Мрачни дни

31. Били Рей

Били Рей полежа малко неподвижно, чакайки мозъкът му отново да се включи на скорост. После много бавно се надигна и се изправи. Пресметна, че има поне две, ако не и три счупени ребра, за които трябва да благодари отново на момиченцето и трижди проклетия й пръстен. Помъчи се да не се съсредоточава върху факта, че я беше стиснал за гърлото, но отново не беше успял да я убие. Нямаше нужда да си го припомня, бездруго беше вече достатъчно ядосан.

Огледа се за бръснача си и го видя под готварската печка. Болката в ребрата го преряза, когато се наведе да вдигне оръжието, но когато острието отново легна в ръката му, усещането го накара да се почувства малко по-добре.

Излезе от кухнята, газейки върху телата на зомбитата. Увери се старателно, че момичето и скелетът са заети с друго и тихомълком се втурна към задната част на хотела. Едно зомби го срещна и посегна да го докопа, но Били Рей го отхвърли и го блъсна в стената. Тухлите се раздалечиха пред магията на американеца, тялото на зомбито се мушна сред тях и когато Сангуайн го пусна, тухлите отново се сключиха и притиснаха съществото. Това беше всичко, останало от магическите способности на Били Рей — ироничен еквивалент на способността да отвориш една врата, но не и да преминеш през нея. Сангуайн изръмжа глухо и продължи напред. Като стана дума за врати…

Антон Страха беше зает да отблъсква нападението на зомбитата откъм задната страна на хотела. В момента беше паднал на колене на пода, напълно изтощен, заобиколен от късове от телата на ликвидираните живи мъртъвци.

— Победихме ли? — попита Страха едва чуто.

Без да каже и дума, Сангуайн приближи и го изрита в лицето. Ритникът събори чернокосия магьосник настрани. Били Рей изви и притисна с длан ребрата си. Всяко движение му причиняваше пронизваща болка. Скърцайки със зъби, Сангуайн се приведе, коленичи полека до Страха и затърси ключа.