Мрачни дни

4. Донеси ми главата на Скълдъгъри Плезънт

За място на сделката Чабон беше избрал едно кафене на Дюк Стрийт. Валкирия и Танит седяха вътре с лице към вратата. Флетчър се беше настанил отстрани до витрината, четеше комикс и посръбваше Кока Кола, стараейки се с всички сили да не бие на очи — доста трудна задача за човек с коса като неговата. Отсъстваше само Гастли — на публично място беше невъзможно белезите му да останат скрити задълго.

Малко след дванайсет на обяд в кафенето влезе мъж с четвъртито куфарче. Забеляза веднага двете магьосници и тръгна право към тях. Валкирия не очакваше търговецът да изглежда така елементарно. Дрехите му бяха съвсем обикновени, а и нямаше тънки лукави мустачки под носа.

— Добър ден, дами — каза Чабон и се усмихна учтиво. — Носите ли парите ми?

— Покажи ни черепа — отвърна Валкирия.

Чабон сложи куфарчето на масата и го потупа с длан.

— Няма да видите стоката, докато не се уверя, че носите парите. Това са правилата. Така стават тия неща.

Танит повдигна торбата и я отвори леко, за да може Чабон да зърне банкнотите вътре. После я затвори и я придърпа в скута си.

Валкирия посегна към куфарчето, но търговецът рязко сграбчи китката й.

— Много бързаш — каза с леден глас. После извъртя ръката й в своята и се взря отблизо в черния пръстен. — Некромантка ли си? Мислех, че не напускате Храма, преди да навършите двайсет и пет.

Валкирия дръпна ръка от неговата.

— Любителка съм — отвърна. — Показвай какво носиш.

Чабон сложи длан върху куфарчето и ключалките се отвориха сами. Той повдигна капака и позволи на Танит и момичето да видят какво има вътре.

— Това ли е Черепът на убийството? — попита Танит. — Сигурен си?

— Напълно сигурен.

— Ако ни лъжеш… — започна Валкирия.

Чабон поклати глава.

— Не ме заплашвай, момиче. Свикнал съм да ме заплашват професионалисти. Поговорих си с вашия приятел вампира и всичко, което казах на него, е истина и към ден-днешен. Така че, ако вие нямате някакво намерение да ме изпързаляте с помощта на момъка със смешната прическа до витрината, какво ще кажете да свършваме работата и после кой откъде е, а? Гоня самолет.

Валкирия погледна Танит и тя сложи торбата на масата. Чабон посегна и притисна длан към парите.

— Всичките са тук — каза Танит.

След миг Чабон кимна.

— Така си е — дръпна ръка, стана от стола, стиснал дръжките на торбата, а куфарчето остави на масата. — За мен беше удоволствие — каза той и после на магьосниците не им остана нищо друго, освен да го проследят с очи как излиза от кафенето.

Флетчър веднага се приближи и Валкирия открехна куфарчето. Отвътре беше покрито с дебела ватирана подплата, а в средата му се мъдреше черепът. По лицето на Валкирия плъзна широка усмивка.

Бяха го намерили. Черепът беше в ръцете им и след няколко часа щяха да минат през портала и да върнат Скълдъгъри. Целият им труд досега щеше да бъде възнаграден и след края на деня животът щеше да си продължи постарому. Тя затвори куфарчето.

— Просто искам да съм сигурна — изрече момичето и се втурна към вратата на кафенето. Изскочи навън и видя как Чабон завива зад ъгъла на Графтън Стрийт.

— Ей! — кресна след него, докарала най-яростната си физиономия.

Чабон се извърна. Ако донесеният от него череп беше истинският, той нямаше причини за паника. А ако не беше истинският, то… Чабон изпадна в паника и побягна през глава.

— Черепът е фалшив! — изкрещя Валкирия на останалите и хукна след търговеца, а Танит и Флетчър я последваха по петите.

Валкирия се вряза в тълпата, мъчеше се да не изпуска Чабон от поглед. Прескочи калъф на китара, сложен върху тротоара от уличен музикант, и на косъм се размина от човек статуя, боядисан със сребърен грим. Чабон сви вляво по една права, залята от слънцето улица, а торбата с парите подскачаше неудържимо в ръката му.

Ако улицата беше пуста, Валкирия щеше да изстреля пипало от мрак от пръстена си, да го омотае около глезените на беглеца и да го събори за секунда. Но край витрините на магазините наоколо се мотаеха поне двайсет души, а точно пред нея изведнъж застана просякиня и замоли за дребни. С ъгълчето на окото си Валкирия зърна Танит, която се прилепи до сградата отстрани, скочи и затича по фасадата противно на правилата на гравитацията. Валкирия преследва Чабон до следващата пряка, там той вдигна очи и видя как Танит маневрира над главата му в опит да му отреже пътя. Търговецът блъсна някакъв възрастен човечец и хлътна в Пауърскорт Център. Валкирия пое по първата успоредна улица и затича паралелно на посоката на бягство на търговеца. През грамадните витрини го видя как разблъска обядващите в ресторанта на търговския център и това доста го забави.

