, детективе. После ще се ориентира към приятелите ти. Знаем твърде много, нали, Върховен маг?

— Детективът ти предлага безкръвен изход от проблема — каза Гилд. — Предлагам ти да го приемеш.

— Ти също ли си готов да ми осигуриш справедлив процес, а, Гилд?

— Разбира се.

Скарабей искрено се разсмя.

— За роден лъжец не си много добър в лъжите. Беше ми организирал едно малко парти за „добре дошъл“ при излизането ми от затвора, признай си.

Гилд присви очи.

— Този разговор не води наникъде.

— Група специално подбрани Секачи, които да ме чакат пред вратите на институцията за принудително лишаване от свобода, нали така? Голям късмет извадих, че шефът на охраната не ти е голям фен, така че ме пусна няколко дни предсрочно, та се разминахме.

— Приключвай с него — каза Гилд на Скълдъгъри.

— Искаш ли да ти издам една тайна? — ухилено продължи Скарабей. — Мисля, че Върховният съвет на американското Убежище мълчаливо се надява моят малък план за отмъщение да успее. А и руснаците не ви уведомиха, че Били Рей е измъкнал Дъск от затвора, нали? По всичко личи, че бая народ всъщност се надява да успея. Всеки, чиято дума тежи по някакъв начин, те иска мъртъв, Гилд.

Гилд се хвърли напред, щракна с пръсти и призова пламък.

— Ако искаш нещо да бъде свършено… — промърмори.

— О, хубаво — отвърна Скарабей. — Битката.

Обърна се и побягна, а Гилд хукна подире му.

Вратите на асансьора зад Валкирия се разтвориха, момичето се извърна и видя как от него излизат Дъск и Спрингхийлд Джак. Носеха полуавтоматични оръжия със заглушители и на секундата откриха огън.

Валкирия се гмурна надолу, Гастли дръпна Флетчър на пода и в следващия миг и двамата изчезнаха. Страха се прикри зад една колона. Момичето погледна към Скълдъгъри. Скелетът просто си стоеше спокойно, прав, протегнал ръце напред, куршумите постепенно забавиха ход и спряха във въздуха пред него.

Канонадата замлъкна и Валкирия пак посмя да надникне. Флетчър и Гастли се бяха материализирали зад врага, ръката на шивача стискаше Джак през гърлото. Флетчър сграбчи Дъск и двамата изчезнаха. Джак се изви силно и се изскубна, ритна нависоко и улучи Гастли в челюстта. Гастли пък измести въздуха и оръжието излетя от ръцете на лондончанина. Шивачът му заби един десен прав и след това вече нищо не можеше да спре ръката му. Три последователни удара откънтяха един след друг в някакъв успокояващ ритъм, последният събори цилиндъра от главата на Джак. Спрингхийлд залитна назад и падна право в ръцете на Страха, чийто лакът го тресна в брадичката. Джак се сгъна и падна.

— Спрете да ме удряте, де! — изплака. — Не е честно, нали? Двама срещу един?

— Ти беше този, който застана срещу двама ни с автомат! — напомни надвесеният над него Гастли.

— То беше на шега — пробва Джак. — Не се целех наистина, сериозно!

Валкирия се обърна и видя, че Скълдъгъри се впуска да настигне Гилд и Скарабей.

— Освен това — продължи Джак, — постигнахме онова, което искахме.

Вдигна очи към Гастли.

— Да не използваш някакъв нов крем, а? Променен ми се виждаш.

Страха се намръщи.

— Какво постигнахте?

— Във вашия малък екип имате един напълно непредвидим член — каза му Джак и въздъхна пресилено. — Има такива сили, които всичко могат да объркат. Нашата задача беше да го извадим от уравнението.

Валкирия пребледня.

— Къде е Флетчър? — попита Гастли.

Джак се захили.

— Може би е точно…

Гранитно тежък юмрук фрасна Валкирия и тя падна. Страха се хвърли върху Дъск, за да я предпази, но вампирът метна срещу него отпуснатото тяло на Флетчър. Страха падна, Джак се отскубна и изрита с коляно Гастли в лицето, после отскочи високо и се приземи зад Валкирия.

Сграбчи я и тя усети горещия му дъх в ухото си.

— Сещам се за някой, който си умира да си поприказвате.

Блъсна я в ръцете на Дъск, който замахна и прекрати движението на ръката й, с което тя опита да измести въздуха. Вампирът не изгуби нито миг в приказки, заплахи или други безсмислени действия, с които да се наслади на момента. Острите му зъби потънаха дълбоко в шията на момичето.