Мрачни дни

17. Мъртвият говори

Вориен Скейпгрейс беше мъртъв, защото Били Рей Сангуайн го беше убил.

Скейпгрейс беше почти сигурен, че точно това е станало. Но не можеше да си спомни нищо.

Помнеше, че Сангуайн го беше дръпнал настрани, за да го осведоми, че се е обадил тук-там, поразпитал е и никой от хората, с които е разговарял, не е потвърдил, че Скейпгрейс е безсъвестният и удивително способен убиец, за когото се представя. Скейпгрейс се беше опитал да обясни, че, да, така си е, все още не е убил никого в действителност, но е само въпрос на време да го стори и ако Сангуайн и Скарабей бъдат така добри да му дадат шанс, той ще им докаже, че е достоен да участва в плановете им.

Поне това беше искал да обясни. Смътно си спомняше само как изрече думите „Да, така си е“, а после… вече всичко му се губеше.

Сангуайн го беше убил.

Скейпгрейс отвори очи. Намираше се в тъмно и влажно подземие. Вдигна очи и погледна Господаря си в лицето.

— Най-сетне — каза Скарабей и това бяха най-великите думи, които Скейпгрейс някога беше чувал. Най-сетне. Ето го верният ми другар, който никога няма да ме изостави. Скейпгрейс се усмихна, както лежеше.

— Стига си се хилил — нареди Скарабей. — Мутрата ти се обезобразява.

— Простете ми, Господарю — отвърна Скейпгрейс и седна. Защо наричаше Скарабей „Господарю“? Не знаеше, но му се струваше правилно, затова продължи да го нарича така. — Господарю, какво се е случило с мен?

— Мъртъв си — отвърна Скарабей. — Ти ни излъга, Скейпгрейс. Не си никакъв убиец. Разбрах го в момента, в който те видях.

— Досетихте се, когато паднах от стола ли?

— Падането няма нищо общо. Ти ни излъга, изгуби ни времето и ни накара да променим някои от първоначалните си планове, но ние решихме все пак да те използваме за нещо полезно. Убихме те, а после те върнахме сред живите. Знаеш ли какво си ти сега?

— Страхотен късметлия?

— Зомби.

Скейпгрейс се разсмя.

— Не, Господарю. Не може да бъде.

Скарабей извади от джоба си нож и го заби в ръката на Скейпгрейс. Скейпгрейс се вторачи в раната.

— Не чувстваш болка — продължи старецът.

— О.

— Трупът ти бива поддържан жив с магия.

— Аз съм… Аз съм зомби.

— Именно.

— Аз… Сега съм нещо като онзи, когото наричат Белия секач, така ли?

— Последните 200 години прекарах в пандиза. Нямам никаква представа за кого говориш. Ти си, да си говорим честно, доста ограничено зомби. Не си от ония напълно съживените зомбита, дето раните им се затварят за минути. Ти си ниско в йерархията. Това е най-доброто, което мога да постигна със скромните си умения.

— О, много ви благодаря, Господарю, оценявам го!

— Млъквай. Знаеш ли изобщо нещо за зомбитата?

— Не съвсем…

— Нямаш магически сили. Магията, която преди притежаваше, сега отива за задвижване на тялото ти и за поддържане на мисловната ти функция. Разходът за второто едва ли е голям…

— И аз не бих казал, че съм кой знае какъв мислител, сър.

— Предимството да бъдеш такова простичко зомби обаче се състои във факта, че можеш да превръщаш други хора в зомбита само чрез едно ухапване. Разбираш ли, това е, което искам от теб — да излезеш навън и да започнеш да набираш доброволци.

— Доброволци?

— По едно ухапване им стига. Не е необходимо хората, които ще превръщаш в зомбита и ще караш да ни помагат, да са магьосници — всъщност, най-добре е да нямат никакви магически сили. Работата е там, че ти си единственият, който ще може да пренася зомби заразата чрез ухапването си, следиш ли ми мисълта? Никой от ухапаните, никой, освен теб, няма да може да хапе, нито пък изобщо ще вкусва човешка плът.

— Защо така?

— Защото аз така казвам. Ти ще си единственият, който ще бъде имунизиран срещу действието на изядената плът. Ухапаните ще бъдат поддържани живи чрез остатъци от магическа сила, но ще се разлагат много по-бързо от теб. Няма да могат да вкусват човешка плът, но ще копнеят за нея. Ще имат нужда от нея. Ти трябва да ги пазиш да не хапнат обаче.

— Разчитайте на мен, Господарю.

Скарабей въздъхна и го загледа.

— Ще станете убиец, господин Скейпгрейс. Ще станете такъв убиец, какъвто винаги сте мечтали да бъдете. Не прецаквайте нещата този път.