Стигна до Саут Уилямс Стрийт в момента, в който Чабон се измъкваше от Пауърскорт. Видя я, изпсува и побягна още по-бързо право през Касъл Маркет към старата викторианска сграда, приютила търговския пасаж на Джордж Стрийт. Валкирия разбра, че й е паднал в ръцете. Вече не можеше да й се измъкне.

През средата на колонадата на пасажа бяха поставени решетки, които ограничаваха пазаруващите в два успоредни потока. Под колоните се редуваха магазини за дрехи и за бижута, имаше и гледачка, която предсказва бъдещето, скрита зад червена плюшена завеса. Чабон избра лявата алея, втурна се по нея, разблъсквайки грубо хората. Препъна се в кашон със стари книги пред антикварната книжарница, Валкирия го настигна и скочи, коленете й го блъснаха в гърба. Търговецът се претърколи на земята, Валкирия стъпи право върху ръката му. Той изпищя от болка и се замята, успя да я препъне и тя тупна на паважа точно в мига, в който Чабон се изправи, стиснал торбата в здравата си ръка, но момичето в последния момент докопа една от дръжките и го задържа, а търговецът твърде късно си припомни, че Валкирия не е сама в преследването.

Танит прелетя над главата й и ботушите й се забиха в гърдите на измамника. Чу се изпукване, мъжът се преметна и падна, извъргаля се и остана на земята, като бавно се сви на кълбо. Валкирия си изправи, Флетчър също ги настигна, пуфтящ и пъшкащ като човек, на когото отдавна не му се е налагало да тича.

— Заповядай — каза Валкирия и пъхна торбата с парите в ръцете му. Усмихна се широко на недоумяващите хора наоколо. — Този гаден тип отмъкна торбата на горкото момче.

Тълпата заръкопляска, а Флетчър се втренчи във Валкирия. Танит вдигна Чабон и го отмъкна нанякъде. Телепортаторът и момичето ги последваха.

— Не беше необходимо да ме унижаваш — изръмжа ядосано Флетчър.

— Ако беше по-бърз — тихо отвърна Валкирия, — можеше да бъдеш героят на деня, но тъй като не свърши никаква работа, ще се задоволиш с ролята на невинната жертва. Преживей го.

Танит завлече Чабон достатъчно встрани от всички невинни минувачи, така че да могат да си поприказват, без никой да ги чуе. Блъсна го към близката стена и го приклещи здраво. Той притискаше ранената си ръка към гърдите и явно го болеше много.

— Къде е истинският Череп на убийството? — попита Валкирия полугласно.

— Дадох ви го! — пробва се Чабон. Момичето го удари по ръката и той изсъска. — Добре! Стига! Беше у мен, кълна се. Когато разговаряхме по телефона, още беше у мен.

— Какво направи с него?

Чабон беше пребледнял. Счупеното в ръката го караше да се поти.

— Има едно… Виждате ли, в моята професия има едно правило. Когато ти попадне нещо, за което някой е готов да плати много, съществува сериозна възможност някой друг да иска да плати за същото нещо още повече.

— Разгласил си, че предлагаш черепа?

— Не предполагах, че изобщо някой се интересува от него чак толкова, така че, да, споменах тук-там, че го предлагам за продан и веднага се яви купувач с по-добра оферта от вашата.

— Кой беше?

— Не знам.

Валкирия стисна юмрук и го стовари върху ранената ръка на търговеца. Танит едва го удържа да остане прав.

— Една жена — изпъшка той. — Срещнах се с нея преди час. Плати ми три пъти повече от вас. Не смятах, че вие изобщо ще разберете измамата. Все едно съм ви дал истинския Череп на убийството. Какво значение има дали е фалшификат или не в крайна сметка?

— Как изглеждаше тази жена? — обади се Танит.

— С тъмна коса. Хубавица. Делова.

— Името й — произнесе Валкирия. — Кажи името, телефонен номер, адрес, каквото и да било.

— Тя ми се обади. Номерът й не се изписа на дисплея ми, скрила го беше. Срещнахме се в зала „Пристигащи“ на летището. Тя носеше парите, аз й дадох истинския череп. За вас бях подготвил ментето.

— По-добре ще направиш да ни дадеш някаква следа към тази жена, защото трябва да я намерим — каза Флетчър. — В противен случай ще се телепортирам с тебе насред пустинята Сахара и ще те оставя там на произвола.

Чабон се втренчи в момчето, сякаш се мъчеше да разбере дали заплахата е истинска или само блъф. Очевидно изводът не му хареса.

— Американка. По акцента личеше, че е от Бостън. А очите й са едни такива… Едното е зелено, а другото — синьо.

— Хетерхромия — изрече Танит. — Давина Мар.

Стомахът на Валкирия се сви. Давина Мар беше ангажирана от ирландското Убежище и в момента заемаше поста Главен детектив. Валкирия вече няколко пъти се беше сблъсквала с нея и беше установила със сигурност, че жената е амбициозна, властна и безмилостна.

— Ако тя е купила черепа — мрачно каза момичето, — значи той вече е в ръцете на Турид Гилд, а той ще го скрие надълбоко, така че да е сигурен, че Скълдъгъри никога вече няма да се върне.

— Какво ще правим тогава — попита Флетчър.

— Ще го откраднем — отвърна Валкирия.