Мрачни дни

21. Нападението

— Винаги съм бил убеден — каза Скълдъгъри, докато шофираше, — че Скълдъгъри е отлично име за бебе.

— Тъй е — каза Валкирия и кимна предпазливо. — Ще гледам да го предложа като вариант. А, ако е момиче?

— Пак Скълдъгъри — отвърна Скълдъгъри.

— И момиче, и момче все със същото име?

— Ами, да.

— Не смятам, че родителите ми ще си паднат по име като Скълдъгъри, право да ти кажа. Ако е момиче, сигурно ще се спрат на Стефани Втора, защото е силно вероятно никога повече да не ме видят.

— Такава песимистка си.

— Ами с тебе сме се запътили към Убежището, а ако пристъпя там, веднага ще ме арестуват.

— Е, ти все пак наистина си нарушила закона.

— Защото трябваше да те спася.

Детективът сви рамене.

— Много добре си бях в другото измерение.

— Повече и дума да не си ми казал!

— Все още не съм ти благодарил подобаващо за това, че ме спаси, нали?

— Ц.

— Моментът предстои — отвърна Скълдъгъри и кимна.

Паркираха отстрани на Музея на восъчните фигури и излязоха от колата.

— Няма да те арестуват — продължи детективът, докато влизаха. — Може да те гледат укорително и да бъбрят гневни думи, но няма да те арестуват. Е, възможно е и да те арестуват. Доста вероятно е дори. Но най-важното е, че аз лично не съм извършил нищо наказуемо.

— За сефте.

Скълдъгъри продължи да крачи в мрака и Валкирия се навъси. Некромантският й пръстен стана леденостуден. Скълдъгъри промърмори нещо неразбираемо и измъкна револвера си. Вратата към Убежището зееше отворена и восъчната фигура на Фил Линот лежеше неподвижна на пода. Не вдигна очи да ги погледне, когато се промъкнаха край него. Скълдъгъри се насочи към стълбището, Валкирия го следваше по петите. По стените имаше размазана кръв.

Влязоха във Фоайето. Наоколо се валяха мъртви Секачи. Валкирия не можеше да преброи колко точно са телата. Бяха разкъсани на парчета.

Скълдъгъри махна към една отворена врата право напред и двамата се отправиха тихо към нея. В насрещния коридор лежеше свит на кълбо магьосник, на гърдите му червенееше огромна рана. Продължиха напред, притиснати плътно до стената, без да издават нито звук. Убежището тънеше в неестествена и зловеща тишина.

Зад следващия ъгъл на коридора попаднаха на мъртъв вампир. Бялото му като изсушена кост тяло беше разсечено почти на две от косата на Секач. Валкирия никога досега не беше имала възможност да разгледа някое от тези същества отблизо. Е, не и без да се бори да спаси живота си, докато го разглежда. Този вампир беше мъжки, без косъм по тялото и главата, грамадната му уста беше широко отворена, аленият заострен език висеше над острите зъби. Черните му очи бяха втренчени невиждащо в тавана.

Продължиха нататък и почти веднага видяха втори вампир, чиято глава лежеше настрани, отсечена. До вампира се търкаляше магьосник, с когото Валкирия си беше бъбрила веднъж-дваж. Лицето му беше раздрано от удар на вампирски нокти. И магьосникът беше мъртъв.

Скълдъгъри беззвучно посочи към перпендикулярния коридор, който водеше към килиите на ареста. Момичето кимна и двамата смениха посоката. Устата на Валкирия беше пресъхнала. Осъзна, че е напълно ужасена. Във всеки следващ коридор лежаха още и още мъртви тела. От тук беше минала армия от вампири, а и беше силно вероятно въпросната армия от вампири все още да е някъде наоколо, доколкото нищо не доказваше обратното.

Завиха за пореден път и Давина Мар се втурна насреща им с широко отворени от ужас очи. Скълдъгъри само махна с ръка и оръжието излетя от ръката на детективката. С второ движение скелетът измести въздуха, американката сякаш се блъсна в невидима преграда, излетя назад и се тресна в стената на коридора. Скелетът не свали ръката си и задържа жената неподвижна.

— Какво се случи? — прошепна й.

Мар отвори уста да закрещи, но Скълдъгъри само завъртя ръка настрани. Мар се удари в отсрещната стена и тялото й се свлече на пода в безсъзнание.

Валкирия едва се удържа да не я срита, когато я подминаха. Продължиха към килиите на ареста. Скълдъгъри остана да пази, докато Валкирия пусне на свобода Гастли и Танит.

— А, добре дошла — кротко каза Гастли, когато видя момичето. — Обясни, моля ти се, какво точно става гука?

— Вампири.

— Моля?

— Не знаем колко от тях са още из коридорите, така че се изнасяме светкавично и в пълна тишина.

Бързичко се върнаха по стъпките на Валкирия и завиха надясно. Танит вдигна захвърлената от някой Секач коса. Минаха през широко зейналите врати до Хранилището, после прекосиха Затвора, затваряйки тежката му врата зад гърба си, а след това поеха наляво. В коридора напред зърнаха Турид Гилд, подпрял се безсилно на една от стените. Притискаше към тялото си едната си ръка, очевидно счупена. От дълбока драскотина над окото му капеше кръв.

Видя групата и рязко тръсна глава. Всички замръзнаха. Очите на Върховния маг се извиха вляво.

Напред бавно пристъпи вампир с уста, омазана с кръвта на убитите. Приближи до Гилд и той целият се сви. Вампирът го подуши и изръмжа. Гилд вдигна ръка да измести въздуха, звярът се извъртя леко, сякаш мързеливо, и пръстите на Върховния маг паднаха на пода. Гилд запищя и вампирът рязко се хвърли напред. В този момент Скълдъгъри остро подсвирна през зъби.

Вампирът извърна глава, черните му очи се разшириха при вида на прясно месо, при това дошло му на крака. Забрави за Гилд и се хвърли към групата.

Валкирия, Скълдъгъри и Гастли едновременно изместиха въздуха и вампирът се блъсна в невидима стена. Затрака хищно със зъби, задращи и зарева, но не можеше да ги докопа по никакъв начин — във въздушната преграда нямаше дори и един процеп. Скълдъгъри вдигна другата си ръка, Валкирия усети просвистяването на въздуха и втора стена притисна вампира в гръб. Скълдъгъри бавно доближи длани, затваряйки съществото в капан. Краката на вампира се отделиха от пода, той напразно се мяташе и врещеше, но не можеше да се освободи.

— Там си стой — промърмори Скълдъгъри, подхвърли на Гастли револвера си и пое обратно към килиите на ареста, помъквайки вампира след себе си.

Останалите избързаха при Гилд и Танит му помогна да се изправи на крака. Върховният маг се потеше и зъбите му тракаха. Валкирия отлично разпозна симптомите на шока.

— Прибери пръстите му — каза й Танит и пое до куцукащия, увиснал на ръката й Гилд надолу по коридора. Гастли крачеше пред тях.

Валкирия пребледня. Полагайки всички усилия да не повърне, събра от пода трите белезникави откъснати пръста, и, държейки ги възможно най-далече от себе си, последва останалите. Изпусна единия и го настъпи.

— Проклятие — промърмори.

— Тя защо ругае? — промълви Гилд и се опита да извърне глава. — Какво прави?

Танит погледна през рамо и видя как Валкирия подскача на един крак в опитите си да измъкне настъпения пръст от дълбоките грайфери на ботуша си.

— Нищо — отвърна и стрелна момичето с поглед, преди да продължи напред по коридора.

Валкирия събра отново трите пръста в шепа и хукна подире им.

Секачите прочистваха за трети последователен път Убежището, когато пръстите на Върховния маг бяха прикрепени обратно към ръката му. Резултатът към момента бяха четиринайсет мъртви вампири, плюс един жив, затворен в ареста, както и седемнайсет загинали магьосници. Деветима от Секачите също бяха мъртви. Ранените бяха пренесени и сложени под карантина на подходящо място, а лекарите на Убежището се заеха да прочистят организмите им от заразата на вампирското ухапване. В присъствието на Валкирия още трима умряха на операционните маси.

Противно на всички нареждания на лекарите, Гилд напусна Медицинското крило в първия момент, в който усети, че силите му се възвръщат. Счупената ръка висеше на превръзка на шията му, а ранената му длан беше скрита в специална ръкавица, предназначена да ускорява възстановителния процес.

— Беше Дъск — каза Върховният маг, докато крачеха обратно по оплисканите с кръв коридори. — Мислехме, че е още в затвора в Русия. Руснаците изобщо не са си направили труда да ни осведомят, че е избягал преди две седмици. Очевидно Били Рей Сангуайн е прокопал ход до килията му и двамата са си проправили път навън с бой. Руснаците и това не са ни съобщили.

— Значи Дъск и Сангуайн отново са партньори — каза Скълдъгъри. — Но защо? Как точно протече нападението тук?

— Дъск постави експлозиви на вратата и влезе пръв. Никога през живота си не съм виждал толкова много вампири на едно място. Заляха ни като вълна, нападаха наред, прииждаха ли, прииждаха.

— Дъск не беше ли свалил човешката си кожа? — попита Скълдъгъри.

Гилд поклати глава отрицателно.

— Не, беше си в човешки вид. Пусна вампирите тук, насъска ги, а сам отиде в северното крило и проникна в Хранилището. Пратил съм хора там, за да се опитат да установят какво е търсел.

Чу се ругатня, всички се обърнаха и видяха Давина Мар, насочила пистолета си към групата с очи, святкащи от ярост.

— Дръпнете се от Върховния маг — нареди.

Гилд поклати глава.

— Свалете оръжието, детектив.

— Сър, тези хора са бегълци от закона! Плезънт и Каин са в заговор с вампирите! Те ме нападнаха!

— Не са в заговор с вампирите — прекъсна я Гилд, — и колкото и да ми е неприятно да го призная, те всъщност ми спасиха живота. Всички тук са свободни хора, детектив Мар. Свалете оръжието. Това е заповед.

Мар примигна и наведе пистолета.

— Механизмът на опустошението — изрече тъпо.

— Какво?

— Дъск е взел Механизма на опустошението. В момента се прави повторна проверка, но това е единственият липсващ предмет от Хранилището.

— Какво е Механизмът на опустошението? — обади се Валкирия.

— В общи линии е бомба — отговори Гастли. — Унищожава всичко, попаднало в обхвата й. Заличава го от лицето на земята. Днес в света на смъртните биха го нарекли оръжие за масово унищожение.

Валкирия се навъси.

— Защо сте държали бомба в Хранилището?

— Отличен въпрос.

— Беше обезопасена — отговори Гилд. — Не може да бъде активирана. Държахме я тук, тъй като е единствена по рода си в света. Който и да е откраднал Механизма, е все едно, защото той няма да му бъде от никаква полза.

— Сигурен ли си? — попита Скълдъгъри.

— Напълно. Механизмът е обезвреден.

— Дори и така да е, Дъск трябва да има причина да иска да го открадне.

— Ами върнете го тогава — каза Гилд. — Направете необходимото да издирите крадците и да ги спрете. Ще ви осигуря достъп до всички ресурси на Убежището докато трае разследването — после въздъхна. — Плезънт, не те харесвам изобщо и мисълта, че ще прекараш остатъка от съществуването си в компанията на Безликите, сгряваше сърцето ми през последните няколко месеца. Тъкмо онзи ден жена ми спомена колко щастлив съм започнал да й изглеждам. Това е, защото си мислех, че си изчезнал от полезрението ми веднъж завинаги.

— И ти ми липсваше, Турид.

— Но е време да оставим личните вражди настрани. Станахме свидетели на клане и трябва да заловим виновниците, и да ги накараме да си платят.

— Търсиш отмъщение — отбеляза Скълдъгъри.

— Търся справедливо възмездие.

Скълдъгъри измери Върховния маг от главата до петите и кимна. Обърна се и излезе, а Валкирия и останалите го последваха. Мар ги проследи с гневен поглед, докато се отдалечаваха и я изоставяха сама с неизбежния спор, който щеше да проведе с шефа си.

— Ще ви разкажа само основните детайли от онова, с което се занимавах през последните единайсет месеца — каза Скълдъгъри на Гастли и Танит, когато стигнаха Фоайето и поеха надолу по стълбите, — така че няма смисъл да любопитствате излишно.

— Хубаво — отвърна Гастли.

— Е, мъничко излишно любопитство би ми доставило голямо удоволствие — промърмори Скълдъгъри. Измъкнаха се от Музея на восъчните фигури и излязоха в ледената нощ, само за да налетят на Флетчър, подпрял се на Бентлито със скръстени ръце на гърдите.

— Зарязвате ли ме? — попита гневно, когато групата го приближи. — Това ли правите, а? Използвахте ме, за каквото ви трябвах и сега ме изхвърляте, така ли да разбирам?

— Наистина не му е времето да ставаш дребнав — обади се Валкирия.

— Напротив — прекъсна я Скълдъгъри. — Моментът е отличен момчето да става дребнаво. Флетчър, не те взехме с нас, защото не искахме да излагаме живота ти на риск.

Флетчър присви очи.

— Значи… още съм част от екипа?

— Разбира се — отвърна Скълдъгъри весело. — Дори и да оставим настрана всичко останало, ти си онзи, който за в бъдеще може да ни гарантира, че ще успяваме да се спасим от всякакви нападения на вампири. Ти ще удължиш живота ни, моето момче.

— Така ли?

— Точно така. Ти, Флетчър Рен, си жизненоважен за здравето на нашия екип.

Флетчър грейна.

— Ти си нашето малко зеленчуче — добави Скълдъгъри и усмивката на момчето угасна.

— Искам си меча — обади се Танит.

— Ще ти го донеса — отвърна Скълдъгъри. — Валкирия, вземи Флетчър и вървете да навестите Чайна.

Флетчър се навъси.

— Аз да не съм автобус!

Скълдъгъри не му обърна грам внимание.

— Ако някой е дочул слухове за Сангуайн или Дъск, това със сигурност е Чайна. Основен и важен факт е, че Сангуайн никога не прави нищо безплатно, така че явно е, че някой му плаща, затова трябва да открием най-напред кой е този някой и за какво са му притрябвали едновременно Механизма на опустошението и Капана за души.

— Или за какво са й притрябвали. Може да е жена — добави Валкирия.

— Права си — отвърна Скълдъгъри. — Може би ставаме свидетели на първия ход, който Даркесата предприема по пътя към общото ни унищожение. Ако това е така, имаме сериозен проблем.

— А, ако не е така?

— Да не се лъжем — отговори детективът. — И да не е така, силно вероятно е отново да имаме сериозен проблем